Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Дамгата от жигосването е изчезнала

В тоя миг влязоха докторът и санитарят — секретарят предварително съобщи за пристигането им.

— Добър ден, господин Льобрьон — каза Камюзо на лекаря, — повиках ви да установите състоянието на този арестант. Той твърди, че са го тровили, че от завчера бил на смъртно легло, вижте има ли опасност, ако го разсъблечем и пристъпим към проверка на дамгата…

Доктор Льобрьон улови ръката на Жак Колен и полипа пулса му, накара го да си покаже езика и много внимателно го разгледа. Прегледът трая десетина минути.

— Арестуваният е прекарал тежки страдания, но сега се радва на голяма жизненост — заяви докторът.

— Тази жизненост е привидна и се дължи на нервната възбуда от особеното ми положение, господине — отвърна Жак Колен с достойнството на епископ.

— Възможно е — каза господин Льобрьон.

По един знак на следователя подследственият бе съблечен, оставиха панталоните му, но му свалиха всички останали дрехи, дори и ризата; и тогава се възхитиха от косматото му тяло, издаващо циклоповска сила. Без да има същите размери, той напомняше статуята на Херкулес от Неапол.

— За какво предназначава природата мъже с такова телосложение? — обърна се лекарят към Камюзо.

Разсилният се върна с нещо като бухалка от абаносово дърво, която от незапомнени времена е атрибут на тяхната длъжност и се нарича „палка“; той тупна няколко пъти с нея по мястото, където палачът слага съдбоносните букви. Появиха се седемнадесет трапчинки на най-различни места; но въпреки вниманието, с което бе огледан гърбът, никаква следа от букви не бе открита. Разсилният само забеляза, че чертичката на буквата „т“ е отбелязана между две дупчици, разстоянието между които е дълго колкото нея, от едната завъртулка до другата, и че една трета трапчинка отбелязва крайната точка на отвесната черта.

— И все пак не е много ясно — каза Камюзо, виждайки съмнението, изписано по лицето на лекаря на „Консиержри“.

Карлос поиска да повторят проверката по другото рамо и по средата на гърба. Появиха се още петнадесетина белези, които лекарят огледа по молба на Карлос; той заяви, че гърбът така дълбоко е набразден от рани, че дори и да е имало дагма, тя не би могла да се появи.