Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Корекция и форматиране
проф. Цвети (2011)

Издание:

Проф. Емилия Друмева. Конституционно право

Българска. Трето преработено и допълнено издание

Редактор: Михаил Гочев

Коректор: Илка Стамболиева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Предпечатна подготовка: Петър Дамянов

Печат и подвързия: „Абагар“ АД, Велико Търново

Художник на корицата: Дамян Дамянов

Сиела софт енд паблишинг АД 1463 София, 2008

ISBN: 978–954–28–0248–8

История

  1. — Добавяне

Структура на парламента

Структурата на парламента — с една или с две камари/палати, е дискусионен въпрос в държавите с унитарно държавно устройство (вж. Раздел III), особено в периоди на дълбоки промени. Що се отнася до държавите с федерално устройство, всички те имат двукамарна структура на парламента, защото наличието на Горна камара в парламента е присъщ белег на федерализма.

Приема се, че еднокамарният парламент е присъщ на малките по население унитарни държави. Еднокамарни парламенти се създават като правило при нововъзникнали или възстановени държави.

Двукамарната структура на парламента (бикамерализмът) принадлежи към един от най-интересните въпроси на конституционното право; обосноваването на такава структура се прави както с исторически, така и с рационални аргументи.

1. История

Като пример ще използваме отново средновековна Англия. През 1295 г. се събира т.нар. „Парламент-модел“, в който общини, съсловия и лордове заседават заедно (затова е „модел“). Един век по-късно обаче хрониките отбелязват, че се заседава вече отделно: аристокрацията като „Камара на лордовете“, а представителите — като „Камара на общините“. Впрочем, още в самото възникване на парламента като феодална институция се формира първо аристократичната камара, а впоследствие държавните финанси и политическият устрем на третото съсловие допринасят да се институционализира представителната камара; очевидно в исторически план Горната камара на парламента е по-старата.

Двукамарна структура на парламента е продукт на дълга еволюция. Тя получава подкрепа и рационално обосноваване в епохата на Просвещението — Шарл дьо Монтескьо (вж. Раздел IV) гради своята теория отчасти върху примера на съвременна нему Англия; той аргументира в полза на Горната камара на парламента, за да се запазят привилегиите на аристократичния елит за рационалното управление на държавата; обобщено аргументите могат да бъдат сведени до:

Двукамарната парламентарна структура допринася за уравновесяване на властите; но като се има предвид, че в началото на XVIII в. Горните камари на парламентите са били формирани чрез наследяване и назначаване, т.е. с участието на изпълнителната власт, аргументът е в перспектива; приема се, че Горната камара въздейства спиращо и консервативно върху оживените политически битки в представителната камара;

Двукамарната парламентарна структура улеснява „смесената форма на управление“ — короната и двете камари на парламента, което според Монтескьо по примера на тогавашна Англия е най-подходящо.

Към тези аргументи световното конституционно развитие прибавя само още един, но много силен аргумент — този на федерализма.

2. Горната камара в унитарната държава

За да има яснота относно класическия въпрос за една или две камари на парламента в унитарната държава, трябва да се уточнят функциите на Горната камара в съвременния парламент:

а) Законодателни функции. Горната камара е пълноценен законодател с детайлно разработен и прилаган законодателен процес. Законопроектът трябва да премине успешно и през двете камари, за да е приет от парламента; основен елемент е осигуряването на работещи механизми за преодоляване на възможното несъгласие между двете камари. След продължителни борби Долната камара в съвременния парламент е извоювала силни и решаващи позиции за преодоляване несъгласието на Горната камара. Но Горната камара продължава да се възприема като необходим законодател, особено при тясно специализирани законопроекти.

б) Съдебни функции (рядкост). Например Камарата на лордовете във Великобритания е върховна инстанция за някои съдебни производства, а нейният председател — лорд-канцлерът, изпълнява функции на министър на правосъдието.

в) Горната камара утвърждава назначения, направени от държавния глава за заемане на висши държавни длъжности (САЩ).

Като аргумент против Горна камара на парламента в унитарната държава се изтъква несъмненото удължаване и усложняване на законодателния процес. Но тази констатация бива използвана и като положителен довод за това, че се гарантира по-внимателна нормотворческа работа.

Като аргумент против двукамарна структура се сочи и правилото за непредставителния начин на формиране на Горната камара. Днес обаче този аргумент до голяма степен е останал в историята, тъй като Горните камари в съвременните парламенти са също представителни. За Горните камари и членството в тях е присъщо изискване за по-висока възраст; съставът на камарата е винаги по-малоброен; мандатът на Горната камара е често пъти по-дълъг от мандата на Долната камара.

Известно е, че при създаването на Търновската конституция въпросът за структурата на парламента е бил горещо обсъждан.

Протоколите от Учредителното събрание съдържат задълбочени и ерудирани изказвания за предимствата и недостатъците. Бащите на Конституцията са взели трудно, но много важно решение в полза на еднокамарната структура на Народното събрание. Трудно, защото по това време — последните десетилетия на XIX в., повечето държави са имали двукамарни парламенти; изключения са били Турция и Сърбия. България обаче е трябвало да наваксва във всяко отношение и осъзнаването на необходимостта от ефективно и рационално работещи модерни институции свидетелства за будния демократизъм и политически усет на учредителите.