Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Корекция и форматиране
проф. Цвети (2011)

Издание:

Проф. Емилия Друмева. Конституционно право

Българска. Трето преработено и допълнено издание

Редактор: Михаил Гочев

Коректор: Илка Стамболиева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Предпечатна подготовка: Петър Дамянов

Печат и подвързия: „Абагар“ АД, Велико Търново

Художник на корицата: Дамян Дамянов

Сиела софт енд паблишинг АД 1463 София, 2008

ISBN: 978–954–28–0248–8

История

  1. — Добавяне

Правораздаване

1. Същност

Същината на функционално обособената съдебна власт е правораздаването. От формална гледна точка това включва всички процесуални задачи, които законът е възложил на съда. От материална гледна точка това е самото решаване на правни спорове; единственият мащаб на правораздаването е правото. И тъй като спорът предпоставя две страни, правораздаването протича в състезателен процес: становище и противно становище, обвинител и обвиняем са един срещу друг. Правораздаването е:

а. правна преценка на фактите;

б. провежда се в рамките на специален, строго формализиран процес, като гаранция за правилно (предметно и правно) съдебно решение;

в. резултира във формата на ясно произнасяне (решение или присъда), което е задължително за участниците в спора;

г. този, който решава (съдът) е един неутрален „трети“;

д. този „неутрален трети“ прилага действащо обективно право;

е. по принцип правораздавателните органи нямат инициативата да решават правни спорове; действат по сезиране.

Целите на правораздаването, концентрирани във възстановяването на правния мир, се постигат чрез института на правната сила. Едно съдебно решение е в сила, когато то не може повече да бъде атакувано с регулярните, предвидени от закона правни средства (освен отмяна в предвидени от закона случаи) — т.нар. формална правна сила. „Решенията в сила“ действат задължително за участниците и техните правоприемници относно предмета на спора — същият спор между тези страни не може повече да бъде повдигнат в друг правен спор. В това се състои т.нар. материалноправна сила на неатакуемите съдебни решения. Целта на тази конструкция е правната стабилност — да се предотврати повтаряне на същия спор между същите страни, да не се допусне произнасяне на противоречиви решения по един и същи спор. Чрез значението и правната устойчивост на съдебното решение се цели постигането на яснота и дефинитивност в правната ситуация и възстановяването на правния мир между страните — в бъдеще те ще насочват своите действия съобразно така постигнатото правно положение.

2. Съд

В основата на правораздаването са съдилищата. Съдът е държавен орган. Той е едноличен или колегиален орган; изпълнява правораздавателна функция. Действа чрез независими съдии в рамките на предоставените му от Конституцията и от закона компетенции.

Правораздаването, както законодателството и изпълнението на законите, принадлежи към основните функции по упражняването на държавната власт. Присъща черта на съвременната държава е, че правораздаването е концентрирано у съдилищата, съставени от професионални и независими съдии. Това е водещ принцип и в действащата конституционна уредба на България (чл. 119, ал. 1), която изброява видовете съдилища. Принцип е и, че не се допускат извънредни съдилища, създавани при особени „извънредни“ обстоятелства, и правораздаващи не по общоустановения законов ред (чл. 119, ал. 3).

За това положение на съвременния конституционализъм е воювано векове с цел постигане равенство пред закона. Съсредоточаването на правораздаването у държавните съдилища е премахнало съсловното феодално правосъдие, характерно с неравното третиране на страните и нееднаквото прилагане на правото. В съвременното право обаче се допускат отклонения с функционирането на юрисдикции, които действат в кръга на свободните професии — адвокати, лекари и т и., както и в други предвидени от закона области.

В съвременните конституции, вкл. и българската, са очертани отделните разклонения в правораздаването и техните т.нар. стълбове. Най-често срещаното разклоняване по предмета на споровете включва: „общото правосъдие“ — наказателни и граждански спорове, и „специализираното правосъдие“ — в Република България то е административно и военно. В КРБ видовете съдилища са изрично посочени Върховният касационен съд, Върховният административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Със закон могат да се създават и (други) специализирани съдилища (чл. 119, ал. 2), такива напр. са административните, предвидени в АПК. Специализираните съдилища не са извънредни съдилища.

Основният въпрос, който се поставя при правните спорове, е кой правен път да се поеме. Принципът е, че пътят към съда трябва да бъде винаги отворен — това е основно правило на правовата държава, да няма отказ от правосъдие. Така постановява и Законът за съдебната власт (чл. 7, ал. 2, чл. 12, ал. 1).

 

2.1. Строеж на съдебната система. Отделните видове съдилища са групирани и обособени в общия строеж на съдебната система; той представлява постройка, в която на различните етажи функционират различни видове съдилища (вж. Схемата на с. 584). Строежът е базиран върху два принципа: а) хода на делата през различните етажи, т.е. инстанциите; б) различния вид обжалване на съдебното решение, допустимо на по-горната инстанция. Обжалването може да бъде въззивно или касационно. Въззивно обжалване е това, при което делото се разглежда от горестоящ съд по същество; съдът има право да събира доказателства, да ги преценява и да решава повторно спора. При касационното обжалване делото се разглежда от горестоящ съд; прави се само с оглед на законност и евентуални юридически грешки; при основателна жалба следва отмяна и връщане на делото за ново разглеждане в по-долната инстанция, с някои предвидени от закона изключения.

shema_pravorazdavane.pngСхема на правораздаването в Република България

Действащата българска Конституция не съдържа уредба на видовете съдебно обжалване, но имплицитно тя присъства чрез видовете съдилища, които изрично са посочени в чл. 119, ал. 1. Конституцията не съдържа броя на инстанциите за различните производства. Законодателството (чл. 10, ал. 1 от ЗСВ) предвижда като правило, че съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно: първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон не е предвидено друго, а по административните дела — двуинстанционно разглеждане — първоинстанционно и касационно.

По признаците на инстанционността и обжалването съдилищата в Република България са първоинстанционни, апелативни и касационни. Първоинстанционни са всички онези съдилища, които съгласно закона могат да разглеждат дела като първа инстанция, независимо дали са общи или специализирани — това са районните, окръжните, военните и административните съдилища.

Апелативни/въззивни като инстанция са съдилищата, пред които се обжалват решения и присъди, постановени от съдилища, гледащи дела като първа инстанция — напр. окръжният съд е въззивна инстанция за решенията на районния съд. Това родово название не бива да се смесва с институционализираните апелативни съдилища, чиято функция е да разглеждат делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционни актове на окръжните съдилища (вж. Схемата на с. 584).

Като касационна инстанция по правило действат Върховният касационен съд (за наказателни и граждански дела), и Върховният административен съд (за административни дела). По изключение, и в изрично посочените от закона случаи окръжните съдилища могат да действат като касационна инстанция.

Съдебните райони и седалищата на съдилищата се определят от Висшия съдебен съвет. Съдебните райони могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната. Върховният касационен съд и Върховният административен съд действат за цялата страна.

Принципно положение за всички съдилища е, че един и същ съдия не може да участва в разглеждането на делото в различните инстанции на производството (чл. 11, ал. 2 от ЗСВ). Правило е, че съдилищата разглеждат делата в открити заседания; изключения са допустими само със закон.

Съдиите и прокурорите заседават в тоги, с изключение на военните съдии и прокурори, които работят в униформа. Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка.

 

2.2. Стълбът на общото правосъдие. Съдебни заседатели. Общото правосъдие е разположено, условно, на две нива:

а) на първото ниво ходът на делото започва от районния съд (чл. 76–81 от ЗСВ), който в случая е първа инстанция. Решението на районния съд може да се обжалва/протестира пред съответния окръжен съд, който в случая ще е втора инстанция по това дело. Решението на окръжния съд може да се обжалва пред Върховния касационен съд, който в случая ще е трета и последна инстанция по това дело.

Районните съдилища по правило са винаги първоинстанционни; те са основният първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела, освен тези, които по закон са подсъдни на друг съд. Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго. Съдът се ръководи от председател. Орган на районния съд е и общото събрание, състоящо се от всички съдии. При районния съд има прокуратура, в която работят и младши прокурори. Има още Бюро за съдимост, съдии по вписванията и държавни съдебни изпълнители. На територията на страната работят 113 районни съдилища.

б) На второто ниво като първоинстанционен съд действа окръжният съд (чл. 82–88 от ЗСВ), комуто са подсъдни граждански и наказателни дела, изрично предвидени от закона. Освен като първа инстанция по граждански или наказателни дела, окръжният съд действа и като втора, т.е. въззивна инстанция за всички дела, започнали в районния съд. Окръжният съд разглежда по изключение и други дела, възложени със закон. В изрично посочените от закона случаи, като изключение от правилото окръжният съд действа и като касационна и окончателна инстанция, което значи, че общото правосъдие има и „скъсени“ производства, които приключват на две инстанции.

Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател; всичките съдии образуват Общо събрание. Създават се отделения — търговско, гражданско и наказателно. Има и съдебни помощници. В столицата работи Софийският градски съд с права на окръжен съд.

Окръжният съд като първа инстанция разглежда наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закон не се предвижда друго, а граждански дела — в състав от един съдия. Като втора инстанция окръжният съд разглежда делата в състав от трима съдии.

При окръжния съд има прокуратура и следствена служба. На територията на страната работят 28 окръжни съдилища. В границите на всеки окръжен съд са вместени попадащите в тях районни съдилища.

В стълба на общото правосъдие действат и апелативни съдилища (чл. 101–107 от ЗСВ). Апелативният съд е втора инстанция за дела, образувани по жалби и протести срещу съдебни актове на окръжни съдилища, които са първа инстанция в района на конкретния апелативен съд. Апелативният съд заседава в състави от по 3-ма съдии, освен ако в закон не е предвидено друго. В апелативния съд има гражданско, търговско и наказателно отделение. Съдът се ръководи от председател; всички съдии формират Общо събрание. Понастоящем в България действат 5 апелативни съдилища със седалища в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. В техните райони са вместени 28 окръжни съдилища.

Към всеки апелативен съд има апелативна прокуратура.

Последният вид съд в рамките на общото правосъдие е Върховният касационен съд (ВКС, чл. 101–115 от ЗСВ). Той е един за цялата страна и има редица функции. ВКС действа като най-висока, трета инстанция за касационно обжалване по наказателни и по граждански дела; разглежда и спорове за подсъдност. Ако установи нарушение на закона при разглеждането на делото в по-долната инстанция, връща делото за решаване на същия съд; касационното производство е контролно-отменително. ВКС осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдебни органи (чл. 124 от КРБ). Юрисдикцията му се простира върху цялата територия на страната. Решенията му са окончателни и не подлежат на обжалване. Седалището е в София.

Върховният касационен съд заседава в състав от 3-ма съдии, освен когато със закон е предвидено друго. Има три колегии — гражданска, наказателна и търговска; в колегиите има отделения. Всяка колегия има Общо събрание, включващо съдиите в нея. Общото събрание произнася тълкувателни решения по прилагането на закона при неправилна или противоречива съдебна практика. Тези решения са задължителни за органите на съдебната и на изпълнителната власт. Общото събрание на колегията може да сезира Конституционния съд (аргумент от чл. 150, ал. 1 от КРБ) съгласно тълкуване на самия Конституционен съд[1].

Върховният касационен съд се ръководи от председател, който се назначава и освобождава по особен ред — от президента на Републиката по предложение на Висшия съдебен съвет. Длъжността на председателя на ВКС е мандатна — заема поста за 7 години без право на втори мандат (чл. 129, ал. 2 от КРБ). Всички съдии от Върховния касационен съд формират неговия пленум.

При ВКС има прокуратура, ръководена от заместник-главен прокурор.

Съдебни заседатели. Те участват в съдебните състави по наказателни дела на първа инстанция в изрично посочените от закона случаи. Самата Конституция предвижда участието на съдебни заседатели в правораздаването — чл. 123, чл. 117, ал. 2, чл. 133. Съдебните заседатели не са съдии; те не са и юристи, в което е смисълът на този конституционен принцип — в правораздаването да участват и „не юристи“ и да имат думата в „съденето“ на обикновения човек. Участието на „неюристи“ в правораздаването има корени в Средновековието, споменава се във Великата харта на свободите (вж. Раздел V) като въплъщение на идеята, че в наказателното правораздаване деянията на подсъдимия трябва да бъдат преценявани и от хора като него, т.е. неюристи.

В много страни по света съдебната система предвижда участието на съдебни заседатели; преобладават две форми за участие на съдебни заседатели в правораздаването: „жури“ и „шофени“. Журито — това са съдебни заседатели, които се произнасят по въпроса за вината в наказателния процес; тяхното произнасяне е задължително за по-нататъшния ход на съдебния процес. Що се отнася до шофените, те участват в процеса не само досежно въпроса за вината, но и по другите елементи. В България съдебни заседатели са предвидени още в първия Закон за устройство на съдилищата (от 1880 г.)[2].

В Република България ЗСВ посочва в какви дела участват съдебни заседатели — само по наказателни дела, разглеждани на първа инстанция от окръжен или военен съд (чл. 82, ал. 1 и чл. 97, ал. 1). Съдебният заседател участва както в съдебното дирене, така и в решаването на делата. Неговият глас е равен на гласа на професионалния съдия. По граждански и административни дела съдебни заседатели не участват[3].

За да бъде едно лице съдебен заседател, трябва да отговаря на следните условия: да е български гражданин, да е навършил 21 години, но не и 70, да не е осъждан за умишлено престъпление, независимо дали е реабилитиран, да се ползва с добро име и авторитет в обществото (чл. 67, ал. 1 от ЗСВ). Във военните съдилища заседателите са генерали, офицери и сержанти на кадрова военна служба.

Съдебните заседатели се назначават по предложение на общинския съвет. За съдебни заседатели при районен съд назначаването се извършва от Общото събрание на съответния окръжен съд; а за съдебни заседатели при окръжен съд — от общото събрание на съответния апелативен съд. За съдебни заседатели при военните съдилища назначаването е от Общото събрание на Военноапелативния съд по предложение на командирите на поделения.

За всеки съдебен състав се определят основни и резервни съдебни заседатели чрез жребий. За участието си в съдебни заседания те получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт.

Мандатът на съдебните заседатели е 5 години. На изрично предвидени в закона (чл. 71 от ЗСВ) основания съдебните заседатели могат да бъдат освобождавани предсрочно от органите, които имат право да ги назначават. Подробна правна уредба се съдържа в наредба на министъра на правосъдието, която се издава съгласувано с Висшия съдебен съвет (чл. 75 от ЗСВ).

 

2.3. Стълбът на административното правосъдие

2.3.1. От 2006 г. насам стълбът на административното правосъдие е цялостно комплектуван. С влизането в сила на Административнопроцесуалния кодекс бяха създадени нов вид специализирани съдилища — административните (чл. 89–94 от ЗСВ). Те действат като първа инстанция за дела, образувани по жалби на лица, чиито права и законни интереси са засегнати от административни актове, както и по протести на прокурор. Разглеждат всички административни дела, освен тези, изрично посочени като подсъдни на Върховния административен съд.

Съдебното производство в административното правосъдие е двуинстанционно — първоинстанционно и касационно, освен когато в закон е установено друго (чл. 131 от АПК).

Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат с тези на окръжните съдилища; административният съд е с ранг на окръжен съд и се ръководи от председател; има и Общо събрание. Административният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако в закон не е предвидено друго. В съда работят и младши съдии. В случаите, предвидени със закон, в производството участва и прокурор.

Върховният административен съд (ВАС, чл. 116–123 от ЗСВ) е единствен за страната и има редица функции. Той осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правосъдие (чл. 125, ал. 1 от КРБ).

Тричленният съдебен състав на ВАС е втора и последна (касационна) инстанция за актовете на всички административни съдилища, обжалвани/протестирани относно тяхната законосъобразност. Също в тричленен състав ВАС е и първа инстанция за обжалването/протестирането на актовете на Министерския съвет и на министрите относно тяхната законосъобразност, както и на други актове, посочени от закон като подлежащи на обжалване само пред ВАС (чл. 125, ал. 2 от КРБ); за тези актове втора и последна (касационна) инстанция е пак ВАС, но в петчленен състав (вж. Схемата). По изключение ВАС заседава и решава в състав от 7 съдии[4]. Съдът се ръководи от председател. Той се назначава от президента на Републиката по предложение на Висшия съдебен съвет и заема поста си за срок от 7 години; повтаряне не се допуска (чл. 129, ал. 2 от КРБ, вж. Раздел XII).

Върховният административен съд има колегии. Всяка колегия формира Общо събрание, което произнася тълкувателни решения при противоречива или неправилна съдебна практика по прилагане на законите.

Всички съдии формират Пленума на Върховния административен съд. Пленумът, както и Общото събрание на всяка колегия, може да сезира Конституционния съд за упражняването на което и да е от правомощията му.

При Върховния административен съд има прокуратура, ръководена от заместник-главен прокурор.

При противоречива практика на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд Общото събрание на съответните колегии на двете съдилища приемат съвместно тълкувателно постановление (чл. 124–131 от ЗВС). Тези постановления, както и тълкувателните решения на колегиите на двата върховни съда, са задължителни за съдебната и за изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Тълкувателните решения и постановления се публикуват в годишните бюлетини на ВКС и ВАС.

В двете върховни съдилища — ВАС и ВКС, работят съдебни помощници. Седалището на двете съдилища е в София.

 

2.3.2. Производството във военното правосъдие е триинстанционно — първоинстанционно, въззивно и касационно. Стълбът на военното правосъдие не е самостоятелно комплектуван.

Първа инстанция за делата са военните съдилища (чл. 95–100 от ЗСВ); те са приравнени на окръжните съдилища. Районите на военните съдилища се определят от Висшия съдебен съвет след вземане мнението на министъра на отбраната. Военните съдилища заседават в състав един съдия и съдебни заседатели, освен ако в закон е предвидено друго. В съда работят и младши съдии. Съдът се ръководи от председател.

При всеки военен съд има военна прокуратура и военни следователи.

Втора инстанция за дела, започнали пред военен съд, е Военноапелативният съд (чл. 106, ал. 3 от ЗСВ), единствен за страната.

Третата инстанция е Върховният касационен съд, (Наказателната колегия). Така стълбът на военното правосъдие се очертава със самостоятелна първа и втора инстанция, а при третата инстанция се слива със стълба на общото правосъдие.

В страната работят 5 военни съдилища.

Бележки

[1] Реш. № 3 на КС от 2005 г., ДВ, бр. 33 от 2005 г.

[2] Джамбазов, А. Правосъдната система на България (1878–1944). С., Наука и изкуство, 1990, с. 72–75.

[3] Изключение се предвижда в Семейния кодекс (чл. 75, ал. 2) — при лишаване от родителски права участват и съдебни заседатели.

[4] Чл. 237, ал. 2 и чл. 245, ал. 2 от АПК: „Влезлите в сила съдебни актове, постановени от 5-членен състав на ВАС, подлежат на отмяна от 7-членен състав на същия съд, с изключение на решенията, постановени при оспорване на подзаконови нормативни актове.“