Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Обединение/съюз от държави. Конфедерация

1. Обединение от държави

„Обединението от държави“, или „съюзът от държави“ се различава от федералната държава по това, че при него отсъства най-важният елемент от същността на държавата — първичната държавна власт. В „съюза от държави“ участващите държави запазват своя суверенитет; съюзът от държави, за разлика от федералната държава, няма собствен суверенитет. Обикновено такива съюзи са възниквали и възникват въз основа на международен договор. В отделните държави първичната власт за формиране и осъществяване на своя вътрешна политика, остава незасегната от процеса на обединяването. Отсъствието на най-важния елемент — първичната държавна власт, оправдава извода, основан на учението за трите елемента (вж. Раздел II), че „обединението от държави“ всъщност не е държава в собствения смисъл.

Актовете на такова държавно обединение, за да имат обвързваща сила, се нуждаят от транспониране, т.е. въвеждане във вътрешното право на полу-държавите. Важен признак на такова обединение от държави е, че отделната държава може да напусне обединението, т.е. налице е право на сецесия, за разлика от федералната държава, където това по принцип не е присъщо.

Примери от историята за такива обединения на държави са Швеция и Норвегия до 1805 г. (персонална уния), Австро-Унгария (реална уния) и др.

2. Конфедерация

Когато такова обединение от държави се създава не на основата на международен договор, а на вътрешна конституционноправна основа, е налице обединение, което има засилен акцент върху властните отношения; такова обединение представлява конфедерация. Терминологично наименованието е близко до федерацията като форма на държавно устройство. Различията им обаче са съществени и се съдържат в основните характеристики на конфедерацията:

— съюз на самостоятелни държави, създаден въз основа на споразумение, с конституционноправни елементи;

— за осъществяване на общи цели и задачи, вкл. насърчаване на еднопосочни интереси, както и защита „отвън“;

— не притежава първична държавна власт; участващите в обединението държави запазват суверенитета си.

Различието между федерацията и конфедерацията като форми на държавата се илюстрира добре в германската правна терминология. Федерация е „Bundesstaat“, което означава „съюзна държава“. В тази сложна дума коренът е „държава“ и с това се подчертава, че федерацията е самостоятелна форма на държава с всички присъщи на държавата елементи, включително и суверенитета.

Немският термин за конфедерация е „Staatenbund“. В тази сложна дума двете съставки „съюз“ и „държава“ са разместени, в сравнение с „Bundesstaat“ — федерация; при „съюз от държави“ коренът на думата вече не е държава, а „съюз“. С това се подчертава същността на обединението от държави, че участващите държави запазват своята самостоятелност и суверенитет.

Конфедерация са били американските колонии в периода между Декларацията за независимостта от 1776 г. до приемането на Федералната конституция през 1787 г. (вж. Раздел V), конфедерация е Германският съюз (1815–1866) и др.

3. Супранационални обединения от държави

Има се предвид Европейският съюз, Африканският съюз, Азиатският съюз и др., които съдържат черти както на международна организация, така и на федерално/конфедерално държавно устройство, но не съдържат трите елемента от същността на държавата (вж. Раздел II) и не са държави.

Особено внимание се полага на Европейския съюз, тъй като Република България е държава-членка в този съюз. Освен това Европейският съюз се отличава от другите супранационални съюзи, тъй като е изградил самостоятелна правна система, която има пряко и универсално действие в държавите-членки с предимство пред Националното право при колизия на правните уредби.

За Европейския съюз е характерно, че неговата правна характеристика не може да се вмести в някоя от класическите категории на конституционното и на международното право. Широко е споделяно[1] разбирането, че той няма качество на нова държава, но е супранационален/наддържавен съюз sui generis, по-силен от традиционните обединения на държави. По повод особената правна природа на Европейския съюз Федералният конституционен съд (вж. Раздел XV) в Германия въведе в европейското пространство особена терминология, като създаде нова дума[2], характеризираща правната същност на този съюз, който е носен от държавите-членки и уважава суверенитета на всяка от тях: в термина Staatenbund, означаващ „конфедерация“, е вместена представката „ver“, свидетелстваща за трайно обвързване; резултатът е новата дума „Staatenverbund“, непреводима на друг език, която вече се е наложила като идентификация на особената правна природа на Европейския съюз.

Очевидно категорията „форма на държавата“ е сложна и многоизмерна, отразява разнообразни и често изпълнени с вътрешно напрежение явления и процеси. Държавната форма синтезира в себе си конститутивните елементи на държавата — народ, територия и публична власт. В нея намират израз както ценностният ред, така и институционната структура на държавата. Формата на държавата определя начина, по който се осъществява взаимодействието между управляващи и управлявани, т.е. очертава механизма, чрез който гражданското общество и държавата се интегрират в единна, но диференцирана обществено-държавна цялост.

Съдебна практика (Конституционен съд):

Решение № 3 от 2003 г., ДВ, бр. 36/2003: чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1, чл. 153 и чл. 158, т. 3 (форми на държавно управление и държавно устройство, изменения в тези държавни форми от ВНС);

Решение № 3 от 2004 г., ДВ, бр. 61/2004: чл. 153 и чл. 158, т. 3 (конституционни промени във връзка с ЕС ще изискват ли ВНС?);

Решение № 8 от 2005 г., ДВ, бр. 74/2005: чл. 158, т. 3 (конституционни промени в съдебната власт изискват ли ВНС?);

Решение № 7 от 2006 г., ДВ, бр. 78/2006: чл. 158, т. 3 (конституционни промени, изискващи ВНС?);

Литература:

Аристотел. Политика. Отворено общество, 1995.

Близнашки, Г. Принципи на парламентарното управление. 2. изд., С., Св. Климент Охридски, 1999.

Близнашки, Г. Формата на държавата (Съвременни конституционни измерения), С., Св. Климент Охридски, 1999.

Владикин, Л. Общо учение за държавата, 1992.

Киров, Ст. Федерация и конфедерация. — Демократически преглед, 1907, №1.

Констан, Б. Курс по конституционна политика. Т. 1. За свободата при модерните народи. С., Кама, 2002.

Неновски, Н. Идеи за държавата и правото в Древна Гърция. — Съвременно право, 1992, № 1.

Танчев, Е. Формата на управление — световни стандарти и измерения в българския конституционализъм. — Юридически свят, 2001, № 2.

Loewenstein, К. Political Powers and the Governmental Process, Chicago, 1957.

Ipsen, J. Staatsrecht I, 19 Aufl., Carl Heymann, 2007;

Herdegen,M. Europarecht, 9. Aufl., C. H. Beck, 2007.

Бележки

[1] Попова, Ж. Право на Европейския съюз, Фондация Европейски съюз 2007, с. 20; Herdegen, М. Europarecht, 9. Aufl., С. Н. Beck, 2007, S. 71.

[2] BVerfGE, 89, 155.