Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Една типична парижанка

Азѝ бе отгатнала истината. Госпожа дьо Серизи, която минаваше за една от най-лекомислените жени на света, бе останала вярна на маркиз д’Егльомон цели десет години. След заминаването на маркиза за колониите тя се влюби безумно в Люсиен и го откъсна от херцогиня дьо Мофриньоз, без да знае — както впрочем и цял Париж — за любовта на Люсиен към Естер. Във висшето общество една известна на всички привързаност наврежда на доброто име на жената повече, отколкото десет тайни любовни приключения, още повече, ако тази привързаност се повтори и с друг мъж. И все пак, тъй като никой не държеше сметка за поведението на госпожа дьо Серизи, писателят не би могъл да даде гаранции за нейната двойно накърнена добродетел. Тя бе руса, средна на ръст, запазена, както се запазват блондинките, тоест изглеждаше едва тридесетгодишна; бе тъпичка, но не слаба, бяла, с пепеляворуси коси; краката, ръцете и тялото й бяха аристократично изящни; бе остроумна като всички от рода Ронкьорол и следователно толкова зла с жените, колкото бе добра с мъжете. Голямото й богатство, високото обществено положение на мъжа й и на брат й маркиз дьо Ронкьорол я бяха винаги предпазвали от огорчения, с каквито всяка друга жена би била преситена. Тя имаше и едно голямо качество: бе откровена в разпуснатостта си и открито признаваше преклонението си пред нравите от времето на Регентството. И ето че, като видя Люсиен, тази четиридесет и две годишна жена, за която дотогава мъжете бяха приятно забавление, на което — странно нещо! — тя бе отдавала голямо внимание, а любовта бе за нея само приемане на жертви за по-лесното овладяване на мъжете, тази жена се бе почувствувала обзета от любов, подобна на любовта на барон дьо Нюсенжан към Естер. И както й го каза и Азѝ, тогава тя бе обикнала за първи път в живота си. Такива пренасяния в младостта се срещат у парижанките, у знатните дами по-често, отколкото човек може да си представи, и стават причина за необяснимото падение на някои добродетелни жени точно когато стигат до четиридесетгодишната си възраст. Херцогиня дьо Мофриньоз бе единствената довереница на тази страхотна и всеобемаща страст, чиито наслади — от юношеските преживявания на първата любов до безкрайните безумства на сладострастието — влудяваха Леонгин и я правеха ненаситна.

Както е известно, истинската любов е безмилостна. Откритието, че съществува и една Естер, бе последвано от онези гневни разриви, при които женската ярост стига до убийство; после настъпи периодът на компромисите, на които истинското чувство се отдава с толкова голяма радост. Ето защо от един месец насам графинята бе готова да даде десет години от живота си стига само да може да вижда Люсиен една седмица. Тя стигна най-сетне дотам, че прие съперничеството на Естер, а точно тогава, когато избликна нейната нежност, се разнесе като тръба на страшния съд новината за арестуването на любимия й. Графинята едва не умря, сам мъжът й, страхувайки се от разкритията на бълнуванията й, бдеше до леглото й; от двадесет и четири часа тя живееше като с нож в сърцето. В треската си тя казваше на мъжа си: „Освободи Люсиен и аз ще живея само за теб!“