Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (39)

Договор за мир между Азѝ и банкерска къща „Нюсенжан“

„Колко е умна коспоша ди Нусинген!“ — каза си баронът, когато жена му излезе. Но колкото и да се възхити от хитрия съвет, който току-що бе му дала баронесата, не можа да измисли как да го използува; така че не само се чувствуваше, но и направо си казваше, че е глупец.

Глупостта на човека, боравещ с пари, макар и станала пословична, е все пак относителна. С умствените способности става както с физическите. Силата на танцьора е в краката му, силата на ковача в ръцете; хамалинът от халите привикна да пренася товари, певецът обработва гласа си, а пианистът укрепва китките си. Банкерът се стреми да комбинира сделки, да ги съпоставя и да раздвижва печалбите, както авторът на водевили се научава да комбинира различни ситуации, да ги проучва и размества героите си. Така че от барон дьо Нюсенжан не трябва да се иска остроумен разговор, както от математика не може да се изисква поетично мислене. Колко творци се срещат в дадена епоха, които в житейското ежедневие са красноречиви и духовити като госпожа Корнюел? Бюфон е бил възтромав, Нютон не е обичал никого, лорд Байрон е обичал само себе си, Русо е бил налудничав, с мрачен характер, Лафонтен — разсеян. Ако са еднакво разпределени, човешките сили ще произведат навсякъде глупци или посредствени хора; неравномерно разпределени, те раждат несъобразност, която наричаме гений, а ако можехме да я видим, щеше да ни изглежда като осакатеност. Същият закон управлява и тялото: съвършената красота е почти винаги придружена от липса на темперамент или глупост. Паскал е бил голям математик и велик писател, Бомарше — забележителен делови човек, а Замѐ — изключителен царедворец — тези редки изключения потвърждават правилото за специализирането на човешкия ум. Така че в областта на спекулативните изчисления банкерът проявява толкова ум, ловкост, хитрост и качества, колкото и добрият дипломат в областта на националните интереси. Ако все още е способен, когато напусне работата си, банкерът пак би станал голяма личност. Един Нюсенжан, който да представлява и принц дьо Лил, и Мазарини или Дидро, е почти невъзможно човешко съчетание, каквото е било съчетанието на човешки способности у Перикъл, Аристотел, Волтер и Наполеон. Блясъкът на императорското слънце не бива да затъмнява отделния човек, императорът притежаваше чар, той бе образован и остроумен. Господин дьо Нюсенжан бе само банкер и като повечето си събратя без никаква друга мисъл извън сметките, вярваше само в сигурните стойности. Що се отнася до изкуствата, той проявяваше благоразумие и като напълваше шепите си със злато, прибягваше до познавачи; така станеше ли дума да се строи къща, да се обърне внимание на здравето, да се купи земя или рядка вещ, той се обръщаше към най-добрия архитект, най-добрия лекар, най-големия познавач на картини и статуи, най-умелия адвокат. Но понеже не съществуват заклети експерти в областта на интригите, нито пък познавачи в любовната страст, влюби ли се, банкерът изпада в трудно положение и се забърква в женските хитрини. Ето защо Нюсенжан не можа да измисли нищо по-добро от онова, което бе вече извършил, а именно да даде пари на някакъв Фронтен — независимо от това дали е жена или мъж — и той да мисли и действува вместо него. Единствено госпожа дьо Сент-Естев можеше да осъществи пътя, подсказан от баронесата. Банкерът съжаляваше горчиво, че се скара с противната търговка на тоалетни принадлежности. И все пак, вярвайки в магнетичната сила на касата си и в успокояващото лекарство с надпис „карати“, той позвъни на прислужника си и му нареди да потърси на улица Ньов-Сен-Марк отвратителната вдовица и да я замоли да дойде при него. В Париж крайностите се събират благодарение на човешките страсти. Там порокът споява непрекъснато бедния с богатия, величието с нищожеството. Императрицата иска съвет от някоя си госпожица Льонорман. С една дума, във всяка епоха велможата намира по един Рампоно.

Новият лакей се завърна след два часа.

— Господин барон — съобщи той, — госпожа дьо Сент-Естев е разорена.

„Ах, толкофа по-топре — рече си баронът радостно, — фаф ръцете ми е!“

— Бедната жена, като че ли е мръднала малко — продължи прислужникът. — Освен това е попаднала в ръцете на някакъв дребен актьор от театрите от предградията, когото от благоприличие представя за свой кръщелник. Изглежда, че е отлична готвачка, търси работа.

„Теси тяфолски толнокачезтфени тушици притежафат фсякакфи начини са бечелене на бари и снаят фсишки пътишта та ки израсхотфат…“ рече си баронът, без да му идва наум, че пред него ще се появи един истински Панюрж.

Той изпрати слугата си да търси госпожа дьо Сент-Естев, която дойде чак на другия ден. Разпитан от Азѝ; новият лакей на барона съобщи на този преоблечен в женски дрехи шпионин ужасните последици от прочитането на писмата, изпратени от любовницата на барона.

— Господинът навярно обича много тази жена — завърши той разказа си, — защото едва не умря. Аз го съветвах да не отива вече при нея, тогава тя скоро ще започне да му се умилква. Жена, която, казват, струвала вече на господин барона петстотин хиляди франка, без да се броят парите за жилището на улица Сент-Жорж!… Тя иска пари, само пари. Като излизах от къщи, баронесата казваше със смях: „Ако продължава все така, това момиче ще ме направи вдовица.“

— Дявол да го вземе — отговори Азѝ, — никога не трябва да се коли кокошка, която снася златни яйца!

— Във вас е единствената надежда на господин барона — продължи лакеят.

— О, защото умея да се оправям с жените!…

— Хайде, влезте — покани я той, изпълнен със смирение пред тази тайнствена сила.

— Е, как е? — каза мнимата Сент-Естев, като влезе смирено при болния. — Господин баронът имал неприятности?… Какво да ви кажа? Навсякъде има по нещо. И на мене ми се случиха нещастия. За два месеца колелото на съдбата се завъртя зле и ето че сега търся работа… И двамата бяхме неблагоразумни. Ако господин баронът ме бе настанил като готвачка при госпожа Естер, щеше да има в мое лице най-предана служителка и аз щях да му бъда много полезна, щях да надзиравам Йожени и госпожата.

— Не стафа тума са тофа — отвърна баронът. — Не мога та й се налоша и тя ме фърти като…

— Пумпал — довърши Азѝ. — Вие на други сте успявали да се наложите, татенце, но тя ви държи здравата и си играе с вас… Има божия правда!…

— Прафта ли? — каза баронът. — Ас не съм те фикал та ми четеш морал …

— Е, синко, малко морал не вреди. За нас това е солта на живота, както порокът — за набожните хора. Я да видим сега вие бяхте ли щедър? Платихте ли дълговете й?…

— Та! — каза жално баронът.

— Това е добре. Освободили сте от заложната къща вещите й и това е още по-добре; но, съгласете се… то не е достатъчно: това още не й позволява да харчи, а тия жени обичат да блестят…

— Поткотфям й етна иснената на улица Сен Шорж… Тя снае… — отвърна баронът. — Само че не искам та пъта клупак…

— Напуснете я тогава…

— Страх ме е, че ште ме озтафи та си отита! — викна баронът.

— А искаме да си получим онова, за което сме похарчили толкова пари, нали така, синко? — отвърна Азѝ. — Слушайте! Тия милиони са измъкнати от хората! Казват, че вашите били двадесет и пет! (Баронът не можа да прикрие усмивката си.) Хубаво! Трябва да пуснете един!…

— Ас ште пузна сас утофолстфие, но фетнага ште ми поизкат фтори — отговори баронът.

— Да, разбирам — каза Азѝ, — не искате да кажете „Б“, да не би да поискат да стигнете до „Я“. Обаче Естер е почтено момиче…

— Много бочтена! — викна баронът. — Тя фсе се исфиняфа, но понеше тряпфа та плати тос тълк…

— С една дума, не иска да ви стане любовница, отвращавате я. И аз я разбирам, момичето се е водило винаги по прищевките си. Когато си познавал само очарователни младежи, малко те е грижа за някакъв старец… Вие не сте хубав, дебел сте като Луи XVIII и сте възглупавичък, като всички, които вместо да галят жени, гледат да трупат богатства. Но както и да е, ако не се скъпите за шестстотин хиляди франка, аз се нагърбвам да превърна Естер във всичко, каквото пожелаете.

— Шестстотин хиляди франка!… — възмути се баронът и леко подскочи. — Ездер фече ми зтрува етин милион!…

— За щастието си струва да дадете един милион и шестстотин хиляди франка, мой тлъсти развратнико. Вие познавате мъже, които в наше време са изяли с любовниците си повече от един или два милиона. Аз познавам дори жени; които са стрували живота на някого; има и такива, дето са си изтърсили главата в коша… Нали знаете за онзи лекар, който отровил приятеля си?… Искал да забогатее, заради една жена.

— Та, поснафам го, но ас моше та съм флюпен, на не сам клупаф, поне в моя том, саштото, штом отита при нея, котоф съм та й там и кесията си…

— Слушайте, господин барон — каза Азѝ и зае величествена поза, — достатъчно са ви изръсвали. Да не се наричам Сент-Естев (искам да кажа в търговията), ако не взема вашата страна.

— Топре!… Ште ти бъте платено.

— Вярвам, защото ви доказах, че мога и да си отмъщавам. Да знаете освен това, че притежавам начини да ви издухам под носа госпожа Естер, както се духа на свещ — добави тя, хвърляйки му страховит поглед. — Освен това аз нея си я познавам добре! Когато тази малка уличница ви направи щастлив, тя ще ви стане още по-необходима. Вие ми платихте добре по-рано, поиздърпаха ви ушите, но в края на краищата дадохте парите. А и аз си изпълних поетите задължения, не е ли така? Добре, сега ще ви предложа нова сделка.

— Та чуем.

— Вие ме настанявате като готвачка у госпожата, вземате ме за десет години, надницата ми е хиляда франка и вие ми плащате предварително за пет години (нещо като капаро де!). Настаня ли се веднъж у госпожата, ще знам как да я накарам да направи някои отстъпки. Например ще й доставите чудесен тоалет от госпожа Огюст, която познава вкусовете на госпожата и знае как се облича, и нареждате новият й екипаж да чака при вратата в четири часа. На излизане от Борсата отивате при нея и тръгвате на кратка разходка в Булонската гора. Добре, ама по този начин тя показва пред всички, че е ваша любовница… Сто хиляди франка… Ще вечеряте с нея (знам как да приготвям подобни вечери); после я завеждате на представление, на вариете, ложа до сцената и цял Париж ще каже тогава: „Ето го стария мошеник Нюсенжан с любовницата си…“ Приятно ли е да накараш хората да повярват това? Аз съм добра жена, това влиза в първите сто хиляди франка… За една седмица при такова държане ще напреднете много.

— И ште съм сагупил зто хилят и франка…

— През втората седмица — продължи Азѝ, като се престори, че не е чула последното жално изречение, — след като бъде насочвана така, госпожата ще се реши да напусне малкото си жилище и да се настани в дома, който й предлагате. Вашата Естер ще е видяла вече много хора, ще е намерила бившите си приятелки, тя ще пожелае да блесне и ще приеме гости в царското си жилище! То си е в реда на нещата… Още сто хиляди франка! Така де, вие сте си у вас, Естер се е изложила… тя е във властта ви. Остава още една дреболия, където ти, дебеланко, ще играеш главната роля! („Ама какви очички отваря това тлъсто чудовище!“) Е, нагърбвам се и с тази работа. Четиристотин хиляди франка… О, колкото за тях, дебеланко, ще ми ги дадеш на другия ден… Не съм ли честна?… Аз имам повече доверие в теб, отколкото ти в мен. Ако уговоря госпожата да се покаже като ваша любовница, да се изложи, да приеме всичко, което ще й предложите, и ако това стане може би още днес, ще повярвате, че наистина съм способна да я доведа дотам, че да предаде големия Сен-Бернарски проход. А това не е лесно. За да премине оттам вашата артилерия, ще трябва толкова стрелба, колкото за първия консул в Алпите.

— А сашто?

— Защото сърцето й е препълнено с любов, както казвате вие, дето знаете латински, rasibus^[1] — обясни Азѝ. — Тя се мисли за Савската царица, защото се е пречистила чрез жертвите, направени за любовника й… такива мисли си пъхват понякога тия жени в главата! Но, момчето ми, нека бъдем справедливи, това е хубаво нещо! Няма да се учудя, ако тая шегобийка си умре от мъка, че ви принадлежи; успокоява ме само това, че в нея по начало има нещо много добро, казвам ви го, за да ви насърча.

— Ти си натарена та сапласняваш, както ас та прафя панкофи стелки — каза баронът, който слушаше Азѝ възторжено и мълчаливо.

— Съгласен ли си, пиленцето ми? — запита Азѝ.

— Та, но са петтесет хиляти франка, не са сто!… И ште ти там петзтотин хиляти на трукия тен слет тършестфото ми.

— Дадено, отивам на работа — отговори Азѝ. — О, и вие можете да дойдете — продължи тя авторитетно. — Господинът ще намери госпожата кротка като котешко гръбче и може би вече настроена да му бъде приятна.

— Фарфи, фарфи, мила моя — каза баронът, потривайки ръце.

Усмихна се на отвратителната мулатка и си каза! „Колко е топре та имаш мноко пари!“

Той скочи от леглото и отиде с весело сърце в канцеларията на банката да се занимава с безкрайните си сделки.