Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (46)

45.

— Мили Боже! — възкликна Роби. — Бил е тук, в дома ти. Ровил е из нещата ти…

— И е видял профила. Сега е наясно с всичко, което знаем за него.

— Мили Боже!

— Каза го вече.

— Трябва да се обадя на Бледсо — промърмори той и извади телефона си. — Трябва да повикаме криминолозите и да ги накараме да огледат внимателно цялата къща.

— Обади се на Бледсо, но не викай криминолозите. Папката не трябваше да е у мен. Ще уволнят всички ни за нула време.

— Добре, но не докосвай нищо. Да излезем и да чакаме отвън.

Тя го последва вън от къщата. Глокът още беше в дясната й ръка. Струваше й се, че е попаднала в друго измерение. В главата й препускаха зловещи мисли.

Роби затвори телефона и го пусна в джоба си.

— Бледсо тъкмо излиза от оперативния център. Ще е тук след около петнайсет минути.

— Ще успее и за десет.

Гласът й беше тих. Тя седна на циментовите стъпала и отпусна глава на ръцете си. Грубата повърхност на пистолета издра лицето й, но не й пукаше.

— Не мога да повярвам. Бил е в проклетата ми къща. Защо се е захванал с мен?

— Това е въпросът, Карън. Защо с теб?

Вейл поклати глава.

— Нямам представа.

Роби тръгна към колата си.

— Къде отиваш?

— Имам комплект в колата. Можем да направим снимки и да вземем отпечатъци.

— Да — промърмори тя под нос. — И да затегнем примките около вратовете си.

Роби се върна с голяма кутия. Остави я на кухненската маса и извади комплекта за взимане на отпечатъци.

— Минаха три години, откакто правих това за последно.

— Не искаш да знаеш колко години са минали за мен.

Той извади флакон с черен прах и подаде на Вейл твърдата четка.

— Внимавай. Четината може да повреди отпечатъците.

— Чудесно — изсумтя тя и тръгна по коридора. — Предполагам, че трябва да започнем с кабинета, тъй като знаем със сигурност, че е бил там.

— Да, изглежда логично. Честно казано, съмнявам се, че ще намерим нещо. Този тип действа предпазливо. На шестте местопрестъпления не открихме нито един отпечатък. Няма причина да смятаме, че тук си е свалил ръкавиците.

— Може да не гледа на дома ми като на местопрестъпление. Влизането с взлом е нищо в сравнение със серийните убийства.

Роби започна от вратата. Взе четката от Вейл и я натопи във флакона. Разпръсна праха по рамката.

— Ако имаш фотоапарат, можем да направим няколко снимки. Да си свършим работата като хората.

Вейл измъкна дигиталния фотоапарат от гардероба и започна да документира сцената. Използваше стандартния протокол за заснемане на местопрестъпления — направи снимки от различни ъгли, включително от близък план на съобщението на стената и разположението на документите по пода.

— Защо не вземеш нинхидрина^[1]? — предложи Роби. — Напръскай документите. Знаем, че ги е прегледал. Ако не е носил ръкавици, най-вероятно по тях ще намерим отпечатъци.

Работиха усърдно през следващите петнайсет минути. Внезапно чуха глас през открехнатата врата.

— Здравейте!

Излязоха на терасата при Бледсо.

— Какво правите, по дяволите? — попита детективът.

— Проверяваме за отпечатъци.

— Това може да е новина за вас, но имаме обучени криминолози за тези неща.

— Ние сме обучени да събираме улики — отвърна Вейл. — Просто не сме го правили отдавна.

— Да, доста отдавна — потвърди Бледсо и надникна вътре. — Е, разказвайте.

Вейл свали гумените ръкавици.

— Бях подредила документите, които Роби ми донесе вчера, на пода в кабинета. Цялото досие на Мъртви очи. Снощи отидох на вечеря и на кино и се прибрах тази сутрин, преди около половин час.

Бледсо повдигна вежди и изгледа Роби замислено. Очевидно не бе предполагал, че между тях има нещо. Но сега започна да загрява. Нощувката в Уестбъри, близката им дружба…

— Значи смяташ, че Мъртви очи е бил в дома ти снощи?

— Не мислиш ли така?

— Да, това е очевидният извод — отвърна Бледсо. — Опитва се да те уплаши. Да проникне в главата ти.

— Е, успя.

— Добре, мисля, че стигнахме до определени изводи — продължи детективът. — Първо, престъпникът знае къде живееш. Второ, явно е научил имейла ти. По някаква причина изпитва нужда да си поиграе с теб. Това е хубаво. Ако му пуснем добра стръв, може да го заловим.

— Да, но това излага Карън на риск — възрази Роби.

Бледсо извърна поглед.

— Такава ни е работата. Винаги сме изложени на риск.

— Също така знаем, че е положил доста усилия, за да открие къде живее Карън — отбеляза Роби.

Вейл кимна.

— Допълваш профила.

— Това е нещо, което вече знаем. Подходът му сочи планиране, което означава интелигентност и организираност.

— Знаем ли какво е правил, докато е бил тук?

— Прегледал е докладите от лабораторията и съдебния лекар… и профила, който изготвих. Наясно е с всичко, което знаем за него. Като при Ед Кемпър.

— Кемпър — щракна с пръсти Бледсо. — Кемпър… чувал съм това име.

— Сериен убиец, който правеше компания на ченгетата в любимата им кръчма. Така узнаваше за всичките им действия и за всички улики, с които разполагат. Ченгетата не подозираха, че той е убиецът.

Тримата се спогледаха втрещено.

— Значи е възможно този тип да промени метода си на действие — каза Роби. — Щом е наясно с анализа ни.

— Да, може да промени метода си на действие, но ритуалното поведение ще остане същото — сви рамене Вейл. — Но пък никога преди не съм виждала подобно нещо. Кемпър е бил доста преди моето време.

— Какво ще кажете да се допитаме до Дел Монако? — попита Бледсо. — Той каза, че е най-старият в отдела ви. Може да е имал случай, при който профилът е бил компрометиран.

— Не можем да говорим с Дел Монако — възрази Вейл и сведе очи. — Ще се наложи да му обясним, че тези документи са били при мен. И следващият му въпрос ще бъде…

— Защо са у теб, след като си свалена от случая и си в принудителна отпуска — довърши Бледсо.

Роби вдигна ръка.

— Чакайте малко. Не сме сигурни, че престъпникът е прочел профила. Не сме прегледали всички документи, за да установим дали е взел нещо.

Без да каже и дума, Вейл тръгна към кабинета си, следвана от колегите си. Нахлузи нов чифт ръкавици, коленичи на пода и започна да преглежда документите. Тъй като ги беше разпределила на купчини, й бе още по-трудно да определи дали нещо липсва.

— Е? — нетърпеливо попита Бледсо. — Тук ли е?

Вейл продължи да прелиства документите. Накрая седна на пода и се облегна на канапето.

— Изчезнал е. Заедно с анализите на жертвите, формулярите на ПЗЖП и…

— И какво? — попита детективът.

Вейл преглътна с мъка.

— И снимките от местопрестъпленията.

Настъпи дълго мълчание. Накрая Роби каза:

— Карън, трябва да докладваме за това.

Тя се надигна стреснато.

— Полудя ли? Ще унищожиш две кариери, а моята вече е на ръба.

Роби се отпусна на пода до нея и каза меко:

— Карън, положението е лошо. Много лошо. Това ще повлияе на цялото разследване.

— Единствените участници в разследването са членовете на оперативната група — намеси се Бледсо. — А ние тримата сме половината от нея. Освен това аз ръководя шибания случай и вече знам какво е станало. Ако го споделим с още някого, независимо дали е от Бюрото или от полицията, направо ще ни линчуват. Търстън си вре носа навсякъде и ще ме уволни за секунда. Роби, ти също нямаш шанс да избегнеш чистката. А тогава цялото разследване ще потъне на дъното. Не. Предлагам да запазим това в тайна.

Вейл погледна Роби и той отвърна на погледа й. После двамата приковаха очи в Бледсо.

Кимнаха и договорът бе сключен.