Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (133)

Един истински благородник, обречен на забрава

Като жабата от баснята на Лафонтен и госпожа Камюзо не се свърташе в кожата си от удоволствие, че влиза в дома на Гранлийо заедно с красивата Диан дьо Мофриньоз. През тази сутрин тя щеше да създаде една от връзките, от които толкова много се нуждае честолюбието! Вече чуваше как й казват: „Госпожа председателшата“. Изпитваше неизразима радост, че тържествува над огромни пречки, най-голямата от които бе неспособността на мъжа й, за която хората не знаеха, но която й бе добре известна! Да накараш едни посредствен човек да напредне! За една жена, както и за кралете, това значи да си доставиш удоволствието, към което се стремят толкова големи актьори, а именно сто пъти да играят в една и съща лоша пиеса. Опиянение на егоизма! С една дума, това са своего рода сатурналиите на властта! Властта доказва собствената си мощ не иначе, а чрез особена злоупотреба, като коронясва някоя глупост с венеца на успеха, с което оскърбява гениалността — единствената сила, която абсолютни та пласт не може да засегне. Званието, дадено на коня на Калигула — този императорски фарс, — е имало и винаги ще има голям брои подражания.

За няколко минути Диан и Амели се прехвърлиха от елегантното безредие в спалнята на хубавата Диан в строго подредения и величествен разкош на херцогиня дьо Гранлийо.

Тази извънредно набожна португалка ставаше винаги в осем часа, за да отиде на богослужението в църквичката „Сент-Валери“, параклис към „Сен-Тома-д’Акен“, която тогава се намираше на площад Де-з-Енвалид. Параклисът, който днес е разрушен, бе пренесен на улица Бургон до построяването на църква в готически стил, за която казват, че щяла да бъде посветена на Сент-Клотилд.

Още при първите думи, пошепнати от Диан дьо Мофриньоз на ухото на херцогиня дьо Гранлийо, благочестивата жена излезе бързо и доведе господин дьо Гранлийо. Херцогът хвърли към госпожа Камюзо бързия поглед, с който големите велможи подлагат на преценка един цял живот, а често дори и човешката душевност, облеклото на Амели му помогна да отгатне какво е било съществуването й, докато стигне от Алансон до Мант и от Мант до Париж.

Ах, ако знаеше за тази негова дарба, съпругата на следователя нямаше да понесе леко учтивата ирония на погледа му, в който тя съзря само вежливост. Незнанието е също така преимущество, както и изтънчеността.

— Това е госпожа Камюзо, дъщеря на Тирион, един от разсилните в Министерския съвет — каза херцогинята на мъжа си.

Херцогът поздрави много учтиво съпругата на съдебния служител и важното му изражение малко се посмекчи. В този миг влезе камериерът, за когото херцогът бе позвънил.

— Вървете на улица Оноре-Шьовалие, вземете кола. Позвънете на номер 10. Кажете на прислужника, който ще ви отвори, че моля господаря му да намине към мен; ако е в къщи, доведете го веднага. Послужете си с името ми, то ще ви бъде достатъчно, за да се справите с всякакви пречки. Гледайте всичко това да не ви отнеме повече от четвърт час.

Щом излезе прислужникът, дойде камериерът на херцогинята.

— Вървете от мое име при херцог дьо Шолийо и му предайте тази визитна картичка.

Херцогът подаде картичката си, пречупена по особен начин. Когато тези двама приятели чувствуваха потребност да се видят начаса по някаква бърза и тайна работа, по която не биваше да се пише, те се предупреждаваха по този начин.

Виждате, че на всяко обществено стъпало обичаите си приличат и се различават само в маниера, подхода, оттенъците. Висшето общество също има свой жаргон, само че го наричат стил.

— Съвсем сигурна ли сте, госпожо, че съществуват писма, уж писани от госпожица Клотилд дьо Гранлийо до този млад човек? — запита херцог дьо Гранлийо.

И погледна госпожа Камюзо, както морякът хвърля лот в морето да измери дълбочината.

— Не съм ги видяла, но има такава опасност — отговори тя, трепвайки.

— Дъщеря ми не е писала нищо, което да не може да се прочете! — викна херцогинята.

„Горката херцогиня!“ — помисли Диан и така погледна херцог дьо Гранлийо, че той изтръпна.

— Ти какво мислиш, скъпа моя Диан? — каза той на ухото на херцогиня дьо Мофрнньоз, като я отведе до прозореца.

— Клотилд е толкова луда по Люсиен, драги, че му е дала среща, преди да замине. Ако не е била младата Льононкур, тя може би е щяла да избяга с него в гората на Фонтенбло! Зная, че Люсиен е писал на Клотилд писма, от които може да се замае главата и на една светица! Ние сме три Евини дъщери, изкусени от змията на писмовността.

Херцогът и Диан се върнаха при херцогинята и госпожа Камюзо, които тихичко разговаряха. Като следваше съветите на херцогиня дьо Мофриньоз, Амели се представяше за набожна, та да спечели сърцето на гордата португалка.

— Ние сме във властта на долен избягал каторжник! — заяви херцогът и направи особено движение с рамене. — Ето какво значи да приемаш в дома си хора, за които, не си съвсем сигурен! Преди да приемеш някого, трябва да познаваш добре състоянието му, семейството му и цялото му минало…

Това изречение изразява поуката от нашия разказ от аристократична гледна точка.

— Свършено е вече — каза херцогиня дьо Мофриньоз. — Да помислим сега как да спасим горката госпожа дьо Серизи, Клотилд и мен…

— Трябва да почакаме Анри, изпратих да го повикат; всичко обаче зависи от лицето, което Жанти отиде да потърси. Дано даде бог това лице да е в Париж! Госпожо — обърна се той към госпожа Камюзо, — благодаря ви, че сте помислили за нас…

Това означаваше, че госпожа Камюзо трябва да си тръгне. Дъщерята на разсилния от Министерския съвет бе достатъчно умна, за да разбере какво иска да й каже херцогът, и стана; но херцогиня дьо Мофриньоз улови Амели за ръката с чаровната прелест, с която печелеше толкова много доверие и приятелски чувства, и я посочи някак преднамерено на херцога и херцогинята.

— Дори да оставим това, че се е вдигнала още в зори да спасява всички нас, аз ви моля заради мене да не забравяте милата госпожа Камюзо. Преди всичко тя ми е правила услуги, които се запомнят завинаги; освен това ни е извънредно предана — и тя, и мъжът й. Обещах да й помогна за службата на съпруга й и ви моля от любов към мене да го вземете под ваша закрила.

— Няма нужда от тази препоръка — отговори херцогът на госпожа Камюзо. — Родът Гранлийо никога не забравя направените услуги. След известно време верноподаниците на краля ще имат възможност да се отличат и да докажат предаността си; вашият съпруг също ще бъде поставен на изпитание…

Госпожа Камюзо си тръгна горда, щастлива и надута до пукване. Тя си отиде в къщи ликуваща, възхитена от себе си; подиграваше се с враждебните чувства на главния прокурор и си казваше: „Защо ли не разкараме господин дьо Гранвил!“