Емилия Друмева
Конституционно право (34)

Сдружения. Вероизповедания. Въоръжени сили. Семейство. Официален език

Тъй като в този раздел се разглеждат конституционните основи на политическата система, а тя е една от обществените системи, тук ще бъдат „прислонени“ и споменати и други обществени системи и образувания, които имат принципна уредба в КРБ — в Глава първа и втора.

1. Гражданите могат свободно да се сдружават. Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси. Сдруженията, вкл. синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъща само на политическите партии (чл. 12 от КРБ).

Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие (чл. 44, ал. 2 от КРБ). Действа Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 81 от 2000 г., с изменения).

2. Вероизповеданията са свободни. Религиозните институции са отделени от държавата. Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание. Религиозните общности и институции, както и верските убеждения, не могат да се използват за политически цели (чл. 13 от КРБ).

Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани (чл. 37 от КРБ). Действа Законът за вероизповеданията (ДВ, бр. 120 от 2002 г., с изменения).

3. Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост (чл. 9, ал. 1 от КРБ). Действа Законът за отбраната и въоръжените сили (ДВ, бр 112 от 1995 г., с изменения).

4. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото (чл. 14 от КРБ).

Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак. Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството. Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със закон (чл. 46 от КРБ).

Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи. Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака. Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото (чл. 47 от КРБ). Действа Семейният кодекс (ДВ, бр. 41 от 1985 г., с изменения).

5. Официалният език в Република България е българският (чл. 3 от КРБ). Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани. Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език. Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона (чл. 36 от КРБ).

Съдебна практика (Конституционен съд):

Решение № 4 от 1992 г., ДВ, бр. 35/1992: чл. 11, ал. 4 (политически партии на етническа, верска основа);

Решение № 9 от 1992 г., ДВ, бр. 64/1992: чл. 11, ал. 2 (срастване на политическа партия с държавата);

Решение № 10 от 1994 г., ДВ, бр. 87/1994: чл. 44 (правото на сдружаване, политическа система);

Решение № 29 от 1998 г., ДВ, бр. 135/1998: чл. 12 и чл. 44 (правото на сдружаване и корпорациите в публичното право);

Решение № 1 от 2000 г., ДВ, бр. 18/2000: чл. 44, ал. 2 (правото на сдружаване и териториалната цялост на страната);

Решение № 3 от 2000 г., ДВ, бр. 3/2000: чл. 44, ал. 1 (свободата на сдружаване);

Решение № 9 от 2007 г., ДВ, бр. 68/2007: чл. 9 (въоръжените сили).

Литература:

Белов, М. Политическите партии и демократичната държава в съвременния немски конституционен модел. С., Сиби, 2007.

Куманов, М., Т. Николова. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери. С., Ариадна, 1999.

Стойчев, Ст. Конституционно право. 5. изд., С., Сиела, 2002. Танчев, Е. Въведение в конституционното право. С., Сиби, 2003.

Sartori, G. Parties and Party Systems. A Framework for Analysis. Vol. 1. Cambridge University Press, 1977.