Емилия Друмева
Конституционно право (72)

Следствие

1. Функции

Следствието е третият компонент на съдебната власт в Република България. Това принципно положение се съдържа в чл. 128 от КРБ: „Следствените органи са в системата на съдебната власт“. Необходимостта от такова подчертаване се обяснява със специфичното естество на следствената дейност: следствието не решава правни спорове като съда, не упражнява контрол върху законността в държавата като прокуратурата, а извършва разследване по наказателни дела, но не по всички, а само в предвидените от закона случаи (чл. 128, изр. второ).

„Разследване“ като понятие и специфична дейност присъства в конституционната уредба както при функциите на прокуратурата (чл. 127, т. 1 и 2), така и при функциите на следствието (чл. 128, изр. 2). Съдържанието на „разследването“ е уредено от законодателя като вид държавна дейност срещу престъпността; протича в рамките на наказателното преследване и е възложена на разследващите органи.

Съгласно Наказателнопроцесуалния кодекс разследващи органи са следователите и дознателите (чл. 52, ал. 1). Дознателите са служители на Министерството на вътрешните работи и са част от изпълнителната власт. А следователите са магистрати, т.е. органи на съдебната власт. И дознателите, и следователите действат под ръководството и надзора на прокурор.

Следователно по действащата българска Конституция и наказателнопроцесуалното право следователите имат функции само в наказателното производство, и то в досъдебната му фаза. Досъдебната фаза започва с образуването на досъдебно производство при наличието на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление; протича с действия по разследването (привличане на обвиняем, разпити на обвиняемия и на свидетели, предявяване на самото разследване и заключение на разследващия орган — или обвинително, или за прекратяване, или за спиране на наказателното производство). След като е съставил заключението, разследващият орган незабавно изпраща делото на прокурора, който извършва редица функции (чл. 127, т. 1, 2 и 3 от КРБ) до приключването на досъдебната фаза на процеса^[1].

Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

2. Следствени служби

Магистратите от следствието, т.е. следователите, работят в следствени служби — окръжните следствени служби и Националната следствена служба.

Районите на следствените служби съвпадат с районите на окръжните съдилища. Всички следствени служби са на бюджетна издръжка. В окръжните следствени служби работят и младши следователи.

Националната следствена служба осъществява организационно ръководство и методическа помощ за точно и еднакво прилагане на закона от всички следователи. Тя осъществява разследване по дела с особена фактическа или правна сложност на територията на страната, както и по дела за престъпления, извършени в чужбина или образувани по договори за правна помощ с други държави, както и разследване в други случаи, предвидени в закон.

Националната следствена служба се ръководи от директор. Той заема длъжността си по решение на Висшия съдебен съвет, прието с мнозинство повече от половината от членовете му (чл. 174, ал. 1 от ЗСВ). Всяка година директорът представя пред главния прокурор доклад за дейността на следствените служби. Всеки 6 месеца представя обобщена информация на Инспектората към ВСС и на министъра на правосъдието за образуването, движението и приключването на преписките (чл. 150, т. 7 и 8 от ЗСВ).