Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (108)

Глава, в която светският мъж и поетът се сливат в едно

Докато хубави жени, министри и висши съдебни служители съзаклятничеха как да спасят Люсиен, ето какво правеше той в „Консиержри“. Минавайки покрай входното гише, поетът каза на писаря, че господин Камюзо му разрешава да пише и поиска пера, мастило и листове. След две думи, казани на ухото на директора от секретаря на Камюзо, един от надзирателите получи веднага нареждане да му ги занесе. През краткото време, докато чакаше надзирателя да вземе и да му донесе исканите неща, горкият млад човек, комуто представата за очната ставка с Жак Колен бе непоносима, изпадна в злокобни размисли, така че мисълта за самоубийство, на която се бе вече поддал веднъж, без да успее да я осъществи, стана натрапчива. Според някои големи лекари психиатри самоубийството у известни натури е завършек на умствено разстройство, а откакто го бяха арестували, Люсиен мислеше само за това. Многократно препрочетеното писмо на Естер засили желанието му да умре, като му припомняше в същото време края на Ромео, самоубил се до Жулиета. Ето какво написа той.

„Това е моето завещание

«Консиержри», 15 май 1830 година

Долуподписаният завещавам на децата на сестра ми — госпожа Ев Шардон, съпруга на Давид Сешар, бивш печатар в Ангулем — и на господин Давид Сешар всички движими и недвижими имоти, които притежавам в деня на моята смърт, без сумите за някои отделни плащания и за дарения, за които моля да се погрижи изпълнителят на завещанието ми.

Упълномощавам господин дьо Серизи да приеме задължението и да стане изпълнител на завещанието ми.

Да се платят: 1. На абат Карлос Ерера триста хиляди франка. 2. На господин барон дьо Нюсенжан сто и четиридесет хиляди франка, които да се вземат, в случай че бъдат намерени, от откраднатите от дома на госпожица Естер седемстотин и петдесет хиляди франка.

Като наследник на госпожица Естер Гобсек, завещавам сумата седемстотин и шестдесет хиляди франка на благотворителните заведения в Париж за основаване на специален приют за проститутки, които биха желали да оставят гибелния си и порочен занаят.

Освен това завещавам на същите необходимата сума за закупуване на доживотна рента от тридесет хиляди франка с пет на сто лихва. Годишната лихва да бъде използувана на всеки шест месеца за освобождаването на затворници за дългове, до две хиляди франка. Администрацията на благотворителните заведения да подбере измежду задържаните за дългове най-достойните за това.

Моля господин дьо Серизи да отдели сумата четиридесет хиляди франка, за да се издигне паметник в източното гробище на госпожица Естер, като моля и аз да бъда погребан до нея. Гробът да бъде четвъртит като старите гробници; на хоризонтална плоча да се поставят легнали нашите две статуи от бял мрамор, с глава, положена на възглавница, със съединени и устремени към небето ръце. Да няма надгробен надпис.

Моля господин граф дьо Серизи да предаде на господин Йожен дьо Растиняк за спомен златните тоалетни прибори от моя дом.

Накрая, също за спомен, моля изпълнителя на завещанието ми да приеме като подарък моята библиотека.

Люсиен Шардон дьо Рюбампре“

Това завещание бе сложено в писмото, адресирано до граф дьо Гранвил, главен прокурор на Кралския съд в Париж, в което се казваше:

„Господин графе,

Поверявам ви моето завещание. Когато отворите това писмо, аз няма да бъда вече жив. В желанието да бъда пуснат на свобода отговорих така подло на заблуждаващите въпроси на господин Камюзо, че въпреки невинността си мога да бъда замесен в един безчестен процес. Дори да предположа, че изляза от него оправдан и неопетнен, животът ми ще стане невъзможен заради подозрителното отношение на обществото.

Моля ви предайте на абат Карлос Ерера тук приложеното писмо, без да го отворите, а на господин Камюзо — надлежно формулирания отказ, който слагам в същия плик.

Не вярвам да посегнат на печата на плик, предназначен за вас. Доверявайки ви се, аз ви казвам «сбогом», като ви изразявам за последен път моите уважения и ви моля да вярвате, че писмото ми до вас е израз на признателността ми за всичките добрини, с които сте обсипвали вашият покоен слуга

Люсиен дьо Р.“

„До абат Карлос Ерера

Мой скъпи абате, от вас съм видял само добро, а ви предадох. Тази неволна неблагодарност ме убива, затова, когато четете тези редове, аз няма да бъда вече жив; няма да ви има при мен, за да ме спасите.

Вие ми предоставихте изцяло правото да ви погубя и да ви захвърля на земята като остатък от пура, ако от това бих имал някаква полза; аз обаче не използувах умно това право. За да се измъкне от затруднение, подмамен от един ловък въпрос на съдията-следовател, вашият духовен син, оня, на когото гледахте като на ваше дете, се нареди на страната на хората, които искат да ви убият на всяка цена с желанието да накарат света да повярва в идентичността, която за мен е невъзможна, между вас и някакъв френски злодей. Това е всичко.

Във върховния час на раздялата между човек с вашата сила и мен, от когото вие пожелахте да направите голяма личност, каквато аз не съумях да стана, не би трябвало да се разменят глупости. Вие пожелахте да направите от мен силен и известен човек, а ме хвърлихте в бездната на самоубийството, това е. Много отдавна вече виждах как ми се завива свят.

Както вие казвахте понякога, има хора, произлезли от Каин, и други — от Авел. В голямата драма на човечеството Каин въплъщава съпротивата. Вие произлизате от Адам по тази именно линия, на нея дяволът е продължил да вдъхва от своя огън и първата искрица от него е била хвърлена върху Ева. Сред демоните, родени от тази връзка, от време на време има и такива, които са страшни, с невероятни организми, съсредоточаващи всичките човешки сили, подобни на онези необуздани зверове в пустинята, чието съществуване се нуждае от огромните пространства, в които те живеят. Тези хора са опасни за обществото, както лъвовете биха били опасни сред Нормандия; те се нуждаят от пасбища, разкъсват простаците и ядат парите на глупците; тяхната игра е тъй опасна, че в края на краищата те убиват незначителното куче, което са превърнали в свой другар, в свой идол. Ако бог пожелае, тези странни същества биват Мойсей, Атила, Карл Велики, Мохамед или Наполеон; но остави ли той да ръждясат тези исполински негови оръдия на океанското дъно на едно поколение, те се превръщат в Пугачов, Робеспиер, Лувел или абат Карлос Ерера. Надарени с огромна власт над по-неукрепналите, те ги привличат и ги смачкват. По естеството си това е нещо голямо и велико. То е като отровно и ярко обагрено растение — омая за децата в гората. То е поезия на злото. Хора като вас трябва, да живеят в пещери и да не излизат оттам. Ти ме накара да водя исполинско съществуване и аз взех своя дял от живота. Ето защо вече мога да измъкна главата си от гордиевия възел на твоите съображения, за да я сложа в примката на вратовръзката си.

За да поправя грешката си, предавам на главния прокурор, че се отричам от показанията си. Вие ще съумеете да се възползувате от този документ.

По силата на моето завещание ще ви бъдат върнати, господин абат, сумите, принадлежащи на вашия орден, с които разполагахте твърде неразумно заради мен вследствие на бащинската нежност, която ми засвидетелствувахте.

И така, сбогом, сбогом, величествен образ на злото и на покварата; ако бяхте тръгнали по правия път, вие щяхте да станете нещо повече от Хименес и от Ришельо; вие удържахте думата си; а аз отново съм онзи, който бях на брега на Шарант, когато ви разказах чаровните измами на една мечта; за нещастие не съм вече пред реката в моя роден край, където щях да удавя дребните грехове на младостта си, а пред Сена и гробът ми е една килия в «Консиержри».

Не жалете за мен: възхищението ми от вас бе равностойно на презрението ми.

Люсиен“

„Декларация

Долуподписаният заявявам, че се отричам изцяло от протокола на разпита, направен днес от господин Камюзо.

Абат Карлос Ерера се наричаше обикновено мой духовен баща и аз навярно съм се измамил относно тази дума, схваната погрешно в друг смисъл от следователя.

Известно ми е, че с политическа цел и за да унищожат някои тайни, засягащи испанския двор и Тюйлери, тъмните агенти на дипломацията се опитват да представят абат Карлос Ерера за един каторжник, наречен Жак Колен; обаче абат Карлос Ерера не ми е доверявал никога друго освен усилията, които е положил, за да намери доказателства за смъртта или за съществуването на Жак Колен.

«Консиержри», 15 май 1830 година

Люсиен дьо Рюбампре“