Волфганг Холбайн
Антихристът (15)

15.

Водата отне смъртоносната сила на падането, но беше толкова студена, че това за малко не го уби. Тънката ледена покривка, която можеше да пробие с един пръст, се превърна в стъкло, върху което с огромна сила се сгромоляса. Студът го удари като електрически ток, който го парализира и едновременно с това се заби като нажежена игла в сърцето му.

Салид потъна чак до дъното на малката рекичка. Механично се опита да се раздвижи, да плува или поне така да се извърти, че по някакъв начин да излезе на повърхността. Не успя. Беше като скован. Дробовете му пламтяха. Откакто беше изхвърлен от кабината на хеликоптера, бяха минали може би две секунди, но не бе имал време да поеме въздух и сега жаждата за една глътка ставаше непоносима. Студът го парализираше. Крайниците отказваха да го слушат, а дрехите му бързо се напоиха с вода и го дърпаха към дълбокото.

Въпреки това виждаше какво става отгоре. Водата на рекичката беше кристално чиста. Различи очертанията на хеликоптера, който, разтърсен от изстрелите, се беше олюлял като боксьор под ударите на невидим противник, видя как устремената към него миниатюрна, горяща звезда не го улучи, а връхлетя в отвора на вратата, видя и втория хеликоптер, който все повече се приближаваше, сякаш пилотът му наистина искаше да влезе в близък бой. Секунда по-късно ракетата експлодира някъде във вътрешността на манастира. Салид видя ярката светлина да блясва зад очертанията на вратата и веднага си спомни за двете фигури, които преди това видя. Нямаха никакъв шанс.

Най-сетне успя да насили крайниците си да направят някакво движение. Повърхността на водата и двете бойни машини идваха все по-близо, Салид концентрира и последната енергия, останала в тялото му, за да изплува нагоре, най-сетне показа глава над водата и отчаяно отвори уста, за да поеме въздух. Дробовете му се изпълниха с безценния, сладък кислород, а стоманеният пръстен, започнал да стяга гърдите му, се спука.

„Чопър“ — ът беше улучен от втори залп, който буквално го разряза. Спуканата кабина се сгромоляса на двадесет метра от него във водата, задницата се блъсна в стената и избухна в пламъци.

От последвалата нова топлинна и ударна вълна Салид отново беше захвърлен под водата, но този път предусети какво ще стане и пое дълбоко въздух. Не се противопостави на невидимия юмрук, който искаше да го натика в тинестото дъно, а напротив — заплува с бързи, силни движения, които го отведоха надълбоко и надалеч от ужасната, смъртоносна светлина и опасните отломки, разкъсващи повърхността на водата над главата му като картечен залп. Течението го завъртя като парче дърво, хвърлено от водопад, но той упорито продължи да плува, докато дробовете му отново закрещяха за въздух и не можеше да остане повече отдолу. Когато изплува, реката около него димеше като топъл минерален извор. Салид с мъка пое въздух и почувства, че и въздухът е горещ. Когато обърна поглед, разбра защо.

По течението се носеше петно от горящо масло или гориво, за да довърши това, което не бе успяла първата голяма експлозия. Салид мигновено прецени какви са шансовете му да избегне горящия килим, напълни дробовете си с въздух и се потопи колкото бързо и колкото надълбоко успя. Водата над него пламна, а Салид с ужас установи, че петното е много по-голямо, отколкото видя в първия момент. Продължи енергично да плува, докато отново му се стори, че дробовете му ще се пръснат.

Пламъци опърлиха лицето му, когато подаде глава, но петното беше на педя разстояние от него. Салид простена от болка, когато кожата му, лишена от влага, се пукна. Затвори клепачи, за да предпази очите си. Отметна глава назад, потопи се отново и с паническа бързина се отдалечи на известно разстояние от горящия бензин. Този път въздухът не му достигна, за да измине голямо разстояние.

До слуха му долетя писклив вой. Салид погледна нагоре и видя „Апах“ — а който продължаваше да кръжи около горящите отломки на „Чопър“ — а — като недоверчива граблива птица, която иска да се увери, че убитата жертва наистина е мъртва. В първия момент, гледката му се стори направо абсурдна, после осъзна, че въпреки всичко преживяно сигурно са изминали само няколко секунди от падането му в реката и избухването на „Чопър“ — а. Битката сигурно още не беше свършила. Мъжете горе вероятно го виждаха.

Като че ли доловил мислите му, в същия момент „Апах“ — ът се олюля и се насочи право към него!

Но нещо в машината явно не беше наред. Полетът и беше неравномерен и люшкащ се, а шумът от двигателя ставаше все по-писклив. Турбината сякаш прескачаше. Белият дим се беше превърнал в черен, гъст пушек, който излизаше от откритата рана на едната и страна. Хеликоптерът вече беше достатъчно близо и Салид различи двете фигури в кабината. Едната беше паднала безжизнено напред. Значи все пак първата им атака беше успяла. Със смесица от тъга и отчаяние Салид осъзна, че не той, а младият пилот се беше оказал прав. Могли са да унищожат „Апах“ — а ако Салид не му беше попречил да стреля втори път. Стоманената птица вече е била смъртно ранена, а те и оставиха достатъчно време да ги последва и да унищожи тях, преди сама да умре.

„Апах“ — ът идваше все по-близо. За момент Салид беше убеден, че ще падне точно отгоре му, за да довърши историята с поучителен удар и да и придаде почти библейска справедливост. Но машината изведнъж се наклони встрани, прелетя толкова близо над реката, че роторите за малко не докоснаха водата, после отново се изправи в хоризонтално положение клатушкайки се, се приближаваше към брега, насочи се към манастира, издигайки се все по-нагоре.

За малко пилотът дори да успее.

„Апах“ — ът в остър ъгъл се изстреля покрай външната страна на манастира, плъзгачите му докоснаха покрива, от който се разлетяха оголените греди. От пробива във фланга на машината, откъдето досега излизаше само гъст пушек, изведнъж пръснаха искри, после се показаха пламъци. Хеликоптерът се заклати. Роторът на задницата падна и „Апах“-ът започна да се върти в кръг като пумпал. Отново докосна покрива и смачка останалото от него. Салид видя как нещо падна от машината. После тя клюмна като ездач, падащ от гърба на непокорен кон. Почти едновременно с това последва и експлозията. Светлината беше толкова ярка, че за момент сякаш затъмни светлината на слънцето. Салид видя как цялата сграда сякаш се надигна, а после се свлече надолу, пламъци и светлина изригнаха право нагоре като от сърцето на действащ вулкан и подпалиха небето.

Салид се потопи, за да избегне ударната вълна, обърна се под водата и напрегна сетните сили в измъченото си тяло, за да доплува до брега. Над главата му светът рухна в развалини.