Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

За полицията и за нейната картотека

Макар че горните бележки представляват повторение на повествованието, налагаше се да ги предадем дословно, за да изтъкнем ролята на полицията в Париж. Както вече видяхме по повод бележката, поискана от Пейрад, полицията притежава справки, които почти винаги са точни, за всички семейства и за всички лица, чийто живот буди съмнение и чиито дела са порицаеми. Тя е напълно в течение на всякакви отклонения. Този универсален справочник — равносметка на човешките съвести — е поддържан също така добре, както и регистрите във Френската национална банка за имотното състояние на гражданите. Банката отбелязва и най-малкото закъснение в изплащанията, подлага на преценка всички кредити и притежателите на капитали, следи операциите им; същото върши и полицията във връзка с почтеността на гражданите. В това отношение, както и пред съда, невинните няма от какво да се боят, горната дейност се отнася до закононарушителите. Колкото и високопоставено да е едно семейство, то не би могло да се укрие от този обществен съдник. Освен това дискретността на въпросната власт е равна на обхвата й. Огромният брой протоколи на полицейските комисари, доклади, докладни записки, досиета — безкраен океан от сведения — спи неподвижен, спокоен и дълбок като морето. Стане ли някакво произшествие, някакво закононарушение или престъпление, правосъдието търси помощта на полицията; а щом има досие за виновните, съдията веднага се запознава с него. Тези досиета, в които е проучено и миналото, са преди всичко сведения, които заглъхват между стените на Съдебната палата; правосъдието не може никак да ги използува по законен път, от тях то се осведомява, с тях си послужва и това е всичко. Тази картотека показва, така да се каже, вътъка на престъпленията, техните първопричини, които почти винаги са неизвестни. Нито един съдебен заседател не би повярвал в тях и цялата страна би се вдигнала от възмущение, ако те бъдат изнесени при устния процес в наказателния съд. С една дума, това е истината, обречена както винаги и навсякъде да стои в своята преизподня. Няма съдебен служител, който след дванадесетгодишна практика в Париж да не знае, че наказателният съд и изправителната полиция крият половината от безчестията и че последните са като постилка, върху която престъплението се мъти дълго време; няма съдебен служител също, които да не признава, че Темида не наказва и половината от извършените закононарушения. Ако обществото можеше да разбере докъде стига мълчанието на служителите в полицията, които имат добра памет, то би проявило към тези достойни хора същото уважение както и към Шьоверюс. Хората считат полицията за лукава, макиавелска, но тя проявява необикновено добродушие; само че тя вижда развихрени човешки страсти, получава доноси и пази всички бележки. Страшна е само за едни. Тя извършва същата дейност и в областта на политиката, но там е жестока и пристрастна, подобно на някогашната инквизиция.

— Да оставим това — каза съдията и прибра сведенията в папката — това са тайни между полицията и правосъдието и съдията ще прецени какво струват; все едно, че господин и госпожа Камюзо никога нищо не са знаели.

— Има ли нужда да ми го напомняш? — каза госпожа Камюзо.

— Люсиен е виновен — продължи съдията, — но в какво?

— Мъж, обичан от херцогиня дьо Мофриньоз, графиня дьо Серизи и Клотилд дьо Гранлийо, не може да бъде престъпник — отвърна Амели, — сигурно другият е извършил всичко.

— Но Люсиен е съучастник! — извика Камюзо.

— Да ти кажа ли? — възрази Амели. — Остави абата да се оправя с дипломацията си, на която той е най-достойна украса, пусни на свобода младия нещастник и си намери други виновни…

— Как бързо ги разрешаваш!… — усмихна се съдията. — Жените се провират между законите като птиците, които нищо не може да спре във въздуха.

— Дипломат или каторжник, абат Ерера ще ти посочи някой, който да те измъкне от това затруднение — продължи Амели.

— Ти си главата, а аз съм само нощната й шапчица — каза Камюзо на жена си.

— Хайде тогава, разискванията са приключени, ела да целунеш твоята Амели, часът е вече един…

И госпожа Камюзо отиде да си легне, като остави съпруга си да сложи ред в книжата и в главата си с оглед на разпитите, на които щеше да подложи на следния ден двамата обвиняеми.