Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (148)

Разочарование

— Драги господин Корантен — каза Тромп-ла-Мор с ирония, достойна за иронията, създала славата на Талма в ролята на Никомед, — благодаря ви, задължен съм ви за всичко, което научих за себе си, и за значението, което има за вас отнемането на оръжието ми… Никога няма да го забравя… Винаги ще бъда на услугите ви; няма да ви кажа като Робер Макер: „Да се целунем!…“, а направо ви целувам.

И той го сграбчи през кръста така стремително, че Корантен не успя да се защити от прегръдката му; притисна го като кукла до гърдите си, целуна го по двете бузи, вдигна го като перце, отвори вратата на кабинета и го остави вън, съвсем смазан от тази груба прегръдка.

— Сбогом, драги мой — каза той тихо на ухото му. — Нас ни делят три трупа, ние сме си премерили сабите, те са със същата закалка и същата дължина… Да се уважаваме един друг; аз обаче искам да бъда равен на вас, а не ваш подчинен… Вие сте в състояние да се въоръжите така, че ми се струвате прекалено опасен генерал за лейтенант като мене. Ще издълбаем пропаст помежду си. Горко ви, ако стъпите на моя терен… Вашето име е „Законност“ също както лакеите се наричат с името на господаря си; аз обаче искам името ми да е „Възмездие“; ние често ще се виждаме; нека и занапред да се отнасяме със същото достойнство и благоприличие, още повече, че ще си останем завинаги… жестоки каналии. Дадох ви пример с целувката си…

Корантен се показа глупак за първи път в живота си; той остави страшния си враг да раздруса ръката му…

— Щом е така — каза той, — мисля, че и двамата имаме интерес да си останем приятели.

— Така и двамата ще бъдем по-силни, всеки в своята област, по същевременно и по-опасни — добави Жак Колен тихо. — Ето защо ще ми позволите да ви поискам утре капаро по договора ни…

— Добре — отговори добродушно Корантен, — вие отнемате от ръцете ми делото си и го предавате на главния прокурор; ще станете причина той да напредне; не мога да не ви кажа; взели сте добро решение…

Биби-Люпен е премного известен, мина му вече времето. Ако го заместите, ще живеете в единственото обществено положение, което подхожда на човек като вас; очарован съм да ви видя на това място… Честна дума…

— Довиждане и до скоро — каза Жак Колен.

Като се обърна, Тромп-ла-Мор видя, че главният прокурор е седнал пред писалището си, обхванал глава с ръце.

— Кажете, можете ли да спасите графиня дьо Серизи от лудостта? — запита господин дьо Гранвил.

— За пет минути — отговори Жак Колен.

— И можете да ми върнете всичките писма на тези дами?

— Прочетохте ли ги и трите?…

— Да — отговори бързо главният прокурор, — срам ме е заради онези, които са ги писали…

— Сега сме сами: заключете вратата и да преговаряме — каза Жак Колен.

— Позволете… Правосъдието трябва преди всичко да си върши работата, а господин Камюзо има заповед за арестуването на леля ви…

— Никога няма да я намери — отговори Жак Колен.

— Ще претърсят квартал Тампл, някоя си госпожица Пакар, която има там магазинче…

— Ще видят само дрипи, костюми, диаманти, униформи. Но все пак трябва да се сложи край на усърдието на господин Камюзо.

Господин дьо Гранвил позвъни на прислужника и му каза да извика господин Камюзо.

— Хайде сега — каза той на Жак Колен, — да приключваме вече! Бързам да узная каква е вашата рецепта за спасяването на графинята.