Емилия Друмева
Конституционно право (43)

Избори. Организация

1. Избирателни списъци

Избирателните списъци не създават право, те материализират полагащо се активно избирателно право; ако конкретно лице не е включено в избирателен списък, то на практика не може да упражни своето активно избирателно право. По отношение на избирателните списъци в България е имало стабилна традиция за постоянно поддържане и актуализиране на ежегодни избирателни списъци, без значение дали предстоят местни или парламентарни избори.

Избирателни списъци се съставят от общинските администрации по регистъра на населението. Принципно положение е, че всеки избирател се вписва само в един избирателен списък за конкретния избор (чл. 26 от ЗИНП). Списъците се съставят поотделно за всяка изборна секция; обявяват се на видно място не по-късно от 40 дни (парламентарни избори) или 30 дни (местни избори) преди изборния ден. Списъците се съставят по постоянен адрес. По изключение се предвижда възможност за гласуване по настоящ адрес при спазването на определени условия и ред (чл. 36, ал. 7–9 от ЗИНП).

На избори за членове на Европейския парламент и на местните избори избирателните списъци се състоят от две части: за гражданите на Република България и за гражданите на държави — членки на ЕС, заявили с декларация, че искат да участват в изборите на територията на България.

Отстраняването на непълноти и грешки в списъците може да бъде извършено по писмено заявление до кмета на общината, който се произнася по него в двудневен срок. Актът може да бъде обжалван пред районния съд в двудневен срок от съобщаването му; съдът се произнася в двудневен срок; произнасянето е окончателно (чл. 28, ал. 8 и чл. 32, ал. 4 от ЗИНП; чл. 17 от ЗМИ).

В болници, почивни домове, домове за стари хора и др., както и на плавателен съд под български флаг, избирателните списъци се съставят от ръководителя на заведението, съответно — от капитана на плавателния съд, които имат и задължението да уведомят компетентните органи да се извърши заличаването на избирателите от списъците по постоянен адрес. Избирателите, които са в плавателен съд, подават своите гласове за кандидати, издигнати в онзи изборен район, в който е регистрацията на плавателния съд. Това важи само за парламентарни и президентски избори.

При местните избори граждани, намиращи се в болници, старчески домове и други социални заведения, имат право да гласуват там, т.е. формира се избирателна секция само при най-малко 30 избиратели и при условие, че те са живели най-малко последните 10 месеца в общината, на чиято територия е съответното заведение (чл. 23, ал. 3 от ЗМИ). При местни избори избирателите, които се намират на плавателен съд под български флаг, не упражняват активното си избирателно право.

На парламентарни и президентски избори избирателните списъци за гласуване в чужбина се изготвят от ръководителя на българското дипломатическо представителство в съответната държава.

2. Изборни райони

Изборните райони имат голямо значение за реализирането на принципа за равното избирателно право. Поради това въпросът за изборните райони принадлежи към най-оспорваните от теорията и практиката въпроси при изработването и оценяването на една изборна система, както и при контрола, упражняван след проведени избори. Значимостта на изборните райони е преди всичко за парламентарните избори. При президентските избори „районът“ е цялата държава с територия и население; при местните избори общината като административно-териториална единица с установени граници представлява „районът“, в който се избират общински съвет и кмет.

Изходно начало е, че изборните райони не могат да бъдат образувани веднъж завинаги. Демографските процеси и динамиката на съвременните комуникации изискват постоянно актуализиране границите на формираните райони. Принципно положение е, че изборните райони биват образувани посредством т.нар. „единна норма на представителство“. Това означава, че зад всеки избран народен представител стои еднакъв брой население (при допустимо от закона отклонение), т.е. избиратели. В този смисъл образуването на изборните райони въплъщава и принципната идея за необходимата връзка между избиратели и избраници. Но в световната практика са известни и методи за спекулативно формиране на изборните райони в полза на конкретна политическа партия. Използва се различната географска разпръснатост на електората.

В теорията и практиката на изборите са се наложили два вида райони, практикувани съответно в различните видове изборни системи: едномандатни и многомандатни. При многомандатните райони е установена ясната зависимост между големината на изборните райони и силата на пропорционалния ефект в разпределянето на полагащите се мандати. Правилото е, че колкото районът е по-малък, толкова по-слаб е пропорционалният ефект, и обратното. Това означава, че в малките райони, по дефиниция, шансът на малките партии да получат мандат е малък. Установени са и стандарти за големината на многомандатните райони. Райони, които изпращат в парламента 2–5 мандата, се считат за малки; 6–7 — за средни, и над 10 мандата — големи.

Според действащото българско право, за произвеждането на парламентарни избори страната се разделя на 31 многомандатни изборни района. Наименованията, границите и номерацията на изборните райони се определят с указ на президента на Републиката най-късно до 55 дни преди изборния ден. Броят мандати, който се полага за всеки район, се определя с решение на Централната избирателна комисия въз основа на установената единна норма на представителство за цялата страна. Тя се определя по официалните данни за преброяване на населението на Република България за годината на изборите, в рамките на разработена от ЦИК методика (чл. 23, ал. 1 и чл. 39, ал. 3 от ЗИНП)^[1].

При местни избори самата община представлява едновременно един многомандатен изборен район за избиране на общински съвет, и един едномандатен — за избиране на кмет на общината. За избиране кмет на район съставната административно-териториална единица „район“ (вж. Раздел XVI) представлява едномандатният изборен район, а за избиране кмет на кметство изборният едномандатен район е самото кметство.

Всеки изборен район се разделя на секции, където се извършва гласуването и преброяването на подадените гласове. Секциите се образуват със заповед на кмета на съответната община. В една избирателна секция се включват до 1000 избиратели (а не жители! — чл. 41, ал. 1 от ЗИНП и чл. 23. ал. 1 от ЗМИ). В населените места се образуват толкова секции, колкото пъти числото 1000 се нанася в броя на избирателите; при остатък законът допуска образуване на допълнителна секция. По изключение, на парламентарни и президентски избори общинският кмет може да образува секция и с 20 избиратели (чл. 41, ал. 3 от ЗИНП) при териториално обособени населени места.

20 избиратели е минимумът и за образуване на секции в болници, почивни домове, заведения за стари хора и др., както и в намиращи се извън страната плавателни съдове под български флаг.

3. Избирателни комисии

Избирателните комисии не са държавни органи, но законът възлага на тях подготовката и провеждането на изборите, т.е. възлага им осъществяване на публична власт. Поради това избирателните комисии притежават съществени характеристики и на държавни органи: притежават определени от закона компетенции и упражнявайки ги, издават правни актове; комисиите притежават печат. Законът предвижда някои от комисиите да действат през целия мандат на изборния орган — това са централните избирателни комисии и общинските комисии. Други функционират само за произвеждане на изборите — това са районните и секционните комисии.

Относно членовете на всички комисии законодателството по правило не допуска съвместяване качеството член на комисия с длъжности, които упражняват контрол върху дейността на съответната комисия. Членовете на комисиите имат право на неплатен служебен отпуск; те получават възнаграждение. При изпълнение на функциите си членовете на избирателните комисии са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс и нямат право да провеждат предизборна агитация.

Заседанията на комисиите са законни при кворум повече от половината от членовете им. Решенията се взимат с мнозинство повече от 2/3 от присъстващите (чл. 22, ал. 1 от ЗИНП).

Централна избирателна комисия (ЦИК) се избира за произвеждане на всички видове избори. Действа за цялата страна.

За парламентарни избори ЦИК се назначава от президента на Републиката, след консултации с парламентарно представените партии и коалиции; съдържа до 25 члена и изпълнява редица функции, най-важните от които са:

— назначава районните избирателни комисии по предложение на областните управители, направено след консултации с парламентарно представените партии и коалиции;

— следи за изпълнението на закона в страната и в чужбина и упражнява методично ръководство и контрол върху дейността на другите комисии;

— определя условията и реда за гласуване в чужбина;

— регистрира партии и коалиции за участие в изборите, а на избори за Европейския парламент регистрира и кандидатните листи;

— утвърждава техническия образец на изборната бюлетина и определя условията и реда за отпечатването на бюлетините;

— възлага чрез конкурс компютърната обработка на резултатите от гласуването;

— приема и обнародва в Държавен вестник две методики: Методика за определяне броя на мандатите в изборните райони и Методика за определянето резултатите от изборите; прилага тези методики, като определя броя на мандатите за всеки район, изчислява резултатите от проведените парламентарни избори и ги обнародва; издава удостоверения на избраните народни представители.

Поначало решенията на ЦИК като административни актове подлежат на пряк съдебен контрол за законосъобразност пред Върховния административен съд, чието произнасяне е окончателно. Но законодателството, отчитайки спецификата на изборите и очакваната дефинитивност от тях, е възприело принципното решение, че не всички актове на ЦИК са обжалваеми пред ВАС: актовете, с които ЦИК се произнася по жалби против решения и действия на районните и на общинските избирателни комисии, са окончателни, т.е. не подлежат на обжалване пред ВАС (чл. 23, т. 8 от ЗИНП и чл. 25, ал. 3 от ЗМИ). Същото правило законодателството е възприело и за актовете на районните и общинските комисии, с които те се произнасят по жалби против решения и действия на секционните комисии.

За произвеждане на президентски избори ЦИК се избира от Народното събрание в състав от 25 членове при спазване съотношението между парламентарно представените партии и коалиции (чл. 5 от ЗИПВРБ).

За местни избори ЦИК се назначава от президента на Републиката в състав от 21 членове след консултации и по предложение на парламентарно представените партии и коалиции (чл. 24, ал. 2 и 3 от ЗМИ). Тя назначава общинските избирателни комисии.

Районните комисии са предвидени само на парламентарни и на президентски избори. Функционират в 31 изборни района. Назначават се от съответната Централна избирателна Комисия, по предложение на областните управители, направено след консултации с парламентарно представените партии и коалиции. Броят на членовете на комисиите при парламентарните избори варира според броя на полагащите се за района мандати (чл. 13 от ЗИНП), а при президентските избори броят е фиксиран — 3 до 7 членове (чл. 10-и, ал. 1 от ЗИПВР).

Районните избирателни комисии назначават секционните избирателни комисии в района. Контролират изпълнението на закона в района и упражняват контрол върху секционните комисии; предават на ЦИК протоколите от гласуването в секциите.

На парламентарни избори районните комисии регистрират кандидатните листи на партии, коалиции и независими кандидати и ги обявяват; регистрират и техни застъпници. Когато има издигнати независими кандидати, районните комисии определят изборния резултат в района относно участващите независими кандидати и обявяват избраните депутати (ако има такива — чл. 103, ал. 5 от ЗИНП).

Общинските комисии се създават само за местни избори. Назначават се от съответната Централна избирателна комисия по предложение на кмета на общината, след консултации с местните ръководства на парламентарно представените партии и коалиции. Законът предвижда състав 3 до 7 членове; за столицата — 17, а за градовете с районно деление — 15 (чл. 26 от ЗМИ).

Общинските комисии имат важни правомощия. Те назначават секционните комисии. Следят за изпълнението на закона в общината и упражняват контрол над секционните комисии. Подобно на районните комисии в парламентарните избори, общинските комисии регистрират кандидатските листи за избиране на общински съветници и кандидатите за кметове и ги обявяват; регистрират и застъпниците им. Най-важното правомощие на общинските комисии е, че те установяват изборните резултати и издават удостоверения на избраните.

Сродни функции общинските комисии изпълняват и при провеждането на национален или на местен референдум (чл. 12, ал. 2 и чл. 29 от Закона за допитване до народа).

Секционните комисии са комисиите, които са най-близо до избирателите. Функционират на всички видове избори. На парламентарни и президентски избори секционните комисии се назначават от районните комисии, а на местни избори — от общинските комисии, по предложение на кмета на общината след консултации с местните ръководства на парламентарно представените партии и коалиции. На парламентарни избори броят на членовете на секционните комисии варира според големината на секцията — до 7 членове при секция до 300 избиратели; до 9 членове при секция над 300 избиратели (чл. 14 и чл. 18, ал. 1 от ЗИНП). Броят на членовете на секционните комисии при местните избори е до 7 (чл. 29 от ЗМИ).

Правомощията на секционните комисии са еднакви при всички видове избори. Комисиите съдействат за подреждането на изборните помещения според изискванията на закона, вкл. за осигуряване достъп до гласуване на лица с физически увреждания. Основното правомощие на секционните комисии е да осигурят свободното и спокойно гласоподаване в секцията, да преброят подадените гласове, да изготвят протокол от гласуването и да го предадат своевременно на районната, респ. общинската комисия (чл. 25 от ЗИНП, чл. 10, ал. 5 от ЗИПВР, чл. 30 от ЗМИ). Резултатите от гласуването се обявяват на публично място.

4. Издигане на кандидати

Право да издигат кандидати на избори имат политическите партии и коалиции, както и инициативните комитети на избиратели.

 

4.1. Кандидати за народни представители и за членове на Европейския парламент.

За регистрацията на политическите партии, която се прави в ЦИК, важат изискванията, съдържащи се в Закона за политическите партии (ЗПП, вж. Раздел VII) и в изборното законодателство: заверен препис от решението на Софийския градски съд за вписване на партията в регистъра на политическите партии; удостоверение за актуално състояние към насрочването на изборите; образец от подписите на представляващи партията лица и образец от печата й; банков документ за внесен депозит; списък на най-малко 5000 избиратели, подкрепящи регистрацията за участие в изборите; удостоверение от Сметната палата за внесени финансови отчети през последните три години. За коалициите законът изисква и решение за образуването й, подписано от представляващите партиите лица. Отказът на ЦИК да направи регистрация може да се обжалва пред Върховния административен съд (чл. 50 от ЗИНП).

Партия или коалиция може да участва в изборите самостоятелно или в коалиция; в последния случай участието е допустимо само в една коалиция във всички изборни райони. Участващите в една коалиция партии нямат право да участват със самостоятелни листи (чл. 49, ал. 2 от ЗИНП).

На избори за Народно събрание кандидатите, издигнати от партии и коалиции, се подреждат в кандидатски листи за съответния многомандатен район, предложени от техните централни ръководства. Кандидат може да бъде предложен само от една партия или коалиция, най-много в два района.

На избори за Европейския парламент кандидатите се подреждат в национални листи.

Независимият кандидат образува самостоятелна кандидатска листа. Той може да бъде предложен само от един инициативен комитет (до 7 избиратели). За избиране на Народно събрание инициативният комитет трябва да е с постоянен адрес в района; кандидатурата му да е подкрепена от определен минимален брой избиратели с постоянен адрес в района — изискуемият брой избиратели варира според големината на района от 1100 до 2000 (чл. 46, ал. 1 от ЗИНП); избирателската подкрепа се оформя като подписка, съдържаща име, ЕГН и постоянен адрес.

Независим кандидат на избори за Европейския парламент не може да бъде включван в листа на партия или коалиция; той трябва да е подкрепен от най-малко 10000 избиратели. Избирател може да участва само в един инициативен комитет и само в една подписка.

Регистрацията на кандидатните листи и на независимите кандидати при избори за Народно събрание се извършва в районните избирателни комисии не по-късно от 30 дни преди изборния ден, а при избори за Европейския парламент — в ЦИК.

Законът предвижда гаранции за отговорно участие в изборите, за да бъдат допуснати, партиите, коалициите и инициативните комитети внасят изборен безлихвен депозит по сметка в БНБ. Депозитът се възстановява на партия и коалиция, получила не по-малко от 1%, респ. 2% на избори за ЕП) от действителните гласове на национално равнище, както и на инициативен комитет, чийто независим кандидат е получил в района гласове не по-малко от 1/4 от изборната квота в този район, респ. 1% от действителните гласове при избори за ЕП. Подобна е уредбата на изборния депозит и при президентските избори.

Като гаранция за равнопоставеност на кандидатите за народни представители КРБ постановява, че тези, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията в това им качество (чл. 65, ал. 2). Те ползват неплатен служебен отпуск до обявяване на резултатите. Според закона тази уредба не се отнася до министър-председателя и министрите, когато се кандидират за народни представители. Този законов текст (чл. 52, ал. 6 от ЗИНП) бе оспорван пред Конституционния съд, но последният не констатира противоконституционност^[2].

Регистрираните кандидати и техните застъпници имат имунитет — не могат да бъдат задържани и привличани към наказателна отговорност, освен при заварено тежко престъпление. Имунитетът трае, докато те имат това качество (чл. 53, ал. 1 от ЗИНП)^[3]. За същия период от време кандидатите за народни представители и техните застъпници имат качеството на длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.

 

4.2. Кандидати за общински съветници и кметове могат да издигат централните ръководства на политическите партии и коалиции, както и инициативен комитет от 3 до 5 избиратели, придружен с подписка на определен брой избиратели в подкрепа на независим кандидат. Законът предвижда различен изискуем брой според големината на общината или на кметството.

Кандидат за съветник може да бъде регистриран само в една листа на партия или коалиция, без право да бъде издигнат и като независим кандидат. Той обаче може да е и кандидат за кмет. В случай че бъде избран за кмет, отпада от листата за съветниците.

Кандидат за кмет може да е регистриран само в един изборен район, т.е. само за кмет на една община. Кандидат за кмет на район не може да е и кандидат за кмет на община и кметство (чл. 37 от ЗМИ).

Регистрацията на кандидатурите е пред общинската избирателна комисия в срок не по-късно от 30 дни преди изборния ден. Представя се предложението на партията или коалицията, или предложението на инициативния комитет, придружено с подписката на избирателите; заявление на всеки кандидат, че е съгласен; декларация, че кандидатът няма друго гражданство; свидетелство за съдимост (чл. 42 от ЗМИ). На местни избори изискване за внасяне на изборен депозит няма.

Всеки кандидат има право на застъпник във всяка секция. Кандидатите, които заемат държавна или общинска служба с ръководни функции, или са пряко служебно ангажирани в изборите, прекъсват изпълнението й след регистрацията си и излизат в платен служебен отпуск (чл. 47, ал. 1 от ЗМИ).

Всички кандидати от регистрирането им до обявяването на изборните резултати имат качеството на длъжностни лица по Наказателния кодекс. Лице, избрано за кмет, след прекратяването на мандата може да заеме предишната си длъжност в държавно предприятие, учреждение, търговско дружество с над 5% държавно участие (чл. 46 от ЗМИ).

5. Предизборна кампания

Това е период, непосредствено предхождащ изборния ден, който подлежи на особена правна уредба, имаща за цел да се постигне възможното равенство в шансовете на участващите кандидати. Теорията и практиката на изборите възприемат този период като политическо състезание за спечелване гласовете на избирателите, а не като борба между участващите кандидати. В условията на политически плурализъм (чл. 11 от КРБ) провеждането на предизборната кампания е от важно значение за упражняване на равното избирателно право и за произвеждане на честни и справедливи избори. Съвременното изборно законодателство традиционно отделя на предизборната кампания полагащо се място; уредбата съдържа следните принципи, валидни за всички видове избори:

— гражданите, партиите, коалициите, инициативните комитети, кандидатите и техните застъпници имат свобода на агитацията; тя се води само на български език;

— недопускане на предизборна агитация във военните поделения;

— агитационните материали се поставят на определени от кмета места, а на стени на сгради и огради — с разрешение на съответния собственик;

— не се допуска предизборна агитация от 24.00 часа преди изборния ден до 20.00 ч. в изборния ден;

— провеждане на социологически проучвания е допустимо само с разрешение на ЦИК, дадено най-малко 15 (10) дни преди изборния ден^[4]; резултатите от проучванията се огласяват след обявяване края на изборния ден от ЦИК;

— предизборната кампания започва 30 дни преди и приключва 24 часа преди изборния ден.

Правото на достъп до националните средства за масово осведомяване е централен въпрос в подготвянето и протичането на предизборната кампания. Законът задължава ръководствата им да спазват принципите на равенство и обективност при отразяването на предизборните прояви (чл. 60, ал. 4 от ЗИНП).

Основен инструмент за постигане целите на предизборната кампания е законовата уредба на въпроса за източниците и разходите, допустими за участие в изборите. Принципното положение е, че предизборната кампания се финансира от два източника:

— средства на участващите партии, коалиции и независими кандидати;

— дарения.

Законът съдържа забрана за финансиране на предизборната кампания от търговски дружества с държавно или общинско участие над 5%, от чуждестранни физически и юридически лица, организатори на хазартни игри, религиозни институции, юридически лица с нестопанска цел, и от чуждестранни правителства и организации. Относно финансирането и отчетността на политическите партии вж. Раздел VII.

Законът съдържа и прагове за допустимите разходи в предизборната кампания. Ако се установи, че лице, избрано за кмет или съветник е ползвало за предизборна кампания средства в нарушение на посочения ред, по предложение на прокурора административният съд обявява избора за недействителен, а парите се присъждат в полза на държавата (чл. 70 от ЗМИ).

Законът задължава партиите, коалициите и инициативните комитети в 5-дневен срок след регистрацията за участие в изборите да представят в Сметната палата банкови сметки за приходите и разходите по обслужване на предизборната кампания (чл. 71, ал. 5 от ЗИНП, чл. 77 от ЗИЧЕПРБ). А след приключване на изборите в едномесечен срок от изборния ден участвалите партии, коалиции и инициативните комитети представят отчети в Сметната палата за набраните и разходваните средства (чл. 73 от ЗИНП, чл. 79 от ЗИЧЕПРБ, чл. 71 от ЗМИ).

6. Гласуване

Гласуването е лично (чл. 88, ал. 1 от ЗИНП). Извършва се с бяла бюлетина. Това положение е действащо за всички видове избори. Няколко години законовата уредба от 1990 г. насам предвиждаше цветни бюлетини за парламентарните избори, което само за себе си вече въвеждаше неравно третиране на партиите „с плътен цвят“ и на партиите „с линии“.

Освен, че е бяла, бюлетината на изборите за Народно събрание през 2005 г. за първи път в българската изборна история е „обща бюлетина по образец“, т.е. интегрална, съдържаща върху хартиения образец участващите кандидати от партии, коалиции и инициативни комитети. Бюлетината съдържа само определените от закона реквизити. Образецът се определя с решение на ЦИК. Предвид големия брой партии и коалиции законът предвижда, че в интегралната бюлетина на парламентарни избори се вписват само имената на първите трима кандидати от всяка листа на партия и коалиция, като задължава секционните комисии да изложат на видно място в изборното помещение издигнатите в района листи с подредените имена на всички кандидати. Бюлетината за гласуване в чужбина обаче не съдържа дори и имената на първите трима от всяка листа, нито независимите кандидатури (чл. 74, ал. 3, т. 5 от ЗИНП). Обяснението е в предвидения от закона начин за насочване и разпределяне на подадените в чужбина гласове при определянето на изборните резултати.

Отпечатването на бюлетините, както и всички други разходи за подготовка и за провеждането на всички видове избори, е за сметка на държавния бюджет^[5]. Законодателството съдържа подробна уредба на облекчения при гласуването на лица с физически увреждания.

Подробна е уредбата и относно самия начин на гласуване. Избирателят гласува, като поставя в квадратчето срещу името на избраната от него партия или коалиция, или независим кандидат знак, изразяващ по еднозначен начин неговия вот (чл. 87, ал. 2 от ЗИНП). После сгъва бюлетината така, че да не се вижда отбелязаното маркиране; сгънатата бюлетина се подпечатва от член на комисията и избирателят я пуска в урната.

На избори за Европейски парламент всяка партия, коалиция или независим кандидат участва с отделна бюлетина. Бюлетините са бели и съдържат малко квадратче за поставяне на знак, отразяващ предпочитанието на избирателя за конкретен кандидат от листата (чл. 81, ал. 1, т. 3 от ЗИЧЕПРБ). Ако кандидат събере такива предпочитания и те представляват минимум 15% от подадените за тази листа гласове, той се изкачва с едно място нагоре в листата. Това положение „раздвижва“ листите на изборите за Европейски парламент и позволява на избирателите да избират не само листата, но и да влияят върху нейния персонален състав. В изборната практика при действието на КРБ това представлява новост, но подобна възможност избирателите в България са имали и през 1911 и 1912 г., като са изразявали предпочитанията си чрез задраскване на нежеланите кандидати.

На местни избори, след изменението на ЗМИ през 2007 г. (ДВ, бр. 63 от 2007 г.) гласуването е с общи бюлетини, т.е. интегрални за всеки вид избор (чл. 22а от ЗМИ).

След приключване на гласуването секционната комисия установява резултата от гласуването и го отразява в протокол. Законодателството съдържа подробна уредба на броенето на бюлетините, съставяне на протоколите, вкл. критериите за преценяване действителността на подадените бюлетини, за да се гарантират прозрачни честни избори. Отказ на член на комисията да подпише протокола не го прави недействителен. Извлечение от протокола на гласуването се поставя на видно място пред секцията.

Изборните книжа и материалите от парламентарните избори се съхраняват от областните администрации, а от местните избори — в общината, до следващите избори.