Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Корекция и форматиране
проф. Цвети (2011)

Издание:

Проф. Емилия Друмева. Конституционно право

Българска. Трето преработено и допълнено издание

Редактор: Михаил Гочев

Коректор: Илка Стамболиева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Предпечатна подготовка: Петър Дамянов

Печат и подвързия: „Абагар“ АД, Велико Търново

Художник на корицата: Дамян Дамянов

Сиела софт енд паблишинг АД 1463 София, 2008

ISBN: 978–954–28–0248–8

История

  1. — Добавяне

Общото събрание на населението

Тази форма на пряка демокрация е изрично предвидена в КРБ — чл. 136, ал. 1 и е развита нормативно в ЗДН. Прилага се за решаване на местни въпроси в малки общности — квартали, махали и др. Характерното е, че общото събрание се състои от всички гласоподаватели в квартала и гласуването е явно.

Предмет на гласуване в общо събрание на населението могат да бъдат: благоустрояването на населеното място, хигиенизиране, правила за ползване на водоизточници, редът за прибирането на полските култури, мероприятия за защита на овощните дървета от болести, условия за отглеждане на домашни животни в домовете, мероприятия за обществения ред (чл. 40, ал. 1 от ЗДН). Освен това общото събрание може да приеме решение, с което да задължи всеки работоспособен гражданин от 18 до 60 години да се включва с трудово участие или да заплаща паричната му равностойност, що се отнася до благоустрояване и хигиенизиране (чл. 40, ал. 3 от ЗДН).

Събранието се свиква от кмета: по негова инициатива, по решение на общинския съвет или по искане на 1/4 от избирателите; свикването се разгласява. Събранието е редовно, ако в него участват повече от половината гласоподаватели на квартала; предвижда се и спадащ кворум.

Резултатите от събранието се определят от преброители, определени от председателя. Изготвя се протокол. Разноските за общото събрание на населението се поемат от общинския бюджет.

На основата на решението на общото събрание на населението кметът има две възможности: издава заповед, в която конкретизира мероприятията за неговото изпълнение или внася предложение в общинския съвет за приемане на желано решение или наредба (чл. 47 от ЗДН).

Ако кметът на общината счете, че решението, прието на общото събрание на населението, не е в интерес на общината, той може да спре неговото изпълнение и да отнесе въпроса до общинския съвет. В срок 1 месец общинският съвет е длъжен да разгледа решението — да го потвърди или отмени (чл. 48 от ЗДН).

Налага се заключението, че общото събрание на населението в действащото българско право е специфична за малки населени общности форма на пряка демокрация. Изпълнението на решението обаче зависи от преценката на кмета, респ. на общинския съвет.

След като Република България стана член на Европейския съюз, в ЗДН се добави следната „европейска“ разпоредба: всяка година до края на февруари общинският кмет свиква общо събрание на населението за определяне правила за ползване на общинските мери и пасища за отглеждане на животни, като се спазват стандартите за добро екологично и земеделско състояние. Ако не се събере необходимият брой гласоподаватели (зависи дали събранието се провежда в махала, квартал или по-голяма общност) и събранието не може да се проведе, правилата се определят от общинския съвет. Решението на общото събрание, респ. на общинския съвет, представлява правното основание за ползване на общинските мери и пасища целево за подпомагане на земеделските производители по едноименния закон — Закона за подпомагане на земеделските производители (чл. 48а от ЗДН).