Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (40)

39.

След като напусна дома на сенатор Линуд, Вейл подкара безцелно. След малко се озова на магистрала 495.

Прибираше се у дома.

Когато си влезе вкъщи, главата й пулсираше, а лявото й коляно бе схванато от шофирането. Метна ключовете си на масата и се завлече към банята. Чувстваше се омърсена и искаше да се съблече и да се отпусне в горещата вана с чаша каберне в ръка. Постоянният стрес през последните няколко дни бе стигнал до върховата си точка и тя трябваше да намери клапана за изпускане на пара, преди да се пръсне.

Пусна водата и чу изтропване в спалнята. Сърцето й се сви от страх. Спря водата и се вслуша, но в стаята цареше пълна тишина. Отиде до тоалетката, грабна кобура си и извади глока. После забеляза телефона си на пода. Червената му лампичка мигаше. Тя го взе и погледна съобщението. Бледсо. Шифърът за Мъртви очи.

— Мамка му — изруга тя и звънна на детектива.

— Тъкмо научих, Карън — каза той делово. — Мислех, че трябва да знаеш.

— Какъв е адресът? Ще се видим там…

— Прекалено рисковано е. Едно е да работиш зад кулисите, но да се появиш…

— Човек има само една възможност да види непокътнато местопрестъпление, Бледсо. Трябва да го огледам, да вникна в него. Ще се оправяме с последиците по-късно.

— Това е различно, Карън.

— Ако е различно, може да не е дело на Мъртви очи. Затова трябва да го видя.

— Не, различно е заради метода на действие. Този път не е нападнал жена от средната класа, а сенатор. Щатски сенатор Елинор Линуд.

Вейл усети как й се завива свят. Стисна ръба на тоалетката и едва успя да задържи телефона. Зрението й се замъгли, а главоболието й се засили.

— Карън, там ли си?

— Да. Тук съм. Аз… просто… дай ми една минута.

— Трябва да вървя. Ако искаш, ще ти звънна от колата…

— Не, идвам — прекъсна го тя. — Идвам. Трябва да дойда.

— Господи, Карън — изстена той, после добави: — Слушай, нямам време да споря. Ако искаш да дойдеш, ела.

— Всички ли бяха уведомени?

— Всички, включително Хенкок, който вероятно бездруго е на местопрестъплението. Също и Дел Монако, който сега участва в оперативната група. Шефът ще е там, сигурно и репортерите…

— Ще се тревожа за това, когато стигна там.

— Къщата е…

— Знам къде живее Линуд. Ще се видим там.

Вейл затвори, стегна се и набра номера на Роби.

— Чу ли?

— Карън. Да. Тъкмо излизам.

— Ела да ме вземеш.

Последва мълчание.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. Трябва да ти кажа нещо. Ще те чакам отпред.

 

 

След десет минути Роби спря до тротоара пред дома й. Тя се качи в колата и той потегли бързо.

— Е, какво е толкова важно, че си готова да извършиш професионално самоубийство? — попита той.

— Елинор Линуд е моята майка.

— Какво? — извика Роби и я погледна в очите.

— Наблюдавай пътя, моля те.

— Кога разбра?

— Потвърдих го преди два или три часа. Снимката, която взехме от мама… от Ема… Накарах да я състарят в лабораторията. И видях лицето на Линуд.

— Софтуерът не е винаги съвсем точен…

— Отидох в дома на Линуд. Говорих с нея. Показах й снимката. Разказах й какво съм открила при ровенето из стари документи.

— И тя си призна?

— Да. Запълни някои от празнините. Обясни ми как е успяла да промени самоличността си. Отказа да ми каже кой е баща ми. Страхува се, че това ще съсипе кариерата й.

— А сега е мъртва.

Вейл погледна през прозореца към тъмните къщи от двете страни на улицата.

— Да, сега е мъртва.

— Съвпадение? — попита Роби.

Тя се обърна към него.

— Какво означава това?

— Не знам. Просто ми се вижда странно. Откриваш, че тя е майка ти, а три часа по-късно тя се превръща в жертва на Мъртви очи.

Вейл въздъхна.

— Не знам. Каква може да е връзката?

Тя си припомни преследването в двора на Сандра Франкс, усещането, че престъпникът е там и ги е очаквал. Или е очаквал нея?

— Трябва да споделим това с оперативната група — каза Роби.

— Хенкок вероятно знае. Мисля, че подслушваше разговора ни.

— Кретен — изсумтя Роби. — Някакви новини за Джонатан?

Тя сви рамене.

— Леко подобрение.

— Лекото подобрение е по-добро от никакво.

Тя се намръщи. Гифърд й бе казал същото, но от устата на Роби звучеше много по-искрено.

Той натисна газта и се качи на магистралата.

 

 

Патрулни коли с включени светлини блокираха входа към улицата на Линуд. Роби показа, значката си на полицая и мина покрай барикадата. Паркираха встрани и отидоха до Бледсо, който говореше с униформено ченге близо до края на алеята.

На ярката светлина от халогенните прожектори детективът изглеждаше изморен и посърнал. Той кимна на Вейл и Роби и се обърна към Синклер и Манет, които приближаваха към тях.

— Нищо? — попита той.

— Открихме няколко отпечатъка от обувки в пръстта южно от къщата — отговори Синклер и посочи с фенера си. — Явно е дошъл откъм гората. Изпратих техник да огледа следите и да им направи гипсова отливка.

— Това означава, че убиецът е дошъл пеша — обади се Манет. — Знаел е какво прави и кой живее тук. Бил е наясно с мерките й за безопасност.

Синклер поклати глава.

— Не е толкова важно кой е живял тук, а какъв човек е бил. Погледни квартала. Човек, който живее тук, със сигурност има много пари.

— Не е знаел за охранителните прожектори — отбеляза Бледсо. — Или е решил да поеме риска, че някой може да го види, когато приближава. Нашият човек планира грижливо и щеше да знае за прожекторите.

Вейл погледна страничната част на къщата.

— Ако бях на негово място, щях да мина покрай онези храсти. Сензорите щяха да бъдат блокирани и прожекторите нямаше да се включат.

— Отпечатъците от обувките му са точно там — каза Синклер. — Покрай храстите.

— Имат ли камери тук? — попита Бледсо.

Манет поклати глава.

— Хенкок каза, че сенатор Линуд не искала да живее наблюдавана от Големия брат. Не е мислила, че нещо такова може да се случи. Особено в този квартал.

— Нещо ново за имейла? — обади се Синклер.

— Още не — отговори Вейл.

— Наистина имаме нужда от помощ с това…

— Знам, Син — прекъсна го Вейл. — Знам. Но не мога да ги накарам да работят по-бързо. Опитах се.

Бледсо вдигна ръка.

— Говорете по-тихо. Нека поне да изглежда, че се разбираме идеално — каза той и кимна към къщата. — Син, защо не провериш какво става с Хенкок?

Синклер се намръщи, промърмори нещо под нос и тръгна по пътеката.

— Хенкок е адски разстроен — обясни Манет. — Надали можем да очакваме нещо от него.

Вейл се подсмихна.

— И без това никога не съм очаквала нещо от него.

— Имах предвид да ни каже къде е била сенаторката тази вечер.

— Аз мога да помогна с това — отговори Вейл. — Идвах тук по-рано…

— Детектив!

Към тях тичаха Гифърд, Дел Монако и Ли Търстън, шефът на полицията.

Бледсо се обърна и направи място за тримата мъже, които бяха облечени с еднакви черни балтони.

— Агент Вейл, какво правиш тук? — попита Гифърд, като присви очи и скръсти ръце пред гърдите си.

— Аз й се обадих — бързо отговори Бледсо. — Като се има предвид коя е жертвата, исках най-добрите ми хора да участват в разследването.

Гифърд я изгледа строго.

— На агент Вейл е наредено да не участва в случаите на Бюрото.

— Това не е работа на Бюрото — възрази Бледсо. — Ние сме оперативна група от различни агенции…

— Но аз ти наредих да я свалиш от случая — прекъсна го Търстън.

— Не бих искал да ви противореча, господине, но идеята е да заловим убиеца. Карън Вейл е член на екипа ми. Колкото по-бързо хванем този тип, толкова по-малко хора ще убие. А с убийството на сенатор Линуд положението се влоши още повече. Медиите ще се нахвърлят върху нас.

В същия миг чуха пърпоренето на хеликоптер; който се спускаше над дърветата. Вдигнаха глави нагоре и видяха хеликоптера на един от телевизионните канали.

— Като говорим за вълка… — обади се Роби.

Бледсо вдигна ръка.

— Слушайте, Вейл е най-добрата. Имам нужда от нея. В момента ме интересува залавянето на убиеца и не ми пука за политически номера.

Търстън вдигна ръце и нагласи шапката си, която силният вятър заплашваше да отвее от плешивата му глава.

— Очевидно не ти пука и за заповедите.

Гифърд се наведе и прошепна нещо в ухото му. Шефът на полицията го изслуша внимателно.

Бледсо извади радиостанцията от джоба си и нареди на униформените ченгета да разкарат хеликоптера от района. Прибра я обратно, а Търстън се обърна към него.

— Вейл ще участва, но за нас това определено е проблем. Следващия път, когато решиш, че знаеш по-добре от мен, ела първо в кабинета ми, за да ти набия, малко разум в кратуната.

— Да, господине.

Гифърд размаха пръст пред лицето на Вейл.

— Не искам да се появяваш на друго местопрестъпление по този случай.

— Да се надяваме, че това ще е последното — отвърна тя.

Гифърд изгледа разгневено Бледсо, после се завъртя настрани. Вейл се зачуди дали да им каже, че Линуд й е майка, но засега нямаше желание да навлиза в това. Знаеше, че трябва да е напълно искрена и откровена с колегите си, тъй като Хенкок скоро щеше да излезе от шока и да разкаже на всички как се е разправяла със сенаторката. Но ако проговореше сега, нямаше да я допуснат да види местопрестъплението и веднага щяха да я заподозрат.

Докато Гифърд и Търстън се отдалечаваха, Бледсо потърка ръце.

— Хайде, хора, да влезем и да огледаме.

Дел Монако тръгна до Вейл.

— Идването ти тук говори, че си куражлия.

Вейл го бутна закачливо.

— Е, поне един от нас е такъв.

Манет, която вървеше зад тях, се изсмя.

— Добро попадение, Кари.

Дел Монако, чиято бледа кожа бе зачервена от мразовития вятър, се изчерви още повече.

— Коя си ти, по дяволите?

— Мандиза Манет, ченге от областната полиция.

Дел Монако я изгледа и влезе в къщата. Манет вдигна ръка и Вейл я плесна весело. Двете се засмяха и влязоха вътре.

 

 

Вейл усети стягане в гърдите, когато тръгна по коридора. Само преди няколко часа бе вървяла тук след Елинор Линуд. Дали наистина бе съвпадение, че толкова скоро след срещата им сенаторката бе станала жертва на Мъртви очи? Дали случилото се в дома на Сандра Франкс имаше връзка? Дали убиецът наистина ги бе чакал там, или й се беше привидяло? Или това бе просто резултат от прибързаната пресконференция на Линуд?

А на заден план в мислите й бяха кошмарите. Как виждаше лицето на убиеца — своето лице — в огледалото.

Всичко беше адски объркващо. Никога не се бе чувствала толкова неуверена в работата си. Личният й живот беше друга история… роман, пълен с несигурност, където всяка глава води към развод, а епилогът показва сина й в болницата, а нея в затворническата килия, арестувана за нападение над бившия й съпруг. Не, не беше объркан, а направо отвратителен.

Преди появата на Мъртви очи винаги бе уцелвала мишената. Нямаше несигурност и объркани мисли. Кога животът й се бе провалил?

Тя заобиколи Дел Монако и Синклер и хвана Бледсо за ръка. Дръпна го във всекидневната.

— Трябва да ти кажа нещо.

После му разказа подробно как е открила родствената си връзка с Линуд, а също и за разговора им вечерта.

Бледсо разтърка енергично лицето си, сякаш така можеше да прогони умората, и се отпусна тежко на канапето.

— Осъзнаваш, че това те превръща в заподозряна, нали? — попита той.

— Точно заради това не казах нищо пред Гифърд и Търстън. Със сигурност щяха да ме изпратят у дома.

Детективът вдигна към нея зачервените си очи.

— Къде беше тази вечер, след като си тръгна от тук?

— Разходих се с колата и към девет и половина се прибрах у дома. Тъкмо се канех да си взема вана, когато ти ми се обади.

Бледсо кимна и заоглежда прозорците и завесите. Накрая очите му се спряха на нея.

— Ти ли уби Елинор Линуд?

Тя издържа на проницателния му поглед.

— Не, Бледсо, не бях аз.

Той не отмести очи от нея. След малко се надигна от канапето и каза:

— Добре, хайде да отиваме при другите.

Вейл се изненада, че й бе повярвал толкова лесно. Но може би детективът беше уверен в способността си да прецени кога някой го лъже. Каквато и да бе причината, тя изпита облекчение, че приключиха толкова бързо.

Тръгнаха към спалнята на сенаторката.

— Във фоайето, близо до гаража, има кръв — каза Роби. — Изглежда я е ударил с тъп предмет, после я е завлякъл в спалнята.

— Това не отговаря на профила — отвърна Вейл.

Дел Монако бе коленичил в коридора и оглеждаше кървавата следа, която всички внимаваха да избягнат.

— Не, не отговаря — съгласи се той.

Влязоха в огромната спалня и забелязаха шокираните погледи на Манет и Синклер. Сцената пред тях бе много по-ужасяваща от всичко, което бяха виждали. Тялото на Елинор Линуд бе изкормено като останалите жертви на Мъртви очи, но имаше две сериозни изключения: гърдите й бяха отрязани, а лицето й бе изгорено или одрано. Малкото останала плът приличаше на кайма.

Бледсо се извърна бързо, поднесе плик към устата си и повърна. Вейл не знаеше каква е причината за собствената й реакция — дали миризмата или роднинството й с жертвата, или просто фактът, че нервите й бяха прекалено опънати, но също усети, че ще повърне, стисна зъби и едва потисна надигащата се в гърлото й горчилка.

— Ох, мамка му — изстена Роби и погледна настрани. — Зловеща работа. Много по-зле е от другите. По дяволите! — изруга той и излезе от стаята.

— Този тип е бил страхотно вбесен — промълви Дел Монако. — Нападението е много лично.

Манет поклати глава.

— Да, пресконференцията беше велика идея. Искам да се запозная с човека, който я е измислил.

— Линуд искаше да я проведе, а по онова време Гифърд не видя нищо лошо в това — обясни Дел Монако. — Той знаеше, че има риск да вбесят убиеца, но смяташе, че може и да го уплашат достатъчно, за да го забавят и да ни осигурят малко време. Въобще не си помисли, че Мъртви очи може да се заеме с Линуд. Тя не отговаря на профила на жертвите му.

Бледсо избърса устата си и се обърна, за да не гледа към трупа.

— Добре, значи е бил вбесен. Яростта му обяснява ли… всичко това? — махна той към трупа.

Вейл си пое дълбоко дъх и се насили да огледа сцената.

— Може би — отговори тя. — Линуд го предизвика сериозно по телевизията. Но може да има и нещо повече. Възможно е да я е познавал. Или поне да съществува някаква връзка, за която ние не знаем.

Манет поклати глава.

— Пак се почва. Може това, може онова. В нищо ли не си сигурна?

— Сигурна съм, че той откача все повече. Каквато и да е причината, определено си имаме проблем.

— Имахме проблем преди — поправи я Роби. — Сега е кошмар.

Вейл прикова очи в онова, което бе останало от лицето на Линуд.

— Мисля, че тази жертва може да е ключът. Травми по лицето и главата обикновено означават, че има връзка между убиеца и жертвата. Както Дел Монако каза, това е лично. И не просто я е обезсилил като останалите, а я е пребил, преди да я довлече в спалнята.

— Детектив Бледсо. — В стаята влезе един от криминолозите. — Трябва да видите това.

Бледсо поведе колегите си към банята. Криминологът посочи малка чаша, пълна с кръв.

— Това наистина ли е каквото си мисля? — ужасено попита детективът.

— Смятаме, че е кръв — отговори криминологът. — Ще я анализираме, за да видим дали е на жертвата. Може да е животинска кръв.

Роби клекна до чашата.

— Взехте ли отпечатъци?

— Да, направихме и снимки. Приключихме с чашата.

Роби протегна ръка и криминологът му подаде чифт гумени ръкавици. Той ги нахлузи и вдигна внимателно чашата към светлината.

— Изглежда е пил от нея.

— Трудно е да се каже със сигурност. Има петно, където би трябвало да е отпечатъкът от устата. Трябва да проверим банята с луминол, но може просто да е изсипал малко от кръвта в мивката.

— Или е пил от нея и после е избърсал чашата, за да заличи отпечатъка.

— Ако е постъпил така, значи е умен престъпник — отбеляза Синклер.

Вейл пристъпи напред, за да огледа чашата.

— Вече знаем, че е умен.

Бледсо притисна ръка към корема си. Лицето му пребледня още повече и той тръгна към вратата, като каза:

— Хайде да обсъдим въпроса в другата стая.

Докато се връщаха в спалнята, Манет смръщи лице.

— Страхувам се да попитам, но какво означава това, че убиецът е пил от кръвта на жертвата? Изглежда адски гнусно.

Вейл въздъхна.

— Пиенето на кръвта на жертвата, което нашият убиец не е правил преди, го стимулира, дори го възбужда. Засилва фантазията му.

Манет поклати глава.

— Мамка му!

Всички замълчаха. Местопрестъпления като това обикновено предизвикваха подобна реакция. Чудиш се как е възможно да причиниш такова нещо на друго човешко същество. През годините всички бяха виждали много убийства и повечето детективи постепенно претръпваха и не се впечатляваха от огнестрелни или порезни рани. Но това бе съвсем различно. Дори Вейл и Дел Монако бяха смаяни.

— Добре, да видим с какво разполагаме — каза Роби. — Отпечатъци от обувки покрай храстите, които са му осигурили укритие от охранителните прожектори. Как е проникнал в къщата?

— Единственият достъп от тази страна е през гаража — отговори Синклер.

Дел Монако потърка месестата си брадичка.

— Добре, значи е изчакал някой да излезе от гаража и се е пъхнал вътре. Линуд е чула нещо или просто се е намирала близо до гаража и той я е ударил с тъп предмет. Къде?

— Вероятно по лицето и със сигурност над лявото ухо — отговори Синклер, като коленичи до леглото и огледа трупа.

— Рани при самозащита?

Роби клекна до Линуд.

— Дясната ръка и някои от пръстите са издрани. Трябва да направим рентгенова снимка, за да видим дали има нещо счупено.

— Значи този тип е променил напълно метода си на действие — отбеляза Вейл. — Не е искал да говори с нея. Досега смятахме, че прониква в къщите през предната врата. Успява да подлъже жертвите да го пуснат вътре. После ги удря и те изпадат в безсъзнание. Никога не сме намирали кръв близо до вратите, така че просто ги е удрял, за да ги обезсили. Но тази жертва е била ударена силно. Стояла е с лице към него, когато я е нападнал. Това говори, че й е бил ядосан. Или го е вбесило нещо, което е казала или направила.

— Методът на действие може да се промени, нали? — попита Роби. — Ако убиецът усъвършенства методите си.

Вейл се усмихна. Роби очевидно бе чел материалите, които му беше дала.

— Точно така — потвърди тя.

— Или пък пресконференцията е виновна — добави Бледсо. — Линуд се нахвърли здраво срещу него и сигурно го е вбесила.

Дел Монако погледна настрани и сложи ръце на кръста си.

— Или пък си имаме работа с друг престъпник.

— Чакай — вдигна ръка Вейл. — Как стигна до този извод?

— Методът на действие е различен. Да, може да се промени, когато престъпникът усъвършенства уменията си. Но в нашия случай не е така. Той постигаше успех и преди. Почти не виждахме отбранителни рани. Обезсилвал е жертвите си без проблеми. Защо да променя онова, което му върши работа? — сви рамене той. — А и подписът е различен. Много по-жесток. Зловещо обезобразяване на лицето и главата. Отрязването на гърдите предполага и сексуален елемент. Била ли е изнасилена?

— Чък — извика Бледсо. — Има ли следи от сексуално насилие?

Криминологът застана до вратата.

— Анално. Има нараняване на ануса. Предполагам, че е било извършено след настъпване на смъртта. Още не знаем дали има сперма. Съдебният лекар ще ви каже повече.

Бледсо му кимна и той се върна към работата си в банята.

— Това също е ново — каза Дел Монако. — Сега престъпникът дори може би пие кръвта на жертвата си. Разликите са доста съществени.

Вейл вдигна ръка.

— Може тази жертва да е особено важна за него. За мен това е по-логично, Франк. Що се отнася до промяната в метода на действие, тук имаме различна ситуация.

Тя се обърна към останалите, най-вече към Роби, за да обясни:

— Някои престъпници наблюдават дома на жертвата, за да се уверят, че няма нужда да се притесняват от съпрузи, приятели или съквартиранти. Ако има такива, а убиецът все още иска жертвата, той първо убива мъжа и после се заема с плячката си. Видяхме това при Дани Ролинг в Гейнсвил. Ако Мъртви очи е наблюдавал мястото, а аз се обзалагам, че го е правил, тогава е знаел, че Линуд няма да отвори вратата лично, както са правили останалите жертви.

За момент в стаята настъпи мълчание. След малко Синклер попита:

— Тя е омъжена, нали?

— Да — отговори Бледсо. — Съпругът й не е в страната. Шефът ще го уведоми.

— Прислужницата живее в слугинските помещения отзад — добави Манет. — Била болна от грип през последните няколко дни. Поръчала вечеря за Линуд, която била доставена около пет часа. Върнала се в стаята си и заспала. Не чула и не видяла нищо. Предстои ми да се захвана с доставчика, да проверя досието му и да разбера къде е бил, след като си е тръгнал от тук.

— Къде е Хенкок? — попита Вейл.

— В кабинета в задната част на къщата. Там е базата му — каза Синклер. — Не искаше да говори. Не можах да го накарам да обели и дума.

Манет се завъртя към Бледсо.

— Искаш ли да го доведа, Блед? — намигна му тя. — Мисля, че мен ще послуша.

Бледсо кимна.

— Трябва да го накараме да говори с нас. Да го извикаме във всекидневната и да оставим криминолозите да си свършат работата тук. Ние… видяхме достатъчно.

— Точно така — съгласи се Синклер и го последва вън от стаята.

 

 

Хенкок се отпусна тежко на канапето. Вратовръзката му беше разхлабена и висеше настрани, а косата му бе рошава. Очите му бяха мътни, а движенията — затруднени, сякаш беше пиян. Манет поднесе въображаема чаша към устата си и потвърди, че колегата им наистина се е наливал.

— Я, какво става тук — изсумтя Хенкок. — Шибан купон, а? Е, дяволите да ме вземат. Радвам се, че всички успяхте да дойдете.

— Трябва да ти зададем няколко въпроса — каза Синклер.

— Ченгетата вече ми зададоха въпроси — отвърна Хенкок, а зачервените му очи зашариха из стаята.

Манет, която седеше на канапето срещу него, каза:

— Знаем, че си разстроен.

Той завъртя глава към нея.

— Не трябва ли да бъда? Тя се отнасяше добре с мен. А и току-що си загубих шибаната работа.

Вейл се намръщи и прошепна в ухото на Роби:

— Затова е толкова разстроен. Двеста хиляди на година, премии и най-добрите застраховки.

— Да, а виж каква защита й осигури.

Манет изгледа Вейл ядосано, после се обърна към Хенкок.

— Слушай, ти си охранителят тук. Ти отговаряше за живота и безопасността на сенаторката. Къде беше, когато… къде беше след шест часа тази вечер?

Хенкок погледна Вейл.

— Ти си виновна. Толкова я разстрои, че тя искаше да остане сама — обвини я той, после се обърна към Манет. — Излязох на разходка с колата.

Вейл усети погледите на колегите си, очакваха обяснение.

— Бях тук по-рано — каза тя. — Около шест. Тъкмо бях научила, че сенатор Линуд е… биологичната ми майка.

Тя хвърли поглед на Роби с надеждата да види приятелско лице.

— Дойдох да поговоря с нея по въпроса.

Дел Монако изсумтя.

— Шегуваш се, нали?

— Как мина разговорът? — намеси се Синклер.

— Линуд беше като скала. Не каза много…

— Караха се — извика Хенкок. — Вейл искаше да узнае кой е баща й, но сенаторката не й каза. Вейл беше бясна.

Вейл скръсти ръце на гърдите си.

— Тръгнах си към шест и половина. Бях разстроена и шофирах безцелно известно време. Когато се прибрах у дома, Бледсо ми изпрати съобщение.

Тя зачака следващите въпроси, но всички мълчаха.

Телефонът на Бледсо иззвъня. Той го извади и излезе от стаята.

— Ще ви оставя сами за няколко минути — каза Вейл, — за да можете да си поговорите.

Обърна се и последва Бледсо навън.

 

 

Предната врата се затвори. Никой не наруши мълчанието. Чуваха се само стъпките на криминолозите, които продължаваха да правят снимки и да пренасят улики от спалнята към колата. Накрая Хенкок заговори:

— Вейл няма алиби.

— Но Карън Вейл не е убиец — възрази Роби.

Хенкок бръкна в джоба на сакото си и извади кафява цигара.

— Не ни трови с тия гадости — изхленчи Манет.

Синклер я докосна по ръката и се наведе към ухото й.

— Остави го. Може цигарата да го успокои и отрезви.

— Да, ама в нея има някакви гадни турски билки. Ще завони и няма да мога да дишам.

Ръцете на Хенкок трепереха леко. Роби го наблюдаваше внимателно как поднесе запалката към устата си, но не уцели цигарата. Хенкок стисна дясната си ръка с лявата и най-после успя.

Синклер извади смачкана носна кърпа от джоба си и я предложи на Манет.

— Ето ти филтър срещу вонята.

Тя отблъсна ръката му.

— Не, благодаря — отвърна и размаха ръка, за да разпръсне дима. — С какво друго разполагаш срещу Вейл? — обърна се тя към Хенкок.

Той дръпна силно и издуха дима през ноздрите си.

— Преби мъжа си и го вкара в болница. Склонна е към насилие — обясни Хенкок, като изтърси пепелта от цигарата си в светлосинята порцеланова ваза на масичката за кафе. — Ето как е станало. Вейл е депресирана. Има проблеми с бившия си съпруг, а синът й е в кома. Открива, че майка й не й е истинска майка, и започва да се рови в миналото. По някакъв начин открива, че сенатор Линуд е истинската й майка. Идва тук, за да говори с нея и да разбере защо я е изоставила. Двете започват да се карат и сенаторката я моли да си тръгне. Вейл побеснява. Аз се притеснявам, че може да нападне сенаторката, както направи с бившия си мъж. Затова се намесвам и я изпращам до вратата. Тя изфучава навън, подкарва и паркира наблизо. Връща се пеша и изчаква.

Хенкок дръпна отново и разтърка дясното си слепоочие. Издуха струя дим и продължи:

— Сенаторката е много разстроена и иска да бъде сама. Опитвам се да помогна, но тя ми нарежда да напусна къщата. Вейл изчаква да отпътувам, после се връща тук и я очиства. Представя случая като поредната жертва на Мъртви очи, което не е трудно за нея, защото добре познава подробностите.

Той се наведе и се вторачи в пода.

След кратка пауза, в която всички премисляха теорията му, Дел Монако заговори:

— Но положението тук не отговаря на останалите жертви на Мъртви очи. Ако Вейл беше нагласила сцената, щеше да следва действията му безпогрешно. За да няма съмнения, че убиецът е друг.

Хенкок възрази бързо:

— Не може да се контролира. Яростта й надделява. Убийството е прекалено жестоко заради личната връзка.

Дел Монако закима, сякаш искаше да каже, че не може да отхвърли напълно доводите на Хенкок. Роби си спомни прочетеното за жестоките убийства в папките, които Вейл му бе дала. Обикновено бяха в резултат на провалена връзка между убиеца и жертвата.

— И няма алиби — добави Хенкок.

Роби пристъпи напред и спря на няколко крачки от него. Сложи ръце на кръста си и се вторачи в Хенкок.

— Ти също нямаш алиби. И си могъл да нагласиш местопрестъплението не по-зле от Карън.

— Да, но позволи ми да ти обясня нещо, господин Роберто Енрике Хумперто Хернандес, или каквото, по дяволите, е името ти — презрително отвърна Хенкок и издуха струя дим в лицето му. — Аз нямам мотив.

Роби разпръсна дима с ръка и погледна Синклер, сякаш го молеше да се намеси, преди той да размаже черепа на Хенкок.

— Роби, скъпи — каза Манет, разтълкувала правилно погледа му, — хайде да поговорим там за момент.

Тя пристъпи към него и го хвана за ръката. Придърпа го към себе си и той неохотно се наведе към нея.

— Още не знаем какво е станало. Така че той може да е заподозрян, но също така е единственият ни свидетел. Хайде да не го вбесяваме, преди да сме го разпитали.

Роби знаеше, че Манет е права, но ръката му още бе свита в юмрук.

— Добре. Разпитайте го. Аз излизам на чист въздух.

Роби се присъедини към Бледсо, който затвори телефона си и закима бавно.

Вейл се приближи към тях и заговори на Роби:

— Готови ли са да ме качат на бесилката?

— Само Хенкок.

— Е — обади се Бледсо, — мисля, че разполагам с нещо срещу него.

Роби и Вейл го погледнаха нетърпеливо.

— Това беше шефът. Даде ми информация, която смяташе, че ще ми е полезна. Изглежда Линуд си е доставяла някои удоволствия извън брака.

— Любовна връзка? — попита Вейл. — С Хенкок?

Роби се обърна към предната врата.

— Да, бих могъл да използвам това.

— Чакайте малко — спря ги Бледсо. — Трябва да решим как да се възползваме от факта. Трябва да се поровим малко и да обработим информацията.

— Този задник се опитва да лепне убийството на Карън, като нагло твърди, че тя имала мотив, а той — не. Сега знаем, че е имал мотив. Пренебрегнат любовник. Сенаторката сигурно е решила да приключи връзката, но той не е бил съгласен.

— Трябва да проучим и съпруга — каза Вейл. — Сигурни ли сме, че е извън страната?

— Съобщили са му новината в хотела му в Хонконг, така че алибито му е непоклатимо.

— Освен ако не е било поръчково убийство — намеси се Роби. — Съпругът иска смъртта й и наема човек, който да свърши работата вместо него.

Вейл поклати глава.

— Поръчковите убийства не са лични. Куршум в главата и край. А не отрязани гърди и одрано лице — каза тя и се обърна към Бледсо. — Може би криминолозите ще ни дадат нещо. Смятам, че трябва да отложим заковаването на Хенкок до утре. Дотогава може да се появи още нещо, което да използваме срещу него.

Бледсо кимна.

— Ще помоля колегите от лабораторията да действат по-бързо. А междувременно ще почакаме. Съгласни ли сте?

Роби се намръщи леко.

— Да, добре.

— Приберете се у дома и си починете. Ще оставя тук униформено ченге, което да не пуска никого. Включително Хенкок.

— Особено Хенкок — наблегна Роби.

 

 

Бледсо влезе в къщата, придружен от Вейл. Челото му беше смръщено, а ръцете — пъхнати в джобовете на балтона му. Той пристъпи към Хенкок и се настани на канапето до него.

— Знам, че това е тежък момент за теб. Съжалявам, че точно ти си открил трупа.

Хенкок се облегна на канапето.

— Спомена, че сенаторката те помолила да напуснеш къщата. В колко часа стана това?

Хенкок се намръщи, сякаш в очите му грееше ярко слънце.

— Не знам — изхленчи той. — Около седем. Може би няколко минути по-късно. Не погледнах часовника.

— И кога се върна?

Хенкок сви рамене и погледна високия старинен часовник в ъгъла.

— Около осем и половина.

Манет се консултира с бележника си.

— Обадил си се в полицията в осем и четирийсет и пет.

— Значи е било по това време — отвърна Хенкок и вдигна ръце. — Слушайте, ако нямате нищо против, бих искал да остана сам. Изкарах доста гадна нощ.

Вейл погледна кървавата диря в коридора и си помисли, че Елинор Линуд би могла да каже същото.