Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (99)

Глава, заради която всички, извършили нарушения, ще се побоят да се явят пред съда

— И така — каза Камюзо след кратко мълчание, — и как се казвате? Господин Кокар, внимавайте!… — обърна се той към писаря.

— Люсиен Шардон дьо Рюбампре.

— Роден сте?

— В Ангулем…

Люсиен каза годината и датата на раждането си.

— Не сте имали семеен имот?

— Не.

— Но все пак по време на първия ви престой в Париж сте направили значителни разходи в сравнение със средствата ви.

— Да, господине, но по онова време аз имах в лицето на госпожица Корали една необикновено предана приятелка, която за нещастие загубих. Мъката от тази смърт ме накара да се върна в родния край.

— Добре — каза Камюзо. — Поздравявам ви за откровеността, тя ще бъде добре оценена.

Както се вижда, Люсиен тръгваше по пътя на пълните признания.

— Правили сте още по-големи разходи при завръщането си от Ангелум в Париж — продължи Камюзо, — живели сте като човек, притежаващ около шестдесет хиляди франка рента.

— Да, господине.

— Кой ви даваше тези пари?

— Моят покровител абат Карлос Ерера.

— Откъде го познавате?

— Срещнах го на шосето точно когато мислех да се отърва от живота, като се самоубия…

— Никога ли не сте чували да се говори за него в семейството ви от майка ви?

— Никога.

— Майка ви никога ли не е споменавала пред вас, че е срещала този испанец?

— Никога…

— Можете ли да си спомните месеца и годината, когато се свързахте с госпожица Естер?

— Към края на 1823 година, в един малък театър на булевардите.

— И за нея веднага ви потрябваха пари?

— Да.

— В последно време в желанието ви да се ожените за госпожица дьо Гранлийо вие сте купили за един милион останалата част от замъка Рюбампре заедно със земята, като сте казали на семейство Гранлийо, че сестра ви и зет ви са получили голямо наследство и че дължите тази сума на щедростта им… Казали ли сте това на семейство Гранлийо, господине?

— Да.

— Знаете ли защо е развален годежът ви?

— Ни най-малко, господине.

— Защото семейство Гранлийо е изпратило един от най-уважаваните парижки адвокати за сведения при вашия зет. В Ангулем, след като говори със сестра ви и зет ви, адвокатът разбрал, че те не само са ви заели съвсем дребна сума, но и че наследството им се състои от недвижими имоти, наистина значителни, а в пари са получили едва двеста хиляди франка… Не трябва да ви се вижда чудно, че семейство като Гранлийо се отдръпва пред имотно състояние, чиито източници нямат оправдание… Ето до какво ви е довела една лъжа…

Люсиен остана смразен от това разкритие; и малкото душевна сила, която бе запазил, го напусна.

— Полицията и правосъдието узнават всичко, което ги интересува — каза Камюзо, — не забравяйте това. А сега, знаете ли кой е така нареченият Карлос Ерера? — продължи той, мислейки за бащинството, което си бе приписал Жак Колен.

— Да, господине, но много късно го научих…

— Как много късно? Изяснете се!…

— Той не е свещеник, не е и испанец, а е…

— Избягал каторжник — изрече бързо следователят.

— Да — отговори Люсиен. — Когато ми откриха злокобната му тайна, аз вече му бях задължен, а мислех, че се свързвам с почтен духовник…

— Жак Колен… — започна съдията.

— Да, Жак Колен — повтори Люсиен, — така се нарича.

— Добре. Жак Колен бе разпознат преди малко от едно лице, но той продължава да отрича самоличността си и мисля, че върши това заради вас — продължи господин Камюзо. — Питам ви знаете ли кой е този човек, за да открия и една друга измама на този самозванец.

Люсиен почувствува, като че ли нажежено желязо се забива във вътрешностите му при скритата заплаха на тази забележка.

— Не знаете ли — продължи съдията, — че за да обясни необикновената си привързаност към вас, той твърди, че е ваш баща?

— Той ли? Мой баща?… О! Господине!… Нима е казал това!

— Подозирате ли откъде са взети парите, които ви е давал? Защото, ако трябва да вярваме на писмото, което държите в ръцете си, това нещастно момиче, госпожица Естер, изглежда, ви е правило по-късно същите услуги, каквито и госпожица Корали; обаче както току-що заявихте, вие сте живели няколко години много нашироко, без да получавате нищо от нея.

— Аз пък ще запитам вас, господине, да ми кажете откъде вземат пари каторжниците!… — извика Люсиен. — Човек като Жак Колен да ми е баща!… О, горката ми майка!…

И той се разплака.

Кокар, прочетете на обвиняемия онази част от разпита на мнимия Карлос Ерера, в която той казва, че е баща на Люсиен дьо Рюбампре.

Поетът изслуша четенето така мълчаливо и сдържано, че да ти е тежко да го гледаш.

— Погубен съм! — каза той.

— Човек не се погубва по пътя на честността и истината — каза съдията.

— Но вие ще изправите Жак Колен пред наказателния съд, нали? — запита Люсиен.

— Разбира се — отговори Камюзо, който искаше да накара Люсиен да говори още. — Довършете мисълта си.