Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der Widersacher, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)

Издание:

Издателство „Литера Прима“, София, 2001

История

  1. — Добавяне

15.

Когато минаха покрай стаята на дежурните, телевизорът продължаваше да работи, но този път не излъчваха съобщения за станала катастрофа, а рекламен спот за телефонен секс с Каймановите острови или друго такова райско кътче. Стаята все още беше празна и Бренер го разбра, макар че не виждаше нито картината, нито цялото помещение. Въпреки че зрението му не беше се възстановило изцяло, слухът му продължаваше да работи със същата необичайна прецизност, както през изминалите дни, което малко го стъписа. Беше очаквал, че дадената назаем острота на слуха ще изчезне също така изведнъж, както изведнъж се беше появила. Може би нещата все пак не стояха така, както до този момент бе смятал, а именно, че съществува определено количество възприятия, разпределени равномерно върху всички сетива, което просто се измества, когато някое от тези сетива престане да функционира. Явно човешката нервна система разполага с огромни резерви, които може да използва по собствено желание както намери за добре. Подобни размишления биха били подходяща задача за решаване за хора като Шнайдер и колегите му, помисли си той — да открият тези резерви и да ги приложат. Все пак е много по-смислено занимание от това да блокираш здрави сетива.

Какво важно откритие! А в ситуацията, в която се намираше в момента, и неоценимо важно.

Бренер беше съвсем наясно, че малко му остава да започне истерично да крещи. Не беше се противил повече на Салид и не се противопостави, когато онзи след кратко претърсване на стаята започна безразборно да изважда дрехи от един шкаф и да му ги хвърля. Явно толкова са бързали да опразнят болницата, че не бяха имали време да приберат всички принадлежности на старите пациенти. За пръв път от няколко дни насам обличаше истински дрехи, а не болнична пижама, която открива гърба и задните части за любопитните погледи. Дори само заради това беше благодарен на арабина. Салид също си беше взел едно яке вместо синия хавлиен халат. Бренер не можеше ясно да различи, но предполагаше, че терористът (а според широко ширещите се представи терористите винаги са високи и широкоплещести) представлява доста смешна гледка с намачканото яке и възкъсите ръкави. Докато вървяха по коридора, се опита да го разгледа с периферното зрение, но нищо не видя. Имайки предвид състоянието му обаче, това в никакъв случай не означаваше, че не е така.