Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Чудесната измислица на Жак Колен

— Как така човек във вашето положение се е намерил при любовницата на барон дьо Нюсенжан, и то каква любовница, една бивша проститутка!…

— Ще ви обясня защо ме намериха в дома на една куртизанка, господине — отговори Жак Колен. — Но преди да ви кажа повода, който ме отведе там, нека отбележа, че точно когато прекрачвах първото стъпало на стълбата, получих внезапен пристъп на моята болест, така че не успях да говоря с това момиче. Бях узнал, че госпожица Естер възнамерявала да сложи край на живота си и тъй като ставаше въпрос за интересите на младия Люсиен дьо Рюбампре, към когото изпитвам особена привързаност, причините за която са свети за мен, щях да се опитам да отклоня това нещастно същество от пътя, където го водеше отчаянието; исках да й кажа, че Люсиен сигурно ще пропадне в последния си опит пред госпожица Клотилд; като й съобщях, че става наследница на седем милиона, аз се надявах да й възвърна желанието да живее. Уверен съм, господин съдия, че съм жертва на поверената ми тайна мисия. От начина, по който ми прилоша, заключавам, че същата сутрин съм бил отровен; спаси ме обаче силната ми воля. Зная, че доста отдавна ме преследва един агент от политическата полиция, който иска да ме заплете в някаква нечиста работа… Ако, както бях пожелал, бяхте извикали лекар още при арестуването ми, щяхте да имате доказателства за това, което ви казвам сега за здравословното си състояние. Повярвайте, господине, че известни, по-висшестоящи от нас лица имат огромен интерес да бъда взет за някакъв злодей, за да могат да се отърват от мен. Човек невинаги печели в служба на кралете, те също имат слабости: само църквата е съвършена.

Не е възможно да се предаде мимиката на Жак Колен, който употреби десет минути за това обяснение, казано изречение по изречение. Всичко бе така правдоподобно, особено намекът за Корантен, че следователят се разколеба.

— Можете ли да ми доверите причината за привързаността си към господин Люсиен дьо Рюбампре?…

— Не я ли отгатвате? Аз съм на шестдесет години, господине… моля ви, не записвайте това… той е… непременно ли трябва?…

— Във ваш интерес и най-вече в интерес на Люсиен дьо Рюбампре е да кажете всичко — отвърна съдията.

— Добре тогава! Той е… о, господи!… Той ми е син! — промърмори Карлос Ерера и припадна.

— Не записвайте това, Кокар — каза Камюзо тихо.

Кокар стана да вземе едно малко шишенце етер.

„Ако е Жак Колен, наистина е много голям актьор!“ — мислеше Камюзо.

Кокар даваше на стария каторжник да диша етер, а през това време Камюзо го наблюдаваше с проницателния поглед на рис и следовател.