Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Учебник
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2010)
- Корекция и форматиране
- проф. Цвети (2011)
Издание:
Проф. Емилия Друмева. Конституционно право
Българска. Трето преработено и допълнено издание
Редактор: Михаил Гочев
Коректор: Илка Стамболиева
Технически редактор: Божидар Стоянов
Предпечатна подготовка: Петър Дамянов
Печат и подвързия: „Абагар“ АД, Велико Търново
Художник на корицата: Дамян Дамянов
Сиела софт енд паблишинг АД 1463 София, 2008
ISBN: 978–954–28–0248–8
История
- — Добавяне
Видове контрол за конституционност
В световен план не съществува унифицирана система. Прилаганите видове контрол биват групирани по различни критерии:
1. Държавният орган, който осъществява контрола за конституционност. Според този критерий видовете конституционен контрол се упражняват:
а) От всички съдилища. През 1803 г. в САЩ с известното дело „Марбъри срещу Медисън“ се поставя началото на т.нар. американска система на контрол за конституционност. Другата й характеристика е, че това е система на разпръснат контрол, наричан още „дифузен“ — разрешено е на всички съдилища (дифузия на контрола), да не прилагат закони, за които считат, че противоречат на конституцията. Тази система е прилагана в скандинавските страни, в Аржентина, Мексико, Япония, Индия, и др.
б) От Върховния съд в страната, или от Конституционен съд/съвет. И в двата случая контролът е концентриран само в един държавен орган, затова системата бива наричана концентриран контрол; идентифицира се като европейска система. Прилага се в Германия, Испания, Италия, Франция, България и др.
В немалко страни се прилагат смесени системи (Колумбия, Венецуела, Португалия и др.), които комбинират разпръснатия с концентрирания контрол.
2. Вторият признак, по който се прави разграничаване във видовете контрол за конституционност, е според момента, в който се осъществява контролът:
— предварителен контрол (Франция, Румъния и др.);
— последващ контрол (Италия, Германия и др.);
— предварителен и последващ (Унгария, Португалия, Венецуела и др.).
3. Според това дали контролът представлява самостоятелен процес, или се извършва в рамките на протичащ съдебен процес, Контролът е:
— абстрактен;
— конкретен/инцидентен.
4. Според правния ефект на решенията. Този признак е раздвоен:
а) според действието на решението по отношение на лицата се прилагат системи, при които решенията действат:
— само in casu et inter partes, т.е. само в конкретния случай и само между страните (присъщо на разпръснатия контрол);
— erga omnes, т.е. спрямо всички (присъщо на концентрирания контрол);
б) според действието на решението по време:
— при разпръснатия контрол е присъщо ретроактивно действие — ех tunc, pro preterito; обявеният за противен на Конституцията закон е нищожен — все едно, че законът не е съществувал;
— при концентрирания контрол присъщото действие е унищожаемост — ех nunc, pro futuro, което означава, че законът спира да се прилага „занапред“ и че възникналите до влизането в действие на решението правни последици се запазват.