Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Корекция и форматиране
проф. Цвети (2011)

Издание:

Проф. Емилия Друмева. Конституционно право

Българска. Трето преработено и допълнено издание

Редактор: Михаил Гочев

Коректор: Илка Стамболиева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Предпечатна подготовка: Петър Дамянов

Печат и подвързия: „Абагар“ АД, Велико Търново

Художник на корицата: Дамян Дамянов

Сиела софт енд паблишинг АД 1463 София, 2008

ISBN: 978–954–28–0248–8

История

  1. — Добавяне

Структура на съдебната власт в Република България

Уредбата на съдебната власт в Република България, освен в Конституцията, се съдържа и в Закона за съдебната власт (ЗСВ, ДВ, бр. 64 от 2007 г.), Административнопроцесуалния кодекс (АПК, ДВ, бр. 30 от 2006 г., с изменения), Закона за адвокатурата (ЗАдв, ДВ, 55/2004, с изменения) и в други закони, както и в подзаконови актове. Законът за съдебната власт е устройствен закон, развиващ заложените в Конституцията основни начала на съдебната власт (чл. 133 от КРБ).

Функциите на съдебната власт по КРБ са поверени на органи, които действат като независима и единна система. Вътре в нея са обособени (функционално и институционно) три относително самостоятелни подсистеми: съд, прокуратура и следствие. Обединява ги общата функция за решаването на правните спорове и защита на правата и законните интереси, т.е. грижата за правото. Трите подсистеми притежават организационна автономност, без това да ги противопоставя една на друга; осъществяват специфичните си задачи така, че да осигуряват ефективното функциониране на единната съдебна власт; всяка подсистема работи с присъщите й средства и методи.

Основно начало в конституционната уредба на съдебната власт е изравняването в правното положение на съдията, прокурора и следователя като същностен елемент за тяхната независимост и свързващо звено на цялата система. В практиката съдии, прокурори и следователи биват наричани „магистрати“[1]. При постановяването на актовете си съдии, прокурори и следователи се основават на закона и събраните доказателства (чл. 3 от ЗСВ). Основно начало за съдебната власт е, че всеки има право на справедлив и публичен процес, в разумен срок, пред независим и безпристрастен съд (чл. 7 от ЗСВ).

При условията и ред, определени от закона, гражданите получават правна помощ, финансирана от държавата — уредбата е в Закона за правната помощ (ДВ, бр. 79 от 2005 г., с изменения).

Принципно положение във всички органи на съдебната власт е, че разпределянето на делата и преписките за доклад се извършва чрез случаен подбор (чл. 9 от ЗСВ). Общо правило за всички съдии, прокурори и следователи е, че когато преценят закон или част от него за противоречащ на Конституцията, уведомяват онези органи на съдебната власт, които могат да сезират Конституционния съд (вж. Раздел XV): съдиите уведомяват ВКС или ВАС, а прокурорите и следователите — главния прокурор (чл. 15 от ЗСВ).

Производствата пред органите на съдебната власт се водят на български език (чл. 13 от ЗСВ).

Бележки

[1] Дори Конституционният съд използва този термин, визирайки съдия, прокурор и следовател в Република България — Реш. № 6 на КС от 1993 г., ДВ, бр. 36 от 1993 г., Реш. № 3 на КС от 1994 г., ДВ, бр. 49 от 1994 г. и др.