Емилия Друмева
Конституционно право (32)

Политическа система. Политически плурализъм

1. „Политическа система“ не е понятие на КРБ. Отделни текстове съдържат близки до „политическа система“ понятия — чл. 11 (политически живот, политическа воля), чл. 12 и 13 (политическа дейност, политически цели) и др. Понятието принадлежи на политическите науки и е една от обществените системи в държавата наред с правната, културната, икономическата (вж. Раздел VI). Политическата система е обществената система за упражняването на държавната власт.

За конституционното право политическата система е понятие с динамично съдържание и неустановени граници. В доктрината^[1] се възприема като комплекс от институции, политически организации, групи от интереси, граждани, правила и норми за техните взаимоотношения, както и самите фактически взаимоотношения. Впрочем, това понятие е илюстрация на особената природа на конституционното право — неговото регулиране е винаги политически ориентирано, за разлика от другите клонове на правото (вж. Раздел I). Така, изучавайки политическата система на една държава, конституционноправната наука поставя ударението преди всичко върху креативния динамичен компонент — формирането на политическата воля, която захранва всички процеси по осъществяването на държавната власт.

2. Основна характеристика на всяка политическа система е дали тя позволява свободно и безпрепятствено изразяване на политическата воля за това кой и как да управлява; дали дава възможности за изразяване на много и различни мнения и виждания. Отговорът на този въпрос дава съдържанието на понятието за политическия плурализъм. Само „плурализъм“ е понятие, присъщо на много и различни области на познанието: произхожда от граматическото „множественото число“ (plural — лат.). А в политическата област плурализмът означава множество възгледи, идеи, разбирания за осъществяването на държавната власт. Политическият плурализъм е основна категория на демократичната държава, където въпреки че политическите решения се взимат според мнението на мнозинството, и различаващи се мнения имат възможност да бъдат изразявани и съответно отчитани. С установяването на конституционализма политическият плурализъм се превръща в основно начало в политическата сфера. В този съвременен смисъл за първи път политическият плурализъм присъства в съчиненията на един от бащите на американския конституционализъм и четвърти по ред президент на САЩ Джеймс Медисън (1751–1836)^[2].

3. В действащата българска Конституция политическият плурализъм има уредба като конституционен принцип в няколко текста на Глава първа „Основни начала“. Ясно и недвусмислено чл. 11, ал. 1 постановява: „Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.“ КРБ съдържа и текстове, допълващи това принципно положение и недопускащи присвояването на свободната политическа воля от една партия, идеология или личност: „Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна“ (чл. 11, ал. 2), както и „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“ (чл. 1, ал. 3).

В центъра на конституционните основи на една съвременна политическа система са политическите партии. Доктрината^[3] и практиката ги възприемат като свидетелство за осъществяването на политическия плурализъм.