Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Корекция и форматиране
проф. Цвети (2011)

Издание:

Проф. Емилия Друмева. Конституционно право

Българска. Трето преработено и допълнено издание

Редактор: Михаил Гочев

Коректор: Илка Стамболиева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Предпечатна подготовка: Петър Дамянов

Печат и подвързия: „Абагар“ АД, Велико Търново

Художник на корицата: Дамян Дамянов

Сиела софт енд паблишинг АД 1463 София, 2008

ISBN: 978–954–28–0248–8

История

  1. — Добавяне

Раздел първи
Конституционно право. Предмет. Характеристики. Източници

За правото In Laudationem

1. Тройното битие на правото

Област на правото е съвместният социален живот на хората в една общност. Задачата на правото е да създаде ред в техните отношения и във връзките им с носителите на властта, както и в отношенията на самите носители на власт помежду им. Всички тези отношения да бъдат ясно установени и справедливо уреждани. Думите „право“ и „справедливост“ имат общ корен.

IUS EST ARS BONI ЕТ AEQUI — Правото е изкуство за доброто и справедливото, по думите на древногръцкия философ Целз (II в. сл.Хр.), цитирани от римския юрист Улпиан и превърнали се в максима. Изкуството е, този който създава правото, да уреди така различните отношения съобразно с идеята за социална справедливост, че според обществените дадености да се получи оптимален „добър и справедлив ред“. Този ред да се приема от широкото мнозинство; да изгражда авторитет, да способства за разгръщане на социална активност. „Aequm et bonum est lex legum“ — справедливото и доброто са закон на законите, смятат древните римляни.

Първият допир с правото е в неговото нормативно битие, т.е. като съвкупност от нормативни актове и съдържащи се в тях правни норми, като нещо дължимо, като предписан от закона модел за поведение. В нормативното си битие правото осигурява масов еднообразен стандарт за законосъобразно поведение, което позволява неговата унификация и предвидимост. С това правото е гаранция за сигурност и за равенство в правата и задълженията на гражданите.

Правото като социална реалност е неговото второ битие. Обхваща както упражняването на права и задължения, така и техните възможни нарушения. Правото трябва да решава обществени проблеми, като държи сметка за естеството на отношенията, които урежда. Но правото е и могъщ стимул за поведение и с това — важен фактор за обществени промени. Животът ражда нужда от правна уредба и предопределя нейното съдържание; а веднъж създадена, правната уредба, от своя страна, изисква предписаното от нея поведение да се изпълнява. Така социалното битие на правото се проявява в постоянно превръщане на фактическото в нормативно и обратното — на нормативното във фактическо.

Психическото (третото) битие на правото е в човешкото съзнание. Предпоставя се, че субектите имат съвпадащи правни убеждения, което води до съвпадащо правно поведение. Затова правото е психическата основа на координирано поведение, а чрез него — и на социално сцепление. Хората насочват действията си по предписанията на правото и с това „правото успява да върви преди властта“, което е негово силно предимство, проявяващо се в принципа за правовата държава (вж. Раздел IV).

Принудата също принадлежи към правния ред, но тя се проявява по принцип само в случай на криза.

Трите бития на правото са взаимно свързани и обусловени. Водещата роля принадлежи обаче на психическото битие, защото другите две имат своята опора в човешкото съзнание. Преработката на фактическото в нормативно, създаването на правните разпоредби, тяхното тълкуване и възникването на стимулите за съобразено с правото или противно на правото поведение стават не другаде, а в човешката психика[1].

2. Функции на правото

Правото се различава от другите социални регулиращи и ценностни системи като нрави, морал, религия: правото създава ред, който действа понастоящем и е насочен към бъдещето. Правото е целенасочено и рационално; то обвързва всички. Правото се създава по формално установен ред (процес). Правото е осъществимо и с принуда, т.е. то е санкционирано от държавата; установеният от правото ред е по принцип гарантиран. „Hominum causa ius constitutum est“ — „Правото е създадено за хората“, гласи латинската максима.

Правото има следните признаци:

— абстрактност;

— всеобщост;

— разчетеност за многократно прилагане;

— обвързваща сила („на правото всеки се подчинява!“);

— публичност.

С тези признаци правото осигурява установения обществен и политически ред. Тази опростена и идеализирана картина на правото включва както неговата статика — като абстрактно, застинало нормено съдържание, така и неговата динамика — като жизнен, действен, постоянно движещ се нормен ред, с което правото е основен елемент в развитието на обществото.

В демократичната държава правото има компромисен характер: юридическият закон е резултат от усилията за изглаждането на конфликти, за възможното им справедливо решаване чрез демократични средства, за задоволяване на оспорвани интереси чрез формирането на обща воля. С това правото насърчава желаното политическо развитие за постигането на възможната хармония в различаващите се интереси, но и за запазването на вътрешния мир.

Във всички общества и държави правото изпълнява изключително важни функции в общ интерес, които го издигат като значима обществена ценност.

Подреждащата/организиращата функция е главната и отдавна призната функция на правото, което организира обществото на местно, национално и международно равнище. Без тази функция на правото не можем да си представим нито една обществена структура. Самото осъществяване на подреждащата функция на правото има свое самостоятелно битие: проявява се като съдържание и предмет на цели клонове на правото — напр. конституционното, административното и др.

Правото има и разпределителна функция. То регулира движението на материалните и духовните блага и лежи в основата на икономическия живот на обществото. Няма икономическо отношение, което едновременно да не е и правно отношение. В този смисъл икономика и право са неделими. Разпределителната функция на правото се проявява особено в отделни клонове на правото: гражданското, търговското, застрахователното, банковото и др.

Посочените две функции на правото — подреждащата и разпределителната, се обезпечават от неговата трета функция.

Защитната функция на правото представлява реакцията на правото срещу опасността от правонарушение. Защитната функция на правото е неговата имунна система. Като него тя има две проявления: предпазна и възстановителна. Чрез предпазната правото въздържа своите адресати от правонарушение, а чрез възстановителната дава на засегнатия от правонарушението дължимото и лишава правонарушителя от получената противозаконна облага. Отделни клонове на правото обслужват тази защитна функция: наказателното, конституционното, административното и съответните им процесуални клонове.

Предвид тези значими функции правото заслужава да бъде уважавано и спазвано като необходимост за самото съществуване на обществото. Това е така, защото правото съпътства обществото от неговото възникване и ще го съпътства докато то съществува. Правото е велико творение на човешкия дух и цивилизация; то е едно от най-големите постижения.

Правото е основно средство, чрез което се стимулира и постига реализацията на политически желани състояния. В този план политическите науки разглеждат правото като субстрат на политиката, но филтриран през парламентарния процес и с това — получил вече демократична легитимност; в демократичната държава е подложен непрестанно на изменения. Така право и политика се срещат в усилията да се хармонизират различаващите се интереси, за да се запази социалният мир. Ако си представим правото и политиката математически като две множества, в тяхното сечение се вместват предметът и съдържанието на конституционното право.

Бележки

[1] Сталев, Ж. Слово за правото. — Съвременно право, 1992, № 4.