Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (76)

Азѝ действува

След онази щастлива среща Азѝ бе слязла към площад Грев. Преди 1830 година името „Грев“ имаше значение, което днес е изчезнало. Цялата част на кея от моста Аркол до моста Луи-Филип бе каквато я е създала природата, с изключение на застлания е калдъръм път, който впрочем бе направен като насип. Така че, когато реката прииждаше, можеше да се минава с корабче покрай къщите и по наклонените улици, които излизаха на Сена. На кея почти всички долни етажи бяха издигнати с няколко стъпала. Когато водата стигнеше до основите на къщите, колите минаваха по отвратителната улица Мортелри, която днес е разрушена напълно, за да се разшири сградата на кметството. Ето защо за мнимата зеленчукопродавачка бе лесно да тика бързо количката си надолу към кея и да я скрие там, докато истинската (която се черпеше с парите от продадената наведнъж стока в една долнопробна кръчма на улица Мортелри) дойде да си я вземе на мястото, където жената, която я бе заела от нея, бе обещала да й я остави. По това време довършваха разширението на кея Пелтие, пътят нататък бе пазен от един инвалид и за поверената на неговите грижи количка нямаше никаква опасност.

Веднага след това Азѝ нае на площада пред кметството един файтон и каза на кочияша:

— В Тампл, и по-бързо! Ще намажеш!

Жена, облечена като Азѝ, можеше да се промъкне, без да предизвика и най-малкото любопитство в просторните хали, където се трупат всички дрипльовци на Париж, където гъмжи от хиляди амбулантни търговци и дрънкат двеста продавачки. Двамата арестувани едва бяха свършили записването си в канцеларията на затвора, а Азѝ се преобличаше в някакъв малък, влажен и нисък мецанин над едно отвратително дюкянче, където се продаваха всякакви парчета плат, откраднати от шивачи и шивачки; магазинчето държеше една възрастна госпожица, наричана Ромет, галено от Жеромет. За търговките на облекло и тоалетни принадлежности Ромет бе онова, което те пък от своя страна бяха за изпадналите в беда жени от доброто общество, тоест лихварка със сто процента лихва.

— Здравей, дъще! — каза Азѝ. — Трябва да ме издокараш. Нужно е да изглеждам като баронеса от квартал Сен-Жермен. И тая работа да стане бързо — добави тя, — защото се пека на истински огън! Знаеш какви рокли ми отиват. Дай тук бурканчето с червило и ми намери дантели, ама да са чудо! Дай ми и най-лъскавите дрънкулки… Изпрати малката да потърси файтон в нека му каже да спре на задната врата.

— Да, госпожо — отговори старата мома послушно и услужливо, като слугиня пред господарката си.

Ако някой присъствуваше на тази сцена, той щеше лесно да види, че жената, криеща се под името Азѝ, си е в своя дом.

— Предлагат ми диаманти — каза Ромет, докато вчесваше Азѝ.

— Крадени ли са?…

— Така мисля.

— Не, каквато и печалба да имаме, ще трябва да се лишим от тях, детето ми; за известно време трябва да се пазим от любопитните.

Сега вече става ясно как Азѝ се намери в чакалнята на Съдебната палата с призовка в ръка, като караше да я упътват по коридорите и стълбите към кабинетите на следователите, и питаше за господин Камюзо около четвърт час преди неговото пристигане.