Метаданни
Данни
- Серия
- Човешка комедия
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Splendeurs et misères des courtisanes, 1847 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Ангелина Терзиева, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2013)
Издание:
Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките
Френска, второ издание
Редактор: Пенка Пройкова
Художник: Александър Поплилов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Техн. редактор: Божидар Петров
Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова
Дадена за набор юли 1980.
Подписана за печат октомври 1980.
Излязла от печат ноември 1980.
Формат 84×108/32
Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.
УИК 28,75 Цена 3,26 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2
История
- — Добавяне
Нападение и отбрана
Точно тогава влезе един прислужник от канцеларията на Полицейската префектура, подаде на господин Камюзо някакво писмо и зачака отговор. Като го прочете, съдията поговори с Кокар, но така тихо на ухото, че никой нищо не можа да чуе. Обаче по един поглед, хвърлен на Камюзо, Жак Колен отгатна, че някакво сведение за него е предадено чрез префекта на полицията.
„Приятелят на Пейрад продължава да върви по петите ми — помисли той. — Ако знаех кой е, щях и от него да се отърва както от Контансон. Дали ще мога да видя пак Азѝ?…“
Съдията подписа бележката, написана от Кокар, сложи я в плик и я подаде на прислужника от службата на пълномощниците.
Тази служба е необходим помощник на правосъдието. Оглавявана от полицейския комисар ad hoc[1], тя е съставена от полицейски чиновници, които с помощта на полицейските комисари на всеки квартал извършват претърсванията и дори арестуването на лица, заподозрени в съучастничество в престъпления или в закононарушения. Тези пълномощници на съдебната власт спестяват на следователите, натоварени с някакво следствие, скъпоценно време.
По знак на съдията господин Льобрьон и санитарят облякоха подследствения и излязоха заедно с разсилния. Камюзо седна отново пред бюрото си и започна да си играе с перото.
— Вие имате някаква леля — каза той изведнъж на Жак Колен.
— Леля ли? — отвърна учудено дон Карлос Ерера. — Но, господине, аз нямам никакви роднини, аз съм незаконен син на покойния херцог д’Осуна…
В себе си той си казваше: „Доближават ме!“ — намек за играта на криеница, която впрочем е детско представяне на страхотната борба между правосъдието и престъпника.
— Да! — отвърна Камюзо. — Така е, имате леля, госпожица Жаклин Колен, която сте настанили под странното име „Азѝ“ при госпожица Естер.
Жак Колен направи едно нехайно движение с рамената, съответствуващо напълно на заинтересованото му изражение, с което слушаше думите на съдията, който пък го гледаше с подигравателно внимание.
— Внимавайте — продължи Камюзо. — Изслушайте ме хубаво.
— Слушам ви, господине.