Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (4)

3.

За шестте години във ФБР, през които изготвяше профили на престъпници, Карън Вейл не се бе натъквала на нищо подобно. Беше виждала снимки на разложени, изкормени и обезглавени трупове. Седемте години като ченге и детектив от отдел „Убийства“ в Ню Йорк й бяха показали зверствата на гангстерски убийства и престрелки, оставени без родители деца и система, която често изглежда по-заинтересувана от политиката, отколкото от благоденствието на хората.

Но бруталните подробности от това местопрестъпление бяха поразяващи. Трийсетгодишна жена бе загубила живота си в спалнята си. Жена, която очевидно бе изграждала обещаваща кариера като счетоводител. Кутия с нови визитни картички от „Макгинти й Полък“ стоеше на кухненския плот, а силната миризма на мастило, която се излъчваше от тях, дразнеше носа на Вейл.

Тя прибра кичур червена коса зад дясното си ухо и приклекна, за да огледа кървавото петно пред вратата на спалнята.

— Онзи, който е извършил това, е абсолютно откачен — промърмори тя.

Детектив Пол Бледсо от отдел „Убийства“ в област Феърфакс застана до нея и изсумтя. Гласът му почти я стресна. Но само почти, защото напоследък не се изненадваше на много неща.

— Всички тези типове са такива — каза той.

Беше набит мъж, висок едва метър и седемдесет и два, но достатъчно широк в раменете, за да вдъхва респект. Дълбоките тъмни очи, късата черна коса, сресана на път вляво, и мургавата кожа го караха да прилича на италианец. Но Бледсо бе със смесена кръв — малко гръцка, малко испанска и далечен ирландски родственик за късмет.

Опитните му очи огледаха огромното количество кръв по стените на спалнята на Мелани Хофман.

Вейл кимна, клекна да огледа сцената от друг ъгъл и осъзна, че Бледсо е прав само отчасти.

— Някои са по-откачени от останалите — каза тя.

Светкавицата на фотографа проблесна в огледалата на съседната баня и привлече вниманието й. Без да минава през местопрестъплението, тя вдигна глава и забеляза, че има кръв и по стените на банята.

Профайлърите обикновено не посещаваха местопрестъпленията. Работеха затворени в малък кабинет, където разглеждаха полицейските доклади и снимки, четяха разпитите на свидетелите и историите на жертвите, разказани от роднини, приятели и познати. Формулярите на ПЗЖП (Програма за залавяне на жестоки престъпници), попълнени от разследващите детективи, им предоставяха подробни данни. Изключително важно беше да разполагат с колкото се може повече информация, преди да започнат работата си… преди да започнат пътешествието си из дълбините на болните мозъци.

— Значи получи съобщението ми? — каза Бледсо и я погледна, очаквайки отговор.

— Когато видях името „Мъртви очи“, сърцето ми едва не спря.

Ново проблясване на светкавицата привлече вниманието й. С Бледсо още стояха до вратата, не бързаха да влязат в стаята на смъртта.

— Е, ще влезем ли? — попита тя.

Детективът не отговори и Вейл реши, че е потресен от жестокостта на гледката. Понякога й беше трудно да разчита мислите му и с годините бе стигнала до извода, че той предпочита това. Сам издигаше стена между мислите си и жената, която си изкарваше хляба, анализирайки човешкото поведение.

Докато Вейл минаваше предпазливо покрай парчетата от трупа, разпръснати по пода, техникът от лабораторията по криминалистика надникна откъм кабината с душа.

— Тук има още, детектив — съобщи той на Бледсо.

— Чудесно — изсумтя тя.

Бледсо влезе в банята на Мелани Хофман, а Вейл си пое дъх, за да се подготви за спускането в ужаса.

Профайлърите не се опитват да установят самоличността на убиеца, както правят полицаите. Те определят типа човек, който би извършил престъплението. Какви са мотивите му, защо сега, защо тук, защо тази жертва. И всеки от тези въпроси е изключително важен, част от мозайката.

Според някои полицаи профилирането е дивотия, психиатърски дрънканици, които не заслужават хартията, изхабена за докладите, и плащаните от Бюрото заплати и премии за коли и дрехи. Това отношение не притесняваше Вейл, защото знаеше, че е погрешно. Беше наясно, че за някои ченгета е въпрос на комплекс за малоценност, а други просто не разбират работата на профайлърите.

Тя продължи да разучава спалнята на Мелани Хофман. Няколко неща в това убийство я притесняваха. Обърна се и видя Бледсо да повръща в плик. Беше го виждала да прави това и преди. Последният път бе при особено жестоко и кърваво местопрестъпление. Това бе странно поведение за детектив от отдел „Убийства“, но когато го попита, той пренебрегна въпроса й със свиване на мощните си рамене. Каза, че не може да се контролира и просто се случва. Смяташе, че е „независима реакция“ на миризмата на кръв. Според Вейл това беше пълна дивотия, но какво ли знаеше тя? Може и да беше вярно. Или пък мъжкото му его се мъчеше да прикрие слабост, от която се срамуваше. По онова време той очевидно искаше тя да забрави за случилото се.

Вейл надникна в банята и влезе вътре. Бледсо се изправи, взе найлонов плик от техника и запечата в него съдържанието на стомаха си. Избърса устата си с хартиена кърпа, лапна ментов бонбон и кимна към стената над огледалото.

— Какво мислиш за това?

Буквите бяха изписани с големи червени линии: „То е в“

— Може да означава много неща.

— Например?

Вейл сви рамене.

— Трябва да помисля. Не съм сигурна, че знаем достатъчно, за да си съставя мнение.

— Каза, че можело да означава много неща. Сигурно имаш някаква идея.

— Първо, не е задължително да става дума за това, което е написал, а по-скоро защо е изпитвал нуждата да го напише.

Бледсо се замисли и поклати глава.

— Ти и твоите хора ще се позабавлявате страхотно с този случай.

— Не се съмнявам — отвърна Вейл и излезе от банята. — Е, с какво разполагаме?

— Няма следа от проникване с взлом — отговори Бледсо. — Жертвата вероятно е познавала нападателя.

Вейл прикова очи в подгизналото от кръв легло на Мелани Хофман.

— Може да се е запознала с него вчера вечерта и да го е довела в дома си. Или той може да е използвал измама, за да я накара да го пусне вътре. Както и да е станало, предположението ти, че го е познавала, не ни върши работа.

Бледсо изсумтя и излезе от банята.

За профайлърите често е трудно да поддържат приятелства, да не говорим за семейство. Постоянно мислят за снимките от местопрестъпленията и се чудят какво са пропуснали или разтълкували неправилно. Или какво са очаквали да видят, но не са видели. Това е постоянно състояние на безпокойство, както когато мислиш, че си забравил нещо, но не загряваш какво е то.

Но все пак такава бе работата на Вейл и тя полагаше усилия да я върши колкото се може по-добре. В момента се надяваше, че я върши достатъчно добре, за да помогне за залавянето на Мъртви очи. След три убийства в период от пет месеца престъпникът си беше дал почивка. Няколко месеца нямаше труп. Когато стане така, полицаите се надяват, че убиецът е умрял или лежи в затвора по друго обвинение.

След като съмненията, че третата жертва е дело на Мъртви очи, се засилиха, престъпникът бе смятан за извършител само на две убийства. Вече не изглеждаше особено опасен, а тъй като бюджетите на полицейските отдели бяха постоянна грижа, групата по разследването, съставена от ченгета и служители на ФБР, бе разпусната.

За Вейл това бе добре дошло: деветте месеца работа с Бледсо й бяха достатъчни. Харесваше го, но когато си с някого толкова дълго, започваш да приемаш проблемите му като свои. А с провален брак и серийни убийци в главата, тя бе подложена на достатъчно стрес и без проблемите на Бледсо.

Коленичи до обезобразения труп на Мелани Хофман и въздъхна.

— Защо се е случило точно на теб?