Волфганг Холбайн
Антихристът (39)

6.

— Това е смешно! — рече Бренер. С лявата ръка се държеше за умивалника, а с дясната сочеше към Салид. — От него можех да очаквам подобно нещо, но си мислех, че вие сте малко по-разумен. Краят на света, значи? Апокалипсис сега? Не ми се сърдете, Йоханес, но е детински глупаво.

— Всичко съвпада — не се съгласи Йоханес. — Не виждате ли? Сляп ли сте? Всичко е записано в „Откровението“ и предсказанията се изпълняват едно след друго! Нямаме много време! Светът се приближава към пропастта и никой не може да го спре!

— Светът прави това от петдесет години насам — вметна Бренер.

— Но никога не е било така! — Йоханес вдигна ръка, сякаш искаше да удари с юмрук върху масата, но не довърши движението си. — Нима не разбирате?! Всичко, написано в Библията, е вярно! Йоан ни го разкрива и думите му се сбъдват! Четете! „И падна от небето голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори… и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха.“ Ангелите започнаха да чупят седемте печата. Не някога, а сега. Александър и братята му са го знаели. Подготвяли са се за този момент. От векове насам.

— Това не им помогна много — подхвърли Бренер.

Йоханес подмина забележката.

— Явно не мога да ви убедя в нещо, в което не вярвате. Но ако сте честен към себе си, ще признаете, че съм прав. Отворете очите си! Кажете ми какво се случва по света и аз ще ви кажа къде е предсказанието за събитието в „Откровението на Йоан“. Дума по дума!

— Не познавам Библията така добре като вас, но предполагам, че за всяка ситуация някъде може да се намери подходящото предсказание. Йоханес наистина се ядоса.

— Какво става с вас, Бренер? Да не би да ви е страх, че мога да ви убедя?

— Престанете! — прекъсна ги Салид. Не го каза силно, но отново с онзи остър, тревожен тон, който накара и Бренер, и Йоханес да млъкнат. Бренер обърна глава и видя, че Салид отново е открехнал вратата и напрегнато се ослушва към коридора.

— Какво има? — попита той.

Салид му даде знак с ръка да мълчи, застина за две-три секунди неподвижно до вратата, после отново я затвори. Бързо се обърна, отиде до прозореца и лекичко разгърна пердетата.

— Какво става? — не се стърпя Бренер. — Нещо не е наред ли?

Салид съсредоточено се взираше към улицата. Бренер виждаше съвсем ясно профила на лицето му, но не забеляза никакво помръдване на мускул. След малко Салид се дръпна от прозореца.

— Нищо. Май съм се заблудил. Всичко е спокойно.

Това бяха само думите му. Изражението на лицето и жестовете му издаваха точно обратното. Той силно тръсна глава, постави показалеца на устните си и с другата ръка посочи прозореца зад гърба си. Бренер отвори уста да попита още нещо, но Салид му даде знак с ръка да не говори и продължи на глас:

— Изнервен съм и вече ми се привиждат призраци. Няма нищо чудно след всичко, което преживяхме.

Отиде до масата, извади от джоба си лист хартия и химикалка и бързо написа с големи букви:

ТУК СА. ЕДНА КОЛА НА УЛИЦАТА. СИГУРНО ИМА И ДРУГИ.

Бренер уплашено пое дъх през стиснатите си зъби, което накара Салид отново да махне с ръка.

— Трябва да поспим няколко часа — каза той. — Като съмне, ще намеря кола и ще напуснем града. А на хартията написа:

МОЖЕ БИ НИ ПОДСЛУШВАТ. ВНИМАВАЙТЕ!

— И къде ще отидем? — попита Бренер. Думите изненадаха и него самия, а Салид накараха да сбърчи чело. Бренер не можеше да каже защо попита. Играеше играта на Салид, но че можеше да я играе, изненада най-много него.

— За това ще помисля като излезем от града — отговори Салид и написа:

ДВАМА ИЛИ ТРИМА СА НА ПОКРИВА. ЕЛАТЕ С МЕН! ТИХО!

— Сега лягайте и спете! — продължи той. — Аз ще дежуря един час и после ще събудя следващия. — Бавно се приближи до вратата и със знаци подкани Йоханес и Бренер да го последват. Докато натискаше дръжката на вратата, каза: — Ще сляза до долу. Може да успея да изпрося от хазяйката още една чаша кафе. Не пускайте никого. Ще почукам три пъти.

Отвори вратата, излезе в коридора и извади оръжието си. Изведнъж се превърна в съвсем друг човек. Промяната стана толкова бързо, че изплаши Бренер повече от написаното преди малко. Не можеше да види лицето му, но Салид, който само допреди миг изглеждаше толкова жалък в смачкания и тесен костюм и с умореното си лице, изведнъж се превърна в мъжа, който целият свят познаваше и от когото се страхуваше. Наведе се леко напред, обръщайки се в полукръг наляво и надясно и всяко отделно движение излъчваше сила и бързина, от които Бренер потръпна. Нямаше какво да види, но затова пък почувства куп неща. Отведнъж осъзна, че никога досега не е стоял лице в лице с човек, по-опасен от него и си спомни бягството от болницата. Беше станал свидетел как Салид води битките си, но лошото зрение, а може би и шокът му бяха попречили да разбере наистина какво става. Чак сега разбра колко близо до смъртта са били лекарят и санитарят. Внезапно изпита страх от Салид.

Салид вдигна лявата си ръка, сложи палец върху устните и с другата ръка им даде знак да вървят след него. Йоханес послушно стана, но Бренер се поколеба. Мислите в главата му лудо препускаха. Ако изобщо имаше някакъв шанс да се измъкне невредим от цялата история, сега беше моментът. Салид нямаше да стреля по него. Можеше да остане и да остави палестинеца и полуделия проповедник на съдбата им. Можеше да тръгне с тях и с почти абсолютна сигурност да бъде застрелян, когато се опитат да излязат от хотела. Беше толкова ясно решение, че се запита защо ли изобщо се замисли. Трябваше да остане тук, ако иска да запази живота си.

Коленете му трепереха от страх, но все пак успяваха да носят тялото. Сърцето му така силно биеше, че когато стигна до вратата, му се струваше, че се чува из цялата къща. Салид се намираше на две-три крачки напред в коридора, стоеше и се ослушваше и лошото осветление го правеше да прилича на заплашителна тъмна сянка. Лявата му ръка беше сложена на парапета на стълбището и той се ослушваше с наклонена глава към приземния етаж. Пистолетът в дясната ръка сочеше към края на коридора и стълбата, водеща нагоре към тавана.

— Нито звук! — прошепна той. — Когато излезем навън, ще тичате след мен. Каквото и да става, тичайте!

Йоханес нервно кимна с глава. Както усещаше опасността, обгърнала Салид, така ясно усещаше страха, който проповедникът излъчваше. Усещаше също, че е друг страх, не същият, който изпитваше. Той се страхуваше за живота си, страхуваше се да не бъде ранен. Йоханес сигурно също изпитваше подобни страхове, но при него имаше и още нещо. Страх от нещо, чиито измерения Бренер дори не подозираше. Без значение дали проповедникът беше луд или не, но вярваше в това, което преди малко му разказа.

Салид вдигна крак, за да го сложи върху най-горното стъпало. В същия миг от приземния етаж долетя приглушен писък, който отведнъж прекъсна. Салид застина по средата на движението. Дясната ръка с оръжието се насочи надолу, откъдето беше дошъл писъкът. В същата частица от секундата, в която дулото вече не сочеше в края на коридора, една врата рязко се отвори и приведена сянка притича в коридора. Чу се един-единствен плющящ изстрел.

Салид политна назад, но се задържа за перилата и използва движението, за да се превърти и да отскочи, насочвайки оръжието отново назад. Стреля, падна тежко по гръб и още веднъж стреля, превъртя се и отново скочи на крака. Още докато се изправяше, стреля трети път. Фигурата, изскочила от стаята, политна назад и безпомощно се удари в стената. В мига, когато се накланяше напред и падаше на пода, от стаята изскочиха още две сенки.

Салид изкрещя нещо, но думите се изгубиха в насеченото стакато на автоматичен откос. Всичко стана едновременно, практически в една и съща частица от секундата, но времето като че ли застина, сякаш се раздели на две. От една страна, Бренер нямаше никаква възможност да разбере какво се случва, още повече да реагира на ставащото, но разбираше с пределна яснота какво ще се случи. Залпът проби прав ред кръгли, димящи дупки в дървения под, мина край Салид на по-малко от педя и с бясна скорост продължи, носейки след себе си пламъци, пушек и милиони трески. Със смъртоносна прецизност куршумите се носеха към Бренер.