Емилия Друмева
Конституционно право (18)

Структура на конституцията. Преамбюл

1. Структура

Конституционната практика изисква не само минимум от съдържание, което следва да има всяка работеща конституция, а е установила и обща схема на структурата, в която това съдържание да бъде разположено. Тя включва раздели/глави, в които са изложени основните положения по организацията на държавата и на обществото, вкл. принципи на икономическата и на политическата система, „разделените власти“ по функции и по органи, тяхното взаимодействие и основните права на гражданите.

Има конституции „дълги“ (Бразилия, Гърция); има и „кратки“ (Франция, САЩ). Конституционният законодател е свободен както по отношение на обема, съдържанието и дълбочината на конституционната уредба, така и по отношение на структурата и разположението на материята. Конституциите съдържат различно разпределяне на материята. Обяснението за това е историческият момент, епохата, националните особености, традицията. Определящо е разбирането, че конституцията трябва да съдържа един минимум принципна правна уредба и всичко друго повече или по-малко да бъде оставено на закона.

Първоначално към влизането й в сила през 1991 г. КРБ съдържаше 169 члена с правна уредба по същество и 9 параграфа „Преходни и заключителни разпоредби“. След IV поправка Конституцията има 3 члена повече (чл. 91а, 130а и 132а), както и редица нови разпоредби, вместени в обхвата на съществуващите. Изменителните закони, с които бяха извършени поправките в Конституцията, имат преходни и заключителни разпоредби, които въпреки че не са инкорпорирани в тялото на Конституцията, са органична част от нея. С този обем действащата българска Конституция се нарежда в средата на световното конституционното семейство, т.е. заслужава характеристика като средно голяма конституция.

Структурата й следва класическата схема, установена в конституционното право. По отношение минимума съдържание КРБ се отличава от повечето съвременни образци по това, че в нея липсва самостоятелен раздел за икономическите и финансовите основи на държавата (вж. Раздел VI). Обяснението е в историческия момент, когато бе създадена Конституцията — началото на прехода от тоталитарен политически режим и държавно регулиране на икономиката към конституционна държава и пазарна икономика.

Като форма конституцията представлява единен и системен закон. Той въплъщава наложилото се формално понятие за конституция като писмен държавен акт с особено значение, приет от учредителна власт. Но не бива да се забравя, че в родината на парламентаризма Великобритания, такъв писмен акт, т.е. формална конституция, не съществува. Това обаче съвсем не означава, че Великобритания няма конституция — нейната конституция представлява сбор от няколко най-важни закона (вж. Раздел V).

Друг пример за отклонение от стриктно формалното понятие за конституция като единен закон представляват действащите конституции на Австрия и Швеция: австрийската конституция е приета през 1920 г., последващо изменена през 1929 г. и още много пъти; към нея като органична и неразделна част принадлежи Законът за трайния неутралитет на страната, приет непосредствено след края на Втората световна война. Аналогичен е случаят с действащата шведска конституция, към която като органична част принадлежи Законът за печата, приет през 1974 г.

2. Преамбюл

Възниква въпросът защо съвременните конституции не съдържат „декларации на правата“ — такива, каквито са имали първите конституции, приети по време на Великата френска революция, каквато декларация придобива и Федералната конституция на САЩ, макар и прибавена последващо? Отговорът се съдържа в историческата епоха и революционната обстановка, в която са създавани тези конституции. Чрез декларациите се въвеждат и налагат нови принципи, които скъсват категорично и окончателно с феодализма. Това обяснява силното желание и убеждение на създателите да запишат тези нови принципи в тържествена форма, да ги облекат в тържествени декларации, които се поставят като въведение към конституцията. Класически пример за това е „Декларацията на правата на човека и гражданина“, приета в първата година на Великата френска революция (1789) и превърнала се в неотменна част на първата френска конституция от 1791 г. Следващите френски конституции също имат такива декларации като тържествено въведение. В един по-късен етап тази практика бива изоставена, защото принципите, закрепвани в предхождащи декларации, вече са проникнали в съдържанието и природата на конституциите, поради което не е необходимо да се записват по такъв тържествен начин. Възкресяване на декларациите, съдържащи новите принципи, се извършва в рамките на Октомврийската революция в Русия, когато приемането на първата съветска конституция през 1918 г. е съпроводено с „Декларация на правата на трудещите се“.

Наследник на тържествените декларации на правата и свободите, като увертюра към една конституция, представлява преамбюлът, който нерядко се среща в съвременните конституции. Възниква въпросът защо и днес конституциите предпочитат такова тържествено въведение. Различава ли се преамбюлът на една съвременна конституция от „декларацията на правата“ в една конституция от края на XVIII в.?

Първите конституции на отделните щати на Америка съдържат преамбюл (не всички имат декларация на правата), в който ясно се прокламира, че конституцията не е подарък, а народът „сам си дава, сам си подарява“ конституцията чрез един договор. Федералната конституция от 1787 г. започва с думите „Ние, народът на САЩ…“ и т.н. В този смисъл преамбюлът, като по-лека форма на „декларация на правата и свободите“, се налага като практика. Но се появяват и конституции без преамбюл — белгийската конституция (1831). Причина за това отклонение се смята „умората“ от лозунгите и от декларациите. След Първата световна война се забелязва обаче връщане към многословните преамбюли — Ваймарската конституция от 1919 г., конституцията на Чехословакия от 1920 г. и др.

В българската конституционна традиция началото е без преамбюл — Търновската конституция няма преамбюл. Не бива да се забравя, че в много отношения прототип при изработването й е била белгийската конституция, която също няма преамбюл. Впрочем, обяснение за отсъствието на преамбюл в Търновската конституция следва да се търси и в скромността на нашите учредители: те са предпочели да създадат работеща и демократична конституция, която със своето съдържание и реализация би постигнала най-добро изразяване на онези принципи, които учредителите са се въздържали тържествено да прокламират в преамбюл.

Конституцията от 1947 г. също няма преамбюл. Конституцията от 1971 г. обаче има дълъг и подробен преамбюл.

Сега действащата българска Конституция има преамбюл. При създаването й в VII ВНС неговият текст е редактиран от писателя Валери Петров, тогава народен представител.

Самата същност на преамбюла, неговото предназначение и действие не се възприемат като нещо ясно и безспорно в конституционноправната наука. В преамбюла често са изложени фактически подробности около създаването на конституцията, с което в текста преобладава моментът на оповестяването, на прокламацията. Заедно с него присъства и призивът, тържествената клетва. А като се има предвид, че конституцията като върховен закон съдържа принципната организация на държавната власт, и че преамбюлът е въведение към нея, той не може да няма политическо значение.

Въпросът е дали преамбюлът има и правно значение. Възможно ли е от преамбюла да бъдат изведени права и задължения? В правната наука се изказват различни мнения^[1].

Наистина текстовете на преамбюла не съдържат структурата на правната норма; в преамбюла трудно може въобще да се разпознае правната норма. Обяснението е във високата степен на абстрактност и обобщеност, с която се характеризира съдържанието на преамбюла — това са принципи, които са толкова обобщени и така абстрахирани, че звучат повече като прокламация, лозунг, повеля. Налага се изводът, че в преамбюла към Конституцията се съдържат в особено концентриран вид принципите, за чието осъществяване е създадена самата конституция. А принципите на конституцията, изразени по синтетичен и извисен начин, не може да нямат правно значение. С тази си същност преамбюлът органически принадлежи към конституцията, поради което има правна същност и значение. Преамбюлът често пъти съдържа тържествено признание за това как е създадена конституцията; това признание е направено от името на учредителната власт. Нерядко според конкретната историческа обстановка в преамбюла могат да бъдат записани текстове и принципи, които по-нататък липсват в нормите от тялото на конституцията. Пример за това е принципът на „социалната държава“, който не е намерил място в тялото на КРБ, а в преамбюла е изрично прокламиран като принцип и характеристика на държавата, чиято организация урежда конституцията.

Основното предназначение на преамбюла е да въвежда в същността на конституцията; а тя е нещо различно и по-високо по ранг от действащото законодателство; затова й се полага преамбюл. Впрочем, и в съвременното законодателство има закони с преамбюл — напр. Законът за вероизповеданията, приет през 2002 г.