Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (10)

9.

Очите й се ококориха ужасено, когато затегнах въжетата. Не извика, което е странно, но страхът е изписан по лицето й. Мускулите на челюстта й са сковани, челото й — сбърчено от уплаха. Не заслужава да живее. Защото то е там, както им казвам: Там е, ако погледнеш. Виждаш ли го, агент Вейл? Спомни си думите на Дъглас; „Проучи изкуството и ще разпознаеш художника.“ Така че проучвай! Какво виждаш?

Ще ти кажа какво виждаш. Нищо. Защото не можеш. Заслепена си от онова, което то означава. Наблюдаваш, замръзнала и безпомощна, как вдигам ножа и го забивам в дясното й око. Чува се гаден звук, когато острието пробива повърхността и навлиза дълбоко в мозъка…

 

 

Вейл скочи в леглото си. Гърлото й беше пресъхнало, сърцето й биеше лудо. Мили боже! Това бе единствената й мисъл: „Мили боже, това беше адски истинско!“

Остана в леглото още около час, като се опитваше да заспи, макар че се страхуваше от връщането на кошмара, който я бе оставил без дъх. На зазоряване най-после се унесе. Будилникът й изпищя едва час по-късно и ако не го беше купила току-що, щеше да го изхвърли през прозореца. Но пък тогава щеше да й се наложи да поправя прозореца, а през последната година разводът й бе причинил достатъчно неприятности. Сега се наслаждаваше на спокойствието и се молеше зад завоя да не я очаква буря.

Едва когато стигна до службата, си спомни, че й предстои да говори първа. Преди двайсет и пет години основателите на Отдела по профилиране бяха избрали сряда сутрин за свободно обсъждане на случаите, по които агентите работеха в момента. Хората от отдела още се събираха, а сряда сутрин и дискусиите си оставаха полезно средство, което помагаше на водещия профайлър да се увери, че не е пропуснал нещо важно, защото е навлязъл прекалено дълбоко в случая. Понякога онези, които надничаха над рамото му, му даваха възможност да се отдели от иглата, за да види купата сено.

Събранията се провеждаха в голяма правоъгълна зала за конференции. Бюрото, което се отнасяше съвестно към все по-ограничения си бюджет, бе проектирало фискално разумно помещение. Дългата традиционна овална маса бе заменена с шест правоъгълни маси от черешово дърво, плътно долепени една до друга и оформящи голяма маса, около която можеха да се настанят шестнайсет души. Ако се налагаше, масите биваха разделяни и се получаваха самостоятелни места за шест работни групи.

Бежовите тапети с вертикални райета засилваха утилитарния вид на залата. Прожекционен апарат, голям екран, въртяща се бяла дъска и телевизор бяха поставени в нишата встрани — като съдебен лекар, готов да дръпне чаршафа, за да открие кошмарите на болните мозъци.

Около масата бяха настанени колегите на Вейл от отдела по профилиране: старшите членове Арт Руни, Дитрих Хътчинс, Том ван Оуен, Франк дел Монако и още девет души, които бяха работили в отдела по-малко от пет години.

Вейл нямаше много време да се подготви за днешната презентация. Получи диска с останалите снимки от местопрестъплението в дома на Мелани Хофман преди петнайсет минути и се втурна да ги разгледа на лаптопа си и да ги подреди. Но познаваше случая добре, поне до последната жертва, и бе сигурна, че ще се справи.

Тъй като беше първата и единствената жена в отдела, бе важно да изглежда добре пред колегите си. Винаги й се струваше, че изискванията към нея са по-високи. През първите няколко седмици на новата работа всеки път, когато й показваха снимка на разчленен труп или на жестоко обезобразена жена, останалите очакваха тя да повърне в кошчето за боклук. Не че и те самите не бяха реагирали така, когато са видели подобна снимка за първи път. Просто очакваха тя да е слабото звено, защото бе жена. Вейл не беше свръхчовек и снимките, разбира се, й действаха, но искаше да я третират като равна.

Вярваше, че хората научават кои са, когато са поставени в определени ситуации и се вижда как реагират на тях. Докато разглеждаше гротескните снимки на пребити жени, тя опозна себе си. И това й помогна да разбере кога е време да напусне съпруга си.

Сега застана начело на масата и остави папката със случая на Мъртви очи пред себе си. Отвори лаптопа, отметна косата си назад и отпи глътка кафе.

— Имам нова информация за Мъртви очи — каза тя спокойно. — Нападна отново. Този път жертвата е млада счетоводителка. Като цяло, местопрестъплението е същото като при първите две жертви.

Тя натисна бутона на дистанционното и първият образ се появи на екрана. Някой загаси лампите и всичко потъмня, с изключение на лицата на агентите, осветени от екрана.

Показа се спалнята на Мелани Хофман.

— Очите са прободени с обикновени ножове за пържоли, взети от апартамента на жертвата — каза Вейл. — Изкормен стомах, бъбреци й черен дроб. Лявата ръка е отрязана, но криминолозите не я намериха. Тънките черва бяха овързани около бедрата на жертвата. Стените бяха изрисувани с кръв.

Тя замълча за момент, за да даде възможност на останалите да обмислят информацията.

— Жертвата наскоро постъпила в счетоводна фирма във Вашингтон. Не забелязахме нищо интересно при разговора с родителите. Само няколко неща, които ще проверим за всеки случай. Съвместната група за разследване се събра отново. Начело е Пол Бледсо от област Феърфакс.

Един от агентите се наведе напред.

— Не съм разглеждал случая от известно време, но още ли смятаме, че този тип е неорганизиран?

Беше Том ван Оуен, който работеше в отдела от девет години. Кожичките около ноктите му все бяха зачервени и възпалени, защото непрестанно ги гризеше и дърпаше. Дори сега, седнал удобно в ергономичния стол, той разсеяно човъркаше кожичките си.

— Не мисля така — отговори Вейл, кликна с мишката и показа кървавите стенописи. — Има огромно количество кръв и не съм убедена, че това е признак на неорганизираност.

Тя си припомни „изкуствоведския“ коментар на Чейз Хенкок и стисна зъби, раздразнена от мисълта, че може да е прав.

— Използва оръжия от дома на жертвата — обади се Дитрих Хътчинс, като махна към екрана с очилата си. — Каза, че ножовете са нейни, нали?

— Да. Знам, че това говори за неорганизирана личност, но си мисля за нещо друго. Причината за смъртта е задушаване, както и при другите жертви. Раните от ножове са нанесени след настъпването на смъртта. Това ги прави част от ритуала му, а не от метода на действие. Той очевидно знае, че повечето жени имат комплект ножове за пържоли в дома си. Това означава, че не му се налага да рискува да носи ножове със себе си, което пък говори за организирана личност.

Настъпи кратка тишина преди Арт Руни да заговори. Руни беше подстриган по войнишки и поведението му бе официално и учтиво като на военен. Навремето негов дом бе базата на морските пехотинци в Куонтико.

— Значи променяме профила, за да отбележим смесица от организираност и неорганизираност.

Вейл се поколеба.

— Нямах много време да стигна до категоричен извод. В този момент бих се съгласила с теб. Или е смесица, или е напълно организиран.

— Но жертвата имаше ли рани от самозащита? — попита Руни.

Спокойният му и провлечен южняшки говор контрастираше на настойчивия тон на останалите профайлъри.

— Никакви. А това говори, че престъпникът планира действията си по-добре. Вероятно използва измама, за да спечели доверието на жертвата си, преди да я убие. Определено е организиран.

Руни се намръщи и прикова очи в екрана.

— Но бъркотията… кръвта…

Вейл уважаваше способностите на Руни и разбираше идеята му: по принцип подобно местопрестъпление говореше за неорганизиран престъпник, човек с нисък интелект, който не планира задълбочено. Нападенията на подобни типове бяха светкавични и изключително кървави. Вейл показа снимки на стенописите.

— Мисля, че тук имаме серия картини. Изпратих ги за анализ в Отдела по поведенчески науки. Може да сме изправени пред определено послание. Помолих ги да ни осигурят експерт по импресионизъм, в случай че престъпникът има образование по изкуствата.

— Художник. Това е ново — обади се Франк дел Монако.

Кръглото му отпуснато лице се изкриви в усмивка. Той погледна някои от колегите си, които също се засмяха.

— Но не мога да възразя. Определено правят впечатление.

Избухна смях, но в същия миг вратата на залата се отвори и Томас Гифърд влезе вътре. Той погледна Вейл, чието изражение показваше, че не намира шегата за смешна.

Тя се обърна към Дел Монако.

— Не искам да пропусна нищо, Франк. Вярвам, че нетрадиционното мислене е една от силните черти на нашия отдел.

Гифърд се приближи до нея и застана пред екрана. Помещението утихна. Кървавият стенопис обагри лицето и тъмния му костюм в червено.

— Имам новина за вас. Вчера вечерта научих, че сенатор Елинор Линуд е накарала Търстън, шефа на полицията във Феърфакс, да включи началника на охраната й в съвместната група. Името му е Чейз Хенкок. Някой спомня ли си го?

Франк дел Монако отговори:

— Оня задник, дето съди Бюрото, защото не получи едно от нашите места.

— Точно той — кимна Гифърд. — Искам да ви предупредя, че е гадно копеле. Но полицейският шеф прави услуга на сенаторката. Политически номера. Тя иска да изглежда заклет враг на престъпността в годината на изборите. Онзи демократ, Редмънд, й диша във врата, и тя смята, че може да използва Мъртви очи, за да си вдигне рейтинга.

— Значи ще бъдем въвлечени в политическите им игри? — каза Ван Оуен.

— Намираме се на петдесет километра от Вашингтон — отвърна Гифърд. — А там си имат списък с гадняри, датиращ отпреди двеста години.

Руни се изкашля и попита:

— Имаме ли шанс да заобиколим това? Познавам задници с повече мозък от оня кретен Хенкок.

— Най-лесният начин да се отървем от него е да изготвите най-добрия профил, който сте правили. Дайте на ченгетата абсолютно точен профил, който да им помогне да заловят убиеца. Иначе стойте настрани от Хенкок. Така ще действаме. Вършете си работата и го оставете да се мъчи сам. Ако се превърне в проблем, уведомете ме и аз ще се справя с него.

— Да го оставим да се обеси — съгласи се Вейл.

— Точно така.

Гифърд й кимна да продължи обсъждането и се настани в дъното на залата.

Вейл кликна на следващата снимка, която показваше къщата отвън.

— Бледсо проверява фирмите, в които Хофман е работила. Възможно е убиецът да се е запознал с нея служебно. Колеги, клиенти, всички ще бъдат проучени. Освен това съществува и бивш съпруг. Бракът бил анулиран преди три години.

Тя натисна дистанционното още няколко пъти и показа снимките на красива млада жена. Последната беше близък план.

— Това е четвъртата жертва — каза Вейл, сякаш всички трябваше да се засрамят, че не са помогнали за залавянето на престъпника, отнел още един млад живот.

— Имаш предвид третата. Това е третата жертва — поправи я Дел Монако. — Последната не беше негово дело.

— Знаеш моето мнение по въпроса.

Той наистина го знаеше. Преди година, когато Мъртви очи бе убил за последен път, Вейл изказа мнението си пред всички.

— Какво мисли Бледсо?

Тя се вторачи мрачно в Дел Монако.

— Той е на същото мнение.

— Аха.

— Какъв ти е проблемът, Франк?

— Онази жертва беше убита и изкормена. Това е. Червата не бяха завързани около бедрата, очите й бяха прободени. Нямаше отрязана ръка и почти никакви следи от подписа му. Виждали сме подобни сцени стотици пъти. Нищо не свързва жертвата или убиеца с Мъртви очи.

Вейл огледа лицата на колегите си. Май никой не се канеше да възрази на Дел Монако. Очевидно очакваха тя да докаже, че той греши. Но умът й беше размътен от неспокойната нощ и кошмара и тя нямаше желание да се захваща с това. Опита да се съсредоточи. Заговори, преди да успее да се спре:

— Вярно е, очите не бяха прободени. И какво от това?

— Какво от това?

Дел Монако огледа всички, сякаш искаше да си осигури подкрепа. Повечето погледи останаха приковани във Вейл и той продължи:

— Това означава, че подписът е друг. Повечето характеристики на поведението липсват. Има прилики между убийствата, но не и връзка.

— Вече говорихме по въпроса — обади се друг от колегите.

— Имитатор — каза Хътчинс. — Просто имитатор, ако дори може да го наречем такъв.

Вейл поклати глава.

— Пропускате нещо важно. Да, имаше неща, които престъпникът не причини на тази жертва, но аз вярвам, че е същият тип. Погледнете местопрестъплението.

— Огледахме го преди година — отвърна Руни. — Няма убедителна връзка.

— Арт, имаше малко рани при самозащита и огромно количество кръв.

Тя замълча за момент. Осъзна, че трябва да разгледа снимките от старото местопрестъпление, в случай че престъпникът е изрисувал същите стенописи. Но доколкото си спомняше, тогава по стените нямаше кръв. В такъв случай нямаше да подкрепи теорията й.

— Имаше ли импресионистични стенописи? — попита Дел Монако.

— Трябва да проверя…

— Ами храната? Беше ли ял любимия си сандвич с фъстъчено масло и топено сирене след извършване на убийството?

— Не.

— А зашеметяващият удар? — попита Дел Монако, като прелисти няколко страници.

— Зашеметяващ удар по главата. Същият като при първите две жертви.

— Не можеш да твърдиш това, Карън — обади се Руни, приковал поглед в някакъв документ. — Не можеш да твърдиш, че е същият извършител. Първите две жертви бяха ударени изотзад, а третата — отстрани.

— Внезапно е осъзнала какво става и е завъртяла глава в последната секунда.

— Когато завъртиш глава, за да избегнеш удар, вдигаш ръце. Тогава ударът щеше да й счупи няколко пръста. Дори няколко нокътя — каза Руни и вдигна папката. — А нямаше такива наранявания.

Настъпи тишина. Вейл се почувства като на кръстосан разпит. Докато се мъчеше да се съсредоточи, усети погледа на Гифърд.

Знаеше какво си мисли шефът й и знаеше какво да очаква от него, тъй като вече бяха спорили за връзката между това убийство и Мъртви очи.

Кръстосал ръце пред гърдите си, Гифърд сякаш искаше тя да се провали. И за съжаление щеше да го зарадва.

— Погледни фактите, Карън — посъветва я Дел Монако, който като че ли внезапно бе осъзнал, че Гифърд седи зад тях, и искаше да му направи добро впечатление. — Поведението от първите две местопрестъпления не съвпада с третото. Помисли логично. Става дума за друг убиец.

Да я съветва да мисли логично бе все едно да й каже, че не може да разсъждава. Или поне тя виждаше нещата така. Не искаше да задълбочава проблема и да твърди, че колегата й се отнася с нея снизходително, защото е жена. Но все пак побесня.

— Вярвам, че престъпникът е бил прекъснат, преди да завърши започнатото. Затова местопрестъплението изглежда различно.

Признанието, че местопрестъплението изглежда различно, съсипа аргумента й. Подобни различия обикновено говореха за друг убиец. И Гифърд не пропусна този факт.

— Местопрестъплението изглежда различно, нали, агент Вейл? — попита той и се облегна назад като адвокат, задал на свидетеля съсипващ въпрос.

Вейл се зачуди колко от враждебността му се дължи на спора им в библиотеката.

— Да, защото убиецът е бил прекъснат — настоя тя. — В противен случай щяхме да видим същото ритуално поведение като при другите жертви.

— Ако предположим, че убиецът е същият.

Тя стисна зъби. Колегите й нарушаваха всички правила на сесията. Трябваше да е свободна размяна на идеи, а не нападение.

— Съвсем ясно е — каза Дел Монако. — Нямаме причина да мислим, че става дума за същия убиец.

Няколко агенти кимнаха в съгласие и Вейл усети как контролът й се изплъзва.

— Проведохме същия спор преди година, нали? — попита Гифърд. — Докато не получим убедителни доказателства, които да ни уверят в противното, трябва да забравим за това. Време е да вървим напред.

Вейл остави дистанционното и затвори папката си.

— Това е всичко, с което разполагам — каза тя, като погледна през рамо кървавия стенопис. — Благодаря ви за помощта.

Събра си нещата и тръгна към вратата.