Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (136)

Какво да се прави?

— И аз, господин главен прокурор, започнах от вчера да изучавам мъките на нашата професия — каза Камюзо. — Едва не умрях, като чух за смъртта на младия човек, нещастникът не разбра пристрастието ми към него и сам се уплете…

— Е! Не трябваше да го разпитвате! — извика господин дьо Гранвил. — Колко лесно е да направиш услуга, като се въздържиш от нещо!…

— А законът! — отвърна Камюзо. — Той бе арестуван от два дни!…

— Нещастието е станало — продължи главният прокурор. — Аз поправих, доколкото можах, разбира се, непоправимото. Колата и хората ми са на разположение на погребалното шествие на този нещастен, но слабохарактерен поет. Серизи постъпи като мен и нещо повече, прие задължението спрямо нещастника да стане изпълнител на завещанието му. В замяна на това обещание той получи от жена си един поглед, в който блесна лъч от здрав разум. Освен това граф Октав ще присъствува лично на погребението.

— Добре, господин графе — каза Камюзо, — да довършим тогава започнатото. Остава ни един много опасен обвиняем. Това е, както много добре знаете, Жак Колен. Истината за този негодник ще блесне и…

— Загубени сме! — извика господин дьо Гранвил.

— Точно сега той е при вашия осъден на смърт, който някога в каторгата му е бил приятел като Люсиен… негов любимец! Биби-Люпен се преоблече като стражар, за да присъствува на срещата…

— Отде накъде се намесва и съдебната полиция? — запита главният прокурор. — Тя трябва да действува само по мое нареждане!…

— Цялата „Консиержри“ ще узнае, че сме задържали Жак Колен… Добре! Дойдох да ви кажа, че този голям и смел престъпник сигурно притежава най-излагащите писма от кореспонденцията на госпожа дьо Серизи, херцогиня дьо Мофриньоз и госпожица Клотилд дьо Гранлийо.

— Сигурен ли сте в това?… — запита господин дьо Гранвил с израз на болезнена изненада.

— Сам преценете, господин графе, имам ли основание да се опасявам от подобна беда. Когато отворих връзката с писма, взети в дома на нещастния младеж, Жак Колен хвърли към тях проницателен поглед и усмивка на задоволство, в чието значение един съдия-следовател не може да се измами. Един толкова голям престъпник като Жак Колен ще гледа да не изпусне подобно оръжие. Какво ще кажете, ако тези документи попаднат в ръцете на защитник, когото този мошеник ще избере измежду враговете на правителството и на аристокрацията? Жена ми, към която херцогиня дьо Мофриньоз е била много добра, отиде да я предупреди и навярно сега са у Гранлийо, където са отишли да се посъветват…

— Срещу този човек не бива да се води дело! — извика главният прокурор, стана и закръстосва с големи крачки кабинета си. — Навярно е сложил писмата на сигурно място…

— Зная къде — каза Камюзо.

С тези си единствени думи следователят зачеркна всякакви предубеждения на главния прокурор против него.

— Да чуем!… — каза господин дьо Гранвил, като сядаше.

— Като идвах от къщи към Съдебната палата, размислих много дълбоко по това отчайващо дело. Жак Колен има леля, истинска, не измислена, за която политическата полиция е изпратила сведения в Префектурата. Той е възпитаникът и богът на тази жена, сестра на баща му, която се нарича Жаклин Колен. Тази нахалница има магазинче за дамски принадлежности и благодарение на връзките, които си е създала в тази търговия, е успяла да проникне в много семейни тайни. Жак Колен може да е поверил съхраняването на спасителните за него писма само на нея; да я арестуваме…

Главният прокурор хвърли на Камюзо лукав поглед, който като че ли казваше: „Този човек не е толкова глупав, колкото го мислех вчера, само че е още млад и не умее да държи юздите на Темида.“

— Но — продължаваше Камюзо, — за да успеем, трябва да изменим всички мерки, които взехме вчера, затова дойдох да искам от вас съвет и да получа нарежданията ви…

Главният прокурор взе ножа за разрязване на книги и почука лекичко с него по ръба на масата с движение, присъщо на всички потънали в размисъл хора.

— Три големи семейства в опасност! — възкликна той. — Не бива да допуснем нито една неуместна постъпка!… Вие сте прав, да последваме преди всичко правилото на Фуше: „Да арестуваме!“ Жак Колен трябва веднага да бъде върнат в единичната килия.

— По този начин признаваме, че е каторжник! А това значи да се хвърли петно на паметта на Люсиен…

— Каква отвратителна история! — каза Гранвил. — Във всичко се крие опасност.

В този миг директорът на „Консиержри“ влезе, без да чука; а кабинетът на главния прокурор е така добре охраняван, че само близките на прокуратурата могат да чукат на вратата.

— Господин графе — каза господин Голт, — арестуваният на име Карлос Ерера желае да говори с вас.

— Разговарял ли е с някого? — запита главният прокурор.

— Със затворниците, защото е на двора от около седем часа и половина. Видял се е и с осъдения на смърт, който, изглежда, също е разговарял с него.

Спомняйки си една дума на господин Камюзо, осенила го като лъч светлина, господин дьо Гранвил съзря ползата, която можеха да имат от признаването на дружбата на Жак Колен с Теодор Калви, за да получат писмата.