Емилия Друмева
Конституционно право (39)

Подписката

Това не е истинска форма на пряката демокрация, защото гражданите не решават, а предлагат на общинския съвет да се занимае с важни въпроси от местно значение. Уредбата е в ЗДН — чл. 50–55.

Право на инициатива за организиране на подписка имат най-малко 100 гласоподаватели, а в кметство — най-малко 1/5 от гласоподавателите^[1]. Те провеждат събрание и избират инициативен комитет, който се регистрира при кмета и получава от него образци за подписката — листове с печата на общината.

Подписката трябва да съдържа реквизити, посочени в закона. Подписите се събират в срок 1 месец след регистрирането на инициативния комитет. Подписката е редовна, ако съдържа подписите на поне 1/4 от всички гласоподаватели в общината, района, кметството, населеното място, квартала.

Подписката постъпва до председателя на общинския съвет. Той е длъжен да уведоми общинските съветници и в едномесечен срок да свика заседание на общинския съвет за нейното разглеждане. Оттук нататък общинският съвет действа по общия ред по ЗМСМА, освен ако в специален закон не е предвидено друго (чл. 55 от ЗДН).

Литература:

Киров, В. За прякото управление, референдума и плебисцита. — Съвременно право, 1997, № 6.

Киров, Ст. Референдум — Демократически преглед, 1906, № 2 Новкиришка, М. Плебисцитите в Древния Рим. — Общество и право, 2007, № 8.

Спасов, Б. Конституционно право. Част I, Юриспрес, 2002.

Butler, D., A. Rauney (ed.). Referendums around the World. The Growing Use of Direct Democracy, Washington D. G, 1994, AFI Press.

Hamon, F., O. Passelecq Le referendum en Europe: bilan et perspectives, Paris, 2001.

Maurer, H. Staatsrecht I, 5. Aufl., C.H.Beck, 2007.