Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (39)

38.

Беше му ужасно трудно да се съсредоточи в клас. Мислеше само за следващата кучка. И за очите й. Беше си купил чифт очила за нощно виждане от местния магазин за къмпингови принадлежности и прекара цялата нощ в наблюдение на новата си жертва. Изглеждаше сериозно предизвикателство, но какво е животът без предизвикателства?

Първо обаче трябваше да се отърве от последната си ученичка, която искаше да довърши тъпата си ваза. Господи, настояваше да я изработи идеално. Той разбираше нуждата от перфекционизъм, но му предстояха по-важни неща. Наложи му се да положи всички възможни усилия да не извърши нещо, за което ще съжалява. Ако нахалницата не си бе тръгнала най-после, щеше да се отърве от нея по доста решителен начин. Но тя не беше подходяща и убийството й щеше да породи подозрения. Несъмнено много хора знаеха, че е била в класа му, и следите щяха да ги отведат до него. Затова му се наложи да се фокусира и да мисли само за новата си плячка.

В предизвикателствата нямаше нищо ново. Но в останалата част от вечерта… е, тогава нещата щяха да са различни. Тръпката, убийството и удоволствието си струваха нагазването в непознати води. След един ден щеше да знае дали е прав. Но подозираше, че ще е. Защото тази кучка беше върховната цел. За разлика от останалите, тя знаеше какво прави. И какво е правила.

Той изчака търпеливо подходящото време и усети възбудата. Трепереше. Трудно му бе да си поеме дъх.

— Време е! Време е! Време е!

Искаше му се да спусне прозореца и да закрещи, но се стегна, излезе предпазливо от колата и тръгна към къщата.

Скри се зад храстите на отсрещната страна на таената улица. Надникна през бинокъла. Всичко беше тихо и спокойно. Внезапно една от вратите на гаража се отвори и той изтича бързо през храстите към къщата. Колата даде на заден, после потегли по дългата алея. Лампите в предния двор се включиха и осветиха гаража. Той се затича покрай храстите, като внимаваше да избягва сензорите за движение. Опря се на влажните тухли на къщата и зачака вратата да се спусне.

Гумите на колата изсвистяха по чакъла. Той прескочи сензорите, монтирани на прага на гаража, и коленичи. Слабата крушка едва осветяваше празното помещение. Вратата се затвори плътно и той остана сам. Само той и електрошоковата палка.

И кучката.