Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (67)

67.

След като разследването вече беше фокусирано върху арестуването на първия заподозрян, Вейл си позволи почивка, за да отиде до болницата при Джонатан.

Тя уведоми сестрата, че иска да поговори с лекаря, после седна до сина си и хвана ръката му. Остана така почти половин час, преди Олтман да влезе в стаята. Размениха си няколко любезни думи, после той каза:

— Спомняте си разговора ни за значимостта на малките стъпки, нали?

— Има ли ново подобрение?

— Да. Елате по-близо.

Той извади фенерче от джоба на сакото си и се наведе към лицето на Джонатан. Насочи лъча към очите му.

— Примигна — отбеляза Вейл. — Но и преди го правеше.

— Точно така. Сега погледнете това — каза Олтман, като отстъпи назад и стисна кожата на ръката на Джонатан.

Синът й реагира незабавно и отдръпна ръката си.

— Умишлено движение в отговор на ощипването.

Вейл инстинктивно разтърка ощипаното място.

— Какво означава това? — попита тя.

— Това е сериозен признак, че Джонатан излиза от комата.

— След колко време ще се събуди?

Олтман сви рамене.

— Няма определен момент. Може да е утре, може да е след седмици или месеци. Невъзможно е да се каже.

Агонията на несигурността щеше да продължи, но Вейл поне вече имаше сериозна причина да се надява.

— Благодаря ви, докторе.

— Забелязах, че куцането ви се е влошило — каза той. — Имате ли нещо против да погледна крака ви?

Вейл се усмихна.

— Мислех да ви помоля за това. Изкълчих си коляното преди около две седмици. После се подхлъзнах на леда и оттогава много ме боли.

Тя седна и Олтман задвижи крака й напред–назад, после го задърпа и забута леко в различни посоки. Вейл стисна облегалките на стола и се опита да сдържи писъка си.

— Не съм ортопед, но ми се струва, че сте скъсали сухожилия. Трябва да се подложите на по-подробен преглед и на магнитен резонанс.

Той извади кочана с рецепти и й написа имената на двама специалисти.

— Не отлагайте прегледа дълго, защото положението ще се влоши.

Вейл взе листчето и му благодари. След като лекарят излезе от стаята, тя се наведе към сина си и погали лицето му. Лявото му око потръпна в отговор.

— Джонатан, скъпи, можеш ли да ме чуеш? Мама е. Исках да ти кажа колко се гордея с теб. Продължавай да се бориш. Ще победиш.

Хвана нежно ръката му.

— Аз също постигнах напредък в моя случай. Имам чудесна идея. Когато се събудиш, ще идем да изпием по няколко шейка. Само ние двамата. Какво ще кажеш?

Стисна леко ръката му и го целуна по челото.

— Обичам те, шампионе.