Емилия Друмева
Конституционно право (65)

Актове на правителството и на министрите

Актовете, които Министерският съвет приема и отделният министър издава, имат винаги вторичен характер — те са създадени и приети „въз основа и в изпълнение на законите“ (чл. 114 и 115 от КРБ).

Министерският съвет приема нормативни актове — постановления, и ненормативни актове — решения и разпореждания. Актовете се приемат с общо съгласие. По решение на министър-председателя по определени въпроси може да бъде проведено гласуване, в който случай актът се приема с обикновено мнозинство от присъстващите членове на Министерския съвет. Приетите актове се оформят от администрацията на Министерския съвет до 5 дни след приемането им, освен ако Министерският съвет е определил друг срок. Подписват се от министър-председателя и се подпечатват с официалния печат на Министерския съвет (УПМСНА).

Министерският съвет приема два вида постановления — ЗНА (чл. 6, ал. 2) и УПМСНА (чл. 13), когато: а) утвърждава/приема правилници и наредби и б) урежда обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност, които не подлежат на законова уредба. И едните, и другите имат подзаконов характер. Правомощието да се приемат такива нормативни актове от правителството е известно в правната теория като „регламентарна власт.“ Понятието е присъщо на френската правна традиция и почива върху разбирането, че всички обществени отношения са покрити с правната уредба на конституцията и законите, която съдържа принципите и общата рамка. Що се отнася до детайлите, те са оставени за регламентация от подзаконовите нормативни актове — точно в този смисъл чл. 6, ал. 2 от ЗНА предвижда, че при неуредени от закона обществени отношения Министерският съвет издава постановления, с които ги урежда съобразно законите.

Конституционното право на Република България не предвижда възможност за правителството да издава нормативни актове със сила на закон — дори с временен характер, дори в извънредни обстоятелства и под контрола на парламента и на съдебната власт; или, казано с други думи, действащото българско право не съдържа института на делегираното/декретното законодателство — институт, който присъства в съвременния конституционализъм на немалко европейски страни (Испания, Португалия, Полша, Румъния и др.).

Министерският съвет приема и правилници; практиката е те да бъдат утвърждавани с постановления, което повишава степента на юридическата им сила (вж. Раздел I). Правилниците са за прилагането на закони, както и устройствени правилници.

Министерският съвет приема и наредби; те също биват оформяни и приемани с постановления. Наредби се приемат за прилагане на отделни законови разпоредби или раздели, при изрично посочване в закона.

Постановленията като нормативни актове на Министерския съвет подлежат на обнародване в официалния раздел на „Държавен вестник“ (чл. 4, ал. 1, т. 8 и 10 от Закона за „Държавен вестник“) и влизат в сила 3 дни след обнародването им, освен ако е предвидено друго. Ненормативните актове на Министерския съвет — решения и разпореждания, подлежат на обнародване в „Държавен вестник“ по преценка на министър-председателя (чл. 4, ал. 1, т. 8 от ЗДВ).

Министърът издава нормативни актове — наредби, правилници и инструкции, както и ненормативни актове — заповеди (чл. 115 от КРБ). Актовете на министъра могат да бъдат отменяни от Министерския съвет както поради незаконосъобразност, така и поради неправилност (чл. 107 от КРБ). Това положение отразява отношението на административна зависимост, в което се намира министърът спрямо Министерския съвет като колективен орган.

Нормативните актове на министъра се обнародват в официалния раздел на „Държавен вестник“ (ЗДВ, чл. 4, ал. 1, т. 10), а ненормативните — в неофициалния раздел, когато това е предвидено в закон или в нормативен акт на Министерския съвет (ЗДВ, чл. 7, ал. 1).

Актовете на Министерския съвет, както и актовете на министри, подлежат на съдебен контрол (вж. Раздел XIV). В Глава шеста „Съдебна власт“ от КРБ чл. 120 предвижда, че съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи и че граждани и юридически лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Така действащата българска Конституция съдържа принципа за прекия съдебен контрол върху административните актове — не само за индивидуалните, но и за подзаконовите нормативни актове. Съдебният контрол върху актовете на Министерския съвет и на министрите се осъществява по особен ред — пред Върховния административен съд (чл. 125, ал. 2 от КРБ). От прекия съдебен контрол са изключени актовете, с които се упражнява законодателна инициатива, както и тези, с които се създават права и задължения за органи и организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права и законни интереси (чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 от Административнопроцесуалния кодекс).