Емилия Друмева
Конституционно право (60)

Вицепрезидентът на републиката

Вицепрезидентът рядко се изявява в едър конституционен план. Логично е произходът на вицепрезидентския институт да е в родината на президенциализма — САЩ. Съгласно Конституцията на САЩ основната функция на вицепрезидента е да бъде помощник на президента и да е готов да встъпи в президентския пост, ако той бъде овакантен предсрочно; за него не се предвиждат други правомощия, освен тези на председател на Сената и решаващата сила на неговия глас при равенство на гласовете; вицепрезидентът председателства Сената само при важни случаи, иначе Сенатът се ръководи от избран председател pro tempore. Подборът на вицепрезидент е предоставен на кандидата за президент. И двамата се избират от народа чрез непреки избори. Така кандидатите за президент и за вицепрезидент в САЩ се предлагат и избират „в екип“.

Относно случаи на предсрочно овакантяване на вицепрезидентския пост Конституцията на САЩ съдържа изрична и ясна правна уредба до 1967 г., когато влиза в сила 25-ата поправка на Конституцията. Съгласно нейния § 2 в този случай вицепрезидентският пост се заема от кандидат, предложен от президента и утвърден с гласовете на двете камари на Конгреса. Предсрочни частични избори само за вицепрезидент не се предвиждат.

Различно е в Индия. Защо се спираме на Индия? Индия, както и днешна България, се числи към много редките в конституционната практика случаи, при които, без да има форма на президентско управление, до президента има и вицепрезидент. За разлика от САЩ, президентът и вицепрезидентът на Индия не се избират в екип; те не се избират от народа, а заемат длъжностите си чрез избиране от парламентарно формирани колегии. При тези дадености в случай на овакантяване на поста на вицепрезидент Конституцията на Индия предвижда извънредно предсрочно избиране само за вицепрезидент.

Какво предвижда действащото конституционно право на България? Относно функциите и ролята на вицепрезидента КРБ следва американския модел, макар и в условията на парламентарна форма на управление. Вицепрезидентът подпомага президента (чл. 92, ал. 2 от КРБ) и осъществява функции само след възлагане от президента. Възможният кръг на възлаганите правомощия е стриктно ограничен в чл. 104 от КРБ до следните правомощия: назначаване и освобождаване от длъжност на висши държавни служители, даване, възстановяване, освобождаване и лишаване от българско гражданство, предоставяне на убежище, и упражняване право на помилване. При предсрочно овакантяване на президентския пост чл. 97, ал. 3 от КРБ, следвайки американския модел, постановява, че вицепрезидентът встъпва в длъжността „президент“ до края на текущия мандат.

Конституцията е последователна и по-нататък — в случай на предсрочно овакантяване на вицепрезидентския пост, подобно на класическия образец, извънредни частични избори само за вицепрезидент, при наличието на действащ президент, не се предвиждат. Вицепрезидентът е избран едновременно и в една листа с президента. С това ясно и категорично Конституцията съдържа екипния принцип. Така в посочената хипотеза постът на вицепрезидента по действащата Конституция остава вакантен до произвеждане на общи за президент и за вицепрезидент избори.

Съдебна практика (Конституционен съд):

Решение № 2 от 1991 г., ДВ, бр. 106/1991: чл. 97 (действащ президент кандидатства на президентски избори);

Решение № 20 от 1992 г., ДВ, бр. 1/1993: чл. 99 (съставянето на правителство, служебното правителство, разпускане на парламента);

Решение № 11 от 1993 г., ДВ, бр. 60/1993: чл. 97, ал. 1 и 2 (оставката на вицепрезидента на Републиката);

Решение № 9 от 1993 г., ДВ, бр. 47/1993: чл. 102, ал. 1 (указите подлежат на контрол от Конституционния съд);

Решение № 25 от 1995 г., ДВ, бр. 6/1996: чл. 92, ал. 1 (президентът олицетворява единството на нацията);

Решение № 12 от 1996 г., ДВ, бр. 67/1996: чл. 93, ал. 2 (президентът на Републиката има българско гражданство по рождение);

Решение № 13 от 1996 г., ДВ, бр. 66/1996: чл. 102, ал. 2 и 3 (приподписването на президентските укази);

Решение № 18 от 1996 г., ДВ, бр. 92/1996: чл. 93, ал. 3 и 4 (президентските избори);

Решение № 23 от 1998 г., ДВ, бр. 113/1998: чл. 100, ал. 1 и 3 (президентът е върховен гравнокомандващ);

Решение № 3 от 2001 г., ДВ, бр. 15/2001: чл. 93, ал. 2 (кандидатът за президент да е живял последните 5 години в страната);

Решение № 2 от 2002 г., ДВ, бр. 35/2002: чл. 98, т. 6 и чл. 100, ал. 2 (предложенията на МС са несамостоятелни актове);

Решение № 9 от 2005 г., ДВ, бр. 81/2005: чл. 101 (ветото на президента).

Литература:

Баламезов, Cт. Конституционно право. Част I. С., Софи-Р, 1993.

Близнашки, Г. Функциите на президентската институция в България. — Правна мисъл, 1992, № 3.

Владикин, Л. Организация на демократичната държава. С., 1992.

Киров, В. Президентът в системата на разделените власти. — Правна мисъл, 1998, № 3.

Киров, П. Президентът в българския конституционен модел. С., Сиби, 2004.

Спасов, Б. Президентът на Републиката. Правно положение. Св. Климент Охридски, 1992.

Танчев, Е. Президентската институция в конституционализма и новата конституция на България. — Съвременно право, 1991, № 1.

Loewenstein, К. Verfassungsrecht und Verfassungspraxis der Vereinigten Staaten, Springer, 1959.

Maurer, H. Staatsrecht I, 5. Auflg., C. H. Beck, 2007.