Волфганг Холбайн
Антихристът (10)

10.

Гледката се стовари върху Салид като гръм от ясно небе. За първи път, откакто бе започнал животът му, подчинен на правилата за водене на бой, оттегляне, нападение, защита и бягство, не знаеше какво да направи. Това продължи може би секунда, но тя му се стори безкрайна. Седеше, втренчено гледаше приближаващото черно чудовище и буквално физически усещаше как мислите в главата му все по-бързо се въртят в кръг, без да стигнат до някакво разумно решение, дори без истински да проумяват опасността, която означаваше стоманеният стършел насреща им.

В крайна сметка реагира не Салид, а пилотът. Рязко, така че Салид се отдели от седалката и удари главата си в сводестия покрив, той обърна хеликоптера и набра височина. Горящият лагер под тях се сви като килимче за игра, дръпнато от ръката на дете. Машината се олюля. Пилотът не я владееше добре, а страхът и бързината го правеха още по-несигурен. За миг Салид дори си помисли, че ще изгуби напълно контрола над положението.

Въпреки изненадата, онази част от съзнанието, която и преди беше отчитала грешките му, продължаваше да работи с обичайната прецизност. Видя, че „Апах“-ът, който внезапно се озова също под тях, все повече губи скорост и слиза надолу. Докато времето — а с него и единственият може би шанс, който имаха — безмилостно отминаваше, му стана ясно какво се беше случило: „Апах“-ът не беше дошъл, за да стреля по тях. Без съмнение щеше да го направи, когато пилотът преодолее изненадата си и разбере кой седи в „Чопър“ — а който като феникс беше се издигнал от пламъците долу.

Но той още не беше разбрал. Тримата се намираха в машина със същите отличителни знаци като на „Апах“ — а. И бяха въоръжени. Ако веднага бяха открили огън, може би щяха да имат някакъв шанс да свалят „Апах“ — а или поне тежко да го повредят, за да могат да избягат.

Осъзнаването на този шанс и на факта, че вероятно вече е твърде късно да го използват, дойдоха почти едновременно. За пореден път съдбата им беше подарила две-три секунди, а те ги пропиляха. Пилотът на другия хеликоптер не беше глупак. Не можеше да е, защото иначе нямаше да седи в тази машина. Презрението на Салид към американците не отиваше чак толкова далеч, че да им приписва и глупост.

Салид с мъка се изправи от мястото си, обърна се към младия пилот и разбра, че отново направи грешка.

Не беше единственият осъзнал шанса. Но за разлика от него пилотът не бе разбрал колко мигновен е бил, дори може би не истински, а само лоша шега на съдбата.

— Не! — изкрещя той. — Не го…

Твърде късно! „Чопър“ — ът довърши започнатото завъртане и толкова рязко ускори, че думите на Салид завършиха с изненадано хъркане, когато беше захвърлен обратно в седалката. Едновременно с това палецът на пилота се спусна към бутона за стрелба, вграден в лоста за управление. Към хистеричното плющене на роторните витла се прибави и тракането на картечница и почти в същия момент от левия носач се отдели една ракета и като миниатюрно, нажежено до бяло слънце полетя към „Апах“ — а.

Картечният откос попадна точно в целта. От обшивката на другия хеликоптер се разлетяха искри и за частица от секундата, противно на всякакъв разум, Салид се вкопчи в безумната надежда, че и ракетата ще улучи. Може би наистина щеше, ако пилотът на „Апах“ — а не беше толкова добър, както се страхуваше Салид. От разстояние не можеше да се прецени дали изстреляните куршуми са причинили някаква повреда или не. Но дори и да бяха, тя не беше сериозна. Ракетата „Маверик“ приближаваше машината с бясна скорост, но в последния момент „Апах“-ът буквално подскочи встрани и изстрелът мина така близо до него, че сигурно беше изгорил боята. Сред ярки пламъци ракетата се заби в земята отдолу.

— По дяволите, да се махаме!

Това може би беше последната му грешка, но вероятно и без друго твърде много бяха надценили картите си. Продължиха да се приближават към „Апах“-а и сигурно неговият пилот не би избегнал втора „Маверик“. Но крясъкът на Салид окончателно обърка пилота. Той се поколеба, само за секунда, дори може би по-малко, но в това време под носа на вражеския хеликоптер изведнъж проблеснаха оранжево червени искри. Салид усети как нещо удари „Чопър“ — а, не с много силен звук и не тежко — чу се само бързо, сухо „плоп-плоп-плоп“, като град, удрящ върху ламаринен покрив. До него в кабината изведнъж се появи извита линия от малки дупчици, поръбени по краищата с леки пукнатини, като паяжина, през които засвири леденият вятър. Мъжът зад Салид изкрещя и се свлече в седалката, а кабината се изпълни с миризма на кръв и горещо масло.

Колкото и унищожителни да бяха последиците от откоса, имаха още малка отсрочка. Силата на удара беше отместила „Чопър“-а от курса му, така че по-голямата част от изстрелите попаднаха във въздуха, вместо буквално да разкъсат машината. Хеликоптерът се олюля, насочи се по все по-тясна спирала към земята, после, когато пилотът го овладя, отново застана хоризонтално.

— На изток! — изкрещя Салид. — Бързо!

Спомни си малкото селище, през което дойдоха миналата нощ — само десетина къщички, а може и по-малко, но затова пък се намираше само на пет-шест километра. С малко повече късмет можеха да стигнат до там, преди машината им окончателно да предаде Богу дух и да се срине на земята. Пилотът на „Апах“-а нямаше да посмее да стреля по тях над селището.

Пилотът започна да бръщолеви нещо, а лостът за управление под ръцете му ставаше по-непослушен.

— Защо не ми даде да стрелям? Можех да го улуча! Знам, че щях да го уцеля!

Може би дори имаше право. Въпреки, това Салид не беше готов да му прости грешката, както да прости и на себе си. Но сега не беше моментът да се говори за това.

Докато летяха на изток, — буквално опирайки върховете на дърветата, Салид се обърна и погледна назад. Мъжът на задната седалка беше мъртъв. Картечният откос беше пробил голяма колкото юмрук дупка в гърдите му и в стената зад него, през която Салид видя разкъсаните вътрешности на хеликоптера. От един скъсан кабел излизаха искри. Тънка пелена от масло или гориво се стелеше зад тях, носена от вятъра. Беше истинско чудо, че машината продължаваше да се държи във въздуха. Салид не вярваше, че чудото ще трае още дълго.