Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (19)

18.

След като поговори с Бледсо за сблъсъка с Дийкън, Вейл се настани до сгъваемата маса във всекидневната и започна да преглежда папката по случай „Мъртви очи“. Знаеше, че е пропуснала нещо, а и още не бе имала време да анализира цялата информация.

Около един и половина пристигна Мандиза Манет — носеше голяма чанта, натъпкана с папки и канцеларски материали. Избра си място в другия ъгъл на стаята, залепи етикет с името си на едно от чекмеджетата на кантонерката и започна да подрежда документите си. Вейл й кимна за поздрав и не погледна повече към нея.

Бъба Синклер дойде след около половин час. Побъбри с Бледсо за чикагските „Мечки“, отбора на родния му град, и се настани до масата, която се намираше близо до трапезарията. Сложи отгоре й няколко рамкирани снимки и баскетболна топка с автограф.

После вдигна поглед и попита:

— Заключваме къщата нощем, нали?

— Заключваме и включваме алармата — отвърна Бледсо. — Инсталираха системата, след като си тръгнахте тази сутрин.

— Каква е историята с тази топка? — попита Манет.

— Помогнах в разследването на убийството на бащата на Майкъл Джордан. Той оцени работата ми и ми подари топка с автограф.

— За какво? За късмет ли?

— Защо не? Имаме нужда от късмет. Ако топката ще помогне…

— Хей, заешки крачета, амулети, няма проблеми — ухили се Манет. — Само не започвай да изричаш заклинания. Те ще ми дойдат в повече.

— Какво ще кажеш за това? — попита Синклер и издърпа едър гердан изпод ризата си.

— Мога ли да попитам какво е?

— Ловната огърлица, която ми носи късмет — отговори и опипа различните по размер животински зъби, закачени на кожена каишка. — Лично съм убил всяко животно. Мечка, елен и дори лос. Това беше трудна работа — добави и посочи мечешкия зъб. — Не ми се разправя през какво трябваше да минем, за да се справим с проклетата мечка.

— Прибери шибаната огърлица — каза Манет. — Аз обичам животните.

— И аз ги обичам — отвърна Синклер.

Вейл се облегна назад и реши да не им обръща внимание. Трябваше да се съсредоточи.

След час пристигнаха Роби и Чейз Хенкок. Всеки си избра работно място — Роби седна близо До Вейл, а Хенкок отиде в другата стая, с гръб към нея.

— Мисля, че има нещо, което си струва да бъде проучено — каза тя, след като всички се настаниха. — Опитвам се да разбера значението на пробождането на очите. Това действие е изключително важно за престъпника. Успокоява го и изпълнява определена цел. Фактът, че е част от ритуала, а не от метода на действие, говори, че в него се крие ключът към разбирането на характера му.

— Защо мислиш така? — попита Бледсо.

— Защото не го прави, за да подчини жертвата си. Тя вече е мъртва — обади се Хенкок.

Бледсо погледна Вейл за потвърждение и тя кимна неохотно.

— И защо този тип пробожда очите?

— Това е въпросът. Миналата година колегите от отдела обсъдиха няколко теории, но не постигнаха съгласие. Аз смятам, че го прави, защото самият той има физическа деформация. Белег на лицето, акне, заешка устна. Не знам точно, но си заслужава да поровим.

— Ще проуча въпроса — обади се Синклер. — Бивши затворници, освободени през последните няколко години, осъдени за жестоки престъпления и с лицеви деформации. Можем да сравним данните им с онова, което открием от кръвта.

— Става дума само за теория — предупреди го Вейл.

Бледсо се намръщи и каза:

— Засега разполагаме само с теории.

Вейл кимна.

— Щом говорим за символизъм, каква е историята с ръцете? — попита Бледсо.

— Символизмът няма да залови убиеца — обади се Манет и се обърна към Вейл. — Не се обиждай, Кари, но защо си губим времето с тия психологически дивотии?

— Поведенчески анализ — поправи я Роби.

— Както и да го наречеш, все едно да гледаш в кристална топка. А всички знаем, че кристалните топки не вършат работа.

— Важното е да стесним кръга на заподозрените — каза Роби. — Да се съсредоточим върху нещо. Не разполагаме със свидетели или димящо оръжие, а профилирането може поне да ни насочи. Да ни каже какъв човек търсим.

Бледсо се облегна на стола си, който изскърца измъчено.

— В момента не разполагаме с нищо — каза той. — Е, какво ще кажеш за ръцете? — попита той Вейл.

Тя въздъхна, благодарна, че Роби и Бледсо й се бяха притекли на помощ. Не беше в настроение за разправии. Главоболието й бе притъпено благодарение на лекарствата, но умът й още беше размътен. Тя погледна Манет, която изглеждаше укротена за момента.

— Той взима ръката като трофей — обясни Вейл. — За да може да преживее убийството отново във фантазиите си. Предполагам, че прави и снимки на жертвите си, след като приключи. Може би снима и стените, които за него са произведение на изкуството.

— Ако тези ръце задоволяват фантазията му, защо тогава изпитва нужда да убива отново? — попита Синклер.

— За серийните убийци извършването на убийството никога не задоволява напълно фантазиите им. Затова непрестанно усъвършенстват и доразвиват фантазиите си. При Мъртви очи, когато ръцете и снимките вече не го задоволяват, както самото действие, нуждата да убива нараства.

— И затова убива отново — обади се Роби.

— Точно така. Почти като наркоман. Или по-скоро като дете, което иска незабавно удовлетворение и прави всичко необходимо да го получи. Дори и обществото да смята това за нередно.

— Той знае ли, че е нередно?

— На определено ниво. Но не изпитва никаква вина. Ако изпитваше, щеше да покрива лицата или телата им. А той не го прави. Оставя ги на показ, проснати на леглата. Дори не си прави труда да ги отнесе във ваната, преди да ги изкорми. Леглото сигурно има специално значение за него.

— Но ръката? — попита Манет. — Как може тя да е трофей?

— Също като очите, ръцете са важни за него. Може да е имал лош баща, който го е биел.

— Лявата ръка на всяка жертва — промърмори Синклер. — Значи, за да се доберем до него, трябва да намерим жесток баща левичар.

Манет завъртя очи.

— Не говориш сериозно, Син. Да не би да вярваш в тези дивотии?

Той не й обърна внимание и продължи:

— Да се върнем на ръката. Тези откачалки наистина ли се кефят на отрязани ръце? Виждал съм камшици, вериги и други гадости, но чак пък отрязана ръка?

— Дамър^[1] одираше жертвите си и запазваше скелетите им — спокойно отговори Вейл. — Когато разглеждал черепите и скелетите, виждал жертвите, сякаш все още са живи и с него, и мастурбирал.

— Мили Боже! — изстена Роби.

— И откъде знаеш това? — заяде се Манет.

— Той ни разказа.

Манет повдигна вежди.

— И вие, разбира се, просто му повярвахте, тъй като е такъв почтен гражданин и…

— Добре, да се върнем към работата — прекъсна я Бледсо. — Карън, очевидно разполагаш с достатъчно, за да ни дадеш насока. Нали? — попита той с надежда.

Вейл огледа бюрото си. Една от папките беше отворена, а по жълтите листа бяха надраскани бележки.

— Човекът, когото издирваме, е бял, около трийсет–четирийсет годишен. Със средно телосложение, според криминолозите е висок около метър седемдесет и пет. Физически работник, но може да има и собствен бизнес. Обзалагам се, че отделя доста време за проучване на жертвите си, тъй като са сходни по възраст, семейно положение и външен вид. Вероятно няма строго работно време, щом успява да свърши всичко това. Работата му може да му осигурява и достъп до снимки или описания на жените, които избира. Възможно е да се снабдява с адресите им от база данни, или просто излиза „на лов“. Когато намери жена, която отговаря на фантазията му, я проследява до дома й. Още не знам достатъчно, за да твърдя как точно го прави. Умен е, над среден интелект. Пада си по могъществото, затова вероятно шофира мощна кола. Стар немски модел. Порше или мерцедес. Ако е порше — червено, ако е мерцедес — тъмен цвят. Стар модел, защото не може да си позволи нов. Но това няма значение за него, важна е илюзията.

— Илюзия са и тези дивотии с профилирането — промърмори Манет.

— Продължавай — каза Бледсо на Вейл.

Тя погледна бележките си.

— Както вече казахме, има сериозни и отдавнашни проблеми. Първият е нещастно детство. Предполагам, че виновен е бащата, тъй като в деветдесет процента от случаите е така. Бащата вероятно е левичар — тя хвърли бърз поглед на Манет — и го е бил с лявата си ръка. В лицето му има нещо странно, сигурно деформация, както вече споменах. Може да е причинена от бащата при някой от побоите. Очите са по-трудна работа. Може и в тях да има символизъм. Например баща му да го е тормозил непрестанно, като му е казвал, че всички го виждат като грозник. Мисля, че има нещо й в кървавите стенописи. Не приличат на нищо, което съм виждала, но ПЗЖП скоро ще ни изпратят разпечатката. Знам, че в това има нещо. Сигурна съм. Просто интуиция, но трябва да продължим да проучваме въпроса. Този тип има образование по изкуствата или работи в тази област. Може дори да е откачен художник. Но е вероятно да се занимава и с физически труд, в който проявява творческата си личност. Скулптор, дърводелец… а може дори да е поет, музикант или масажист.

Тя замълча и се обърна към Бледсо.

— Проверяваме всички сходни навици на жертвите, нали? Може пък всичките да са посещавали един и същ масажист.

— Мани и аз отговаряме за това — обади се Синклер. — Засега открихме само, че две от тях са пазарували в една и съща верига супермаркети, но в различни магазини. Работим по въпроса.

Той прелисти бележника си и записа нещо.

— Ще добавим и масажистите.

Роби попита:

— Има ли смисъл да изготвим списък с хора от областите, които спомена? Скулптори, художници и други такива?

— Ще се озовем с огромна база данни, ако не стесним кръга — каза Бледсо. — Действай, но не ме тормози, когато компютърът избълва пет хиляди имена.

— Можем да ги сравним с другите списъци.

— Добре. Направи го.

Синклер се обърна към Вейл.

— Каза, че този тип притежава над средния интелект. Откъде знаеш?

— Първо, с лекота си осигурява достъп до къщите на жертвите. Или ги познава, или е открил хитър начин да ги обезоръжи с приказки. По принцип организираните престъпници имат светски умения. Използват измама, за да се доближат до жертвата си и да я успокоят. Той може да се преструва на ченге или охранител, за да спечели доверието им. Смятам, че е чист и спретнат и носи униформата, която ролята му налага.

— Трябва да поговорим отново със съседите на жертвите — каза Роби. — Може някой да е видял непознат в униформа.

— Е, Кари, кажи ми какво го накара да се задейства? Какво се е случило преди година и половина, че се е превърнал в убиец? — попита Бледсо.

— Може да са били много неща. Най-вероятно е преживял сериозен стрес малко преди убийството на Марси Евърс. Смяна на работата, приключване на връзка. Каквото и да е било, той е прекрачил границата и е откачил.

— Спомена, че бил организиран — намеси се Синклер.

Вейл кимна.

— Да, той е от типа престъпници, които считаме за организирани. Върши всичко предумишлено. Няма следи от борба и видяхме малко рани при самозащита. Това сочи, че е отделил доста време за планиране. Ако разгледаме къщите на жертвите, ще видим, че предната врата е скрита от поглед. Това му позволява да осъществи контакт с жертвата, без да бъде забелязан от съсед или минувач. А може да е застраховка, в случай че тя му откаже достъп и той трябва да проникне насила. Става дума за планиране. В другия край на спектъра са убийците с нисък коефициент на интелигентност. Обикновено те са неорганизирани. Убиват по-импулсивно, използват оръжие, намерено в дома на убитите, и създават страхотна бъркотия, като обезобразяват жертвата и размазват кръв навсякъде.

— Чакай малко — прекъсна я Хенкок. — Профилът ти сочи организиран престъпник, но местопрестъпленията показват обратното.

Вейл въздъхна. Беше изморена и нямаше желание да защитава мнението си пред Хенкок, но объркването му беше разбираемо. Ако той не бе задал този въпрос, някой друг щеше да го направи.

— Да, знам. Има много кръв. А това обикновено сочи неорганизираност. Но ако разгледаме кръвта не по количество, а по това, което той прави с нея — творческата природа на образите, — тогава смятам, че го върши нарочно. А предумишленото действие показва организираност.

— Но взима оръжията от дома на жертвата?

— Всеки има ножове за пържоли в кухнята. Фактът, че той не носи ножовете със себе си, говори, че е умен. Защо да рискува да го хванат с ножове, използвани при други престъпления? Използва ножове на жертвата, защото знае, че ще ги намери там. За мен това е още един признак на организираност. Освен това не убива жените чрез пробождането на очите, а ги удушава. Използва ножовете след настъпването на смъртта.

— Ами изкормването? Това е обезобразяване, което говори за неорганизираност, ако съдим по определението ти.

Вейл потропа с крак и се поколеба, преди да отговори:

— Не знам. Не мога да го обясня. Единствената ми идея е, че този тип представлява смесица от двата профила. Такива случай са доста чести.

Тя потърка замислено челото си.

— Иска ми се да можех да ви дам повече. Вероятно ще успея да обогатя профила, след като прегледам отново документацията и обсъдя всичко с колегите от отдела.

— Доста неясноти и предположения — изсумтя Манет.

Вейл затвори папката на бюрото си.

— Профилирането е просто инструмент, като микроскопа. Няма да ти даде името и адреса на престъпника. Ако смяташ, че можеш да се справиш по-добре, действай.

Настъпи кратко мълчание, после заговори Роби:

— Един от криминолозите каза, че са намерили кал в къщата на Сандра Франкс.

— Да, засъхнала кал в коридора и спалнята. Едната следа отговаря на отпечатъка от твоята обувка — отвърна Бледсо. — Така че това не ни помага. Що се отнася до останалата кал, в момента я проверят с хроматографа и спектрометъра. Още не съм получил резултатите.

— Обухме терлици, когато се върнахме от преследването в двора — намеси се Вейл. — Обзалагам се, че и от тази следа няма да излезе нищо.

Бледсо сви рамене.

— Скоро ще знаем. Освен това изследват косми и влакна. Намерихме латентни отпечатъци, но системата не откри съвпадение. С изключение на… един добър отпечатък, свален от стенописа. Ако се съди по отпечатъците по предметите в къщата, той е нарисувал творбата си с лявата ръка на жертвата.

— Ама че гадост — изсумтя Манет.

— Цялата история е гнусна — каза Бледсо. — А що се отнася до останалите отпечатъци… Син, с какво разполагаш?

Синклер стана и се протегна.

— Проверявам приятелите и семейството на Франкс, в случай че отпечатъците са техни. Някои от латентните вероятно са доста стари. Но се съмнявам, че ще намерим нещо. Като се има предвид огромното количество кръв, ако шибанякът не е носил ръкавици, щеше да остави кървави отпечатъци из цялата къща. Нямаше такива, затова смятам, че и латентните ще се окажат задънена улица.

— И това ни връща в самото начало. Към измишльотините на психосимволизма — каза Манет.

Иззвъня тиха аларма и Синклер погледна напрегнато часовника си.

— Имам среща с човек от личен състав в службата на жертвата. Страхотно леке.

Той стана от стола и взе вехтата си кожена чанта.

Бледсо също се изправи.

— Добре, да тръгваме. Знаете си задачите. Да поровим по-надълбоко и да видим дали няма да открием нещо.

 

 

— Детектив — Хенкок препречи пътя на Бледсо. — Ще ми отделиш ли минута?

Останалите излязоха. Бледсо сви рамене и отстъпи назад.

— Какво има?

Хенкок се огледа и изчака Вейл да излезе заедно с Роби.

— Трябва да поговорим — каза той, наведе се към Бледсо и сниши глас. — За Вейл. Мисля, че открих нещо.

Бледсо присви очи и го поведе към кухнята. Затвори вратата и прикова очи в Хенкок.

— Сами сме. Какво искаш да ми кажеш?

— Прочетох документацията, която ми приготви. Благодаря ти за това.

— Няма проблеми. Това ли искаше да ми кажеш?

— Не. Открих нещо за жертва номер две — отвърна той, като отвори папката, която стискаше под мишница. — Ето тук, под анализ на влакната. — Подаде доклада на Бледсо.

— Е, и? Червен косъм. Какъв е проблемът?

— Вейл има червена коса. Заключението е, че косъмът отговаря на нейната коса. — Замълча и погледна очаквателно Бледсо, сякаш детективът трябваше да е загрял досега. — Косъм на Вейл е бил намерен в дома на втората жертва. Защо нищо не е било направено по въпроса?

— Направено? — попита Бледсо, скръсти ръце пред гърдите си и се вторачи в Хенкок. — Какво би искал да направим?

— Разследвахте ли я?

— Карън Вейл? Специален агент Карън Вейл? Жената, която не може да спи, защото убиецът е още на свобода?

Хенкок пристъпи от крак на крак.

— Не я познаваш така добре, както аз я познавам. Тя е коварна, безмилостна…

Бледсо вдигна ръка.

— Добре, Хенкок, благодаря за съвета…

— Трябва да я разследваш. Може тя да е убиецът.

Бледсо въздъхна и седна.

— Повдигаш сериозно обвинение, осъзнаваш ли това? И то основано на косъм, намерен на местопрестъплението?

Хенкок не отговори.

Детективът продължи:

— Когато следовател оглежда местопрестъпление, е възможно неговите отпечатъци, косми или ДНК да останат там. Това е едно от предизвикателствата, пред които сме изправени, затова ограждаме и обезопасяваме района…

— Знам това, детектив.

— Обяснявам ти защо косъм от Карън Вейл е намерен на местопрестъплението.

— И си сигурен, че това е причината?

Бледсо поклати глава отвратено.

— Вейл е завършила история на изкуството — продължи Хенкок. — Кървавите стенописи сочат към такъв човек. Още ли не си убеден?

Бледсо се надигна от стола и пристъпи заплашително към Хенкок.

— Слушай, Вейл ми каза, че си мръсник. Опитах се да не й обърна внимание, тъй като знам, че не сте в добри отношения. Но ако сега се мъчиш да я дискредитираш и да й отмъстиш за проблемите си в Бюрото преди няколко години…

— Те нямат нищо общо.

Бледсо отметна глава назад и се втренчи в Хенкок. И двамата не мигаха.

— Ако искаш да разследваш Карън Вейл в свободното си време, давай. Забавлявай се. Но не ми трови разследването — каза Бледсо, заобиколи го и излезе от кухнята.

— Ще видиш — извика Хенкок след него. — Ще видиш, че съм прав.