Емилия Друмева
Конституционно право (56)

Решения. Декларации. Обръщения

Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения (чл. 86, ал. 1 от КРБ). Законите и решенията на Народното събрание са правни актове и затова са задължителни за всички (чл. 86, ал. 2 от КРБ). Декларациите и обръщенията нямат правен характер.

Решението е често приеман акт в съвременния парламент, в т.ч. и в Народното събрание. То приема решения по дейности, които нямат нормотворчески характер, а решават конкретни въпроси; това е правилото. С приемането на решението и с неговото изпълнение желаните правни последици се осъществяват и решението изчерпва своето действие^[1]. Решенията на Народното събрание са предимно ненормативни актове, и мажа част — нормативни. Нормативните решения на Народното събрание са рядкост в парламентарната практика. Обяснението е, че когато парламентът предприема нормативно уреждане на конкретен въпрос, той приема закон, а не решение.

Според Правилника на Народното събрание (чл. 75, ал. 1) проекти за решение се внасят от народните представители или от парламентарните групи; разпределят се от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, с изключение на проекти за решения по процедурни, организационни и технически въпроси, които не се разпределят на постоянните комисии, освен ако председателят на Народното събрание реши друго (чл. 75а).

Постоянните комисии обсъждат проектите за решения, изготвят становища и ги представят на председателя на Народното събрание в срок от 15 дни, за да се намери място в програмата на Народното събрание. Никоя от комисиите не е водеща, за разлика от законопроектите.

Решението се приема от Народното събрание на едно гласуване (чл. 88, ал. 2 от КРБ), т.е. „едно четене“ в пленарна зала. Като акт на Народното събрание решението се обнародва в „Държавен вестник“ не по-късно от 15 дни след приемането му. В зависимост от това дали решението има нормативен характер или не, в първия случай влиза в сила три дни след обнародването му в „Държавен вестник“ (чл. 5, ал. 5 от КРБ), а когато няма нормативен характер, решението влиза в сила от момента на неговото приемане в Народното събрание; за трети лица обаче решението е в сила от обнародването му в „Държавен вестник“.

Проектите за декларации и обръщения „се придвижват“ в Народното събрание по процедурата, предвидена за решенията. Като се има предвид, че декларациите и обръщенията не са правни актове, обяснението за тази нелека процедура е в значимия политически ефект на тези парламентарни актове. Те също подлежат на обнародване в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането им.

Съдебна практика (Конституционен съд):

Решение № 3 от 1991 г., ДВ, бр. 4/1992: чл. 86 (решенията на Народното събрание подлежат на контрол от Конституционния съд);

Решение № 13 от 1992 г., ДВ, бр. 87/1992: чл. 89 (вот на недоверие към правителството);

Решение № 17 от 1992 г., ДВ, бр. 98/1992: чл. 84 (правомощия на Народното събрание извън Конституцията);

Решение № 20 от 1992 г., ДВ, бр. 1/1993: чл. 99 (съставянето на правителство, служебното правителство);

Решение № 6 от 1994 г., ДВ, бр. 59/1994: чл. 84, т. 11 (чужди войски в страната);

Решение № 4 от 1995 г., ДВ, бр. 62/1995: чл. 73 (оспорване текстове на ПОДНС пред Конституционния съд);

Решение № 5 от 1995 г., ДВ, бр. 62/1995: чл. 73 (оспорване текстове на ПОДНС пред Конституционния съд);

Решение № 11 от 1995 г., ДВ, бр. 68/1995 г.: чл. 84, т. 2 (законът за годишния държавен бюджет);

Решение № 17 от 1995 г., ДВ, бр. 93/1995: чл. 84, т. 2 (законът за годишния държавен бюджет);

Решение № 22 от 1995 г., ДВ, бр. 105/1995: чл. 151, ал. 2 (правните последици от обявяване противоконституционност на изменителен закон);

Решение № 23 от 1995 г., ДВ, бр. 104/1995: чл. 84, т. 11 (български войски извън страната);

Решение № 7 от 1998 г., ДВ, бр. 38/1998: чл. 88, ал. 1 (очевидна фактическа грешка в законодателния процес);

Решение № 25 от 1998 г., ДВ, бр. 114/1998: чл. 86, ал. 2 (решение на Народното събрание за „взимане акт“ от международен договор);

Решение № 28 от 1998 г., ДВ, бр. 123/1998: чл. 87, ал. 1 и чл. 88, ал. 1 (законодателният процес);

Решение № 6 от 1998 г., ДВ, бр. 37/1999: чл. 84, т. 11 (чужди войски в страната при действащ международен договор);

Решение № 15 от 1999 г., ДВ, бр. 89/1999: чл. 53, ал. 5 (откриване и закриване на висши училища);

Решение № 13 от 2001 г., ДВ, бр. 51/2001: чл. 84, т. 1 (тълкувателен закон);

Решение № 8 от 2002 г., ДВ, бр. 97/2002: чл. 84, т. З (Народното събрание определя видовете данъци);

Решение № 5 от 2003 г., ДВ, бр. 39/2003: чл. 62 и чл. 90 (парламентарният контрол);

Решение № 1 от 2003 г., ДВ, бр. 13/2003: чл. 84, т. 11 и чл. 85, ал. 1 (съюзническите войски са ли „чужди войски“);

Решение № 1 от 2005 г., ДВ, бр. 13/2005: чл. 84, т. 13 (амнистия);

Решение № 6 от 2005 г., ДВ, бр. 43/2005: чл. 84, т. 11 (чужди войски в страната);

Решение № 7 от 2005 г., ДВ, бр. 52/2005: чл. 87, ал. 2 (МС внася законопроекта за държавния бюджет);

Решение № 9 от 2005 г., ДВ, бр. 81/2005: чл. 88, ал. 1 (законодателният процес);

Решение № 3 от 2007 г., ДВ, бр. 26/2007: чл. 88, ал. 1 (законодателният процес);

Решение № 6 от 2007 г., ДВ, бр. 35/2007: чл. 87 и чл. 88, ал. 1 (законодателният процес);

Решение № 7 от 2007 г., ДВ, бр. 37/2007: чл. 88, ал. 1 (законодателният процес);

Литература:

Близнашки, Г. Функциите на Народното събрание: политически и конституционни измерения. — Съвременно право, 1995, № 1.

Близнашки, Г. Въпросите и питанията в Народното събрание. — Политически изследвания, 1996, № 1.

Костов, М. Конституционни основи на бюджетното право. С., БАН, 1976.

Спасов, Б. Парламентарно право. С., Сиби, 1996. Сталев, Ж. Теория на законодателство. — Съвременно право, 1992, № 2. Стойчев, Ст. Конституционно право. 5. изд. С., Сиела, 2002. Avril, P., J. Jicquel. Droit Parlementaire. 2. ed., Montchrestien, 1996. Schneider, H. Gesetzgebung. 2. Aufl., C. F. Muller, 1992. Handbuch des Staatsrechts, Rechtsquellen, Organisation, Finanzen, hrsg. J. Isensee, P. Kirchhof, В. V, C. F. Müller, 2007.