Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Корекция и форматиране
проф. Цвети (2011)

Издание:

Проф. Емилия Друмева. Конституционно право

Българска. Трето преработено и допълнено издание

Редактор: Михаил Гочев

Коректор: Илка Стамболиева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Предпечатна подготовка: Петър Дамянов

Печат и подвързия: „Абагар“ АД, Велико Търново

Художник на корицата: Дамян Дамянов

Сиела софт енд паблишинг АД 1463 София, 2008

ISBN: 978–954–28–0248–8

История

  1. — Добавяне

Видове контрол за конституционност

В световен план не съществува унифицирана система. Прилаганите видове контрол биват групирани по различни критерии:

1. Държавният орган, който осъществява контрола за конституционност. Според този критерий видовете конституционен контрол се упражняват:

а) От всички съдилища. През 1803 г. в САЩ с известното дело „Марбъри срещу Медисън“ се поставя началото на т.нар. американска система на контрол за конституционност. Другата й характеристика е, че това е система на разпръснат контрол, наричан още „дифузен“ — разрешено е на всички съдилища (дифузия на контрола), да не прилагат закони, за които считат, че противоречат на конституцията. Тази система е прилагана в скандинавските страни, в Аржентина, Мексико, Япония, Индия, и др.

б) От Върховния съд в страната, или от Конституционен съд/съвет. И в двата случая контролът е концентриран само в един държавен орган, затова системата бива наричана концентриран контрол; идентифицира се като европейска система. Прилага се в Германия, Испания, Италия, Франция, България и др.

В немалко страни се прилагат смесени системи (Колумбия, Венецуела, Португалия и др.), които комбинират разпръснатия с концентрирания контрол.

2. Вторият признак, по който се прави разграничаване във видовете контрол за конституционност, е според момента, в който се осъществява контролът:

— предварителен контрол (Франция, Румъния и др.);

— последващ контрол (Италия, Германия и др.);

— предварителен и последващ (Унгария, Португалия, Венецуела и др.).

3. Според това дали контролът представлява самостоятелен процес, или се извършва в рамките на протичащ съдебен процес, Контролът е:

— абстрактен;

— конкретен/инцидентен.

4. Според правния ефект на решенията. Този признак е раздвоен:

а) според действието на решението по отношение на лицата се прилагат системи, при които решенията действат:

— само in casu et inter partes, т.е. само в конкретния случай и само между страните (присъщо на разпръснатия контрол);

— erga omnes, т.е. спрямо всички (присъщо на концентрирания контрол);

б) според действието на решението по време:

— при разпръснатия контрол е присъщо ретроактивно действие — ех tunc, pro preterito; обявеният за противен на Конституцията закон е нищожен — все едно, че законът не е съществувал;

— при концентрирания контрол присъщото действие е унищожаемост — ех nunc, pro futuro, което означава, че законът спира да се прилага „занапред“ и че възникналите до влизането в действие на решението правни последици се запазват.