Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (120)

Върхушката в света на крадците

Още една дума за устройството на този свят, станал толкова опасен след премахването на опасното клеймо, смекчаването на наказанията и глупавата снизходителност на съдебните заседатели. Наистина след двадесет години Париж ще бъде обграден от четиридесетхилядна армия освободени каторжници. А тъй като департаментът Сена и неговите милион и петстотин хиляди жители са единственото кътче във Франция, където тези нещастници могат да се укрият, за тях Париж е това, което е девствената гора за дивите зверове.

Най-изпечените крадци, които за цялото това сборище са един вид неговият квартал Сен-Жермен, тоест аристократичната му върхушка се бе обособила всъщност през 1816 година вследствие на мирен договор, хвърлил в опасност толкова много човешки живота, в сдружение, наречено Великото братство, в което влязоха най-известните главатари на банди и някои други смели мъже, останали без всякакви средства за препитание. Членовете му са „братя“, „приятели“, „другари“. Всички знаменити крадци, каторжници, затворници влизат в него. Великото братство — цветът на крадците — беше цели двадесет и няколко години нещо като касационен съд, висш институт, Камара на перовете на крадците. Те всички, имаха собствено състояние, общи капитали и свои нрави. Бяха длъжни да се подпомагат при затруднение, познаваха се. Стояха до един над хитростите и съблазните на полицията и си имаха свой устав, свои пароли и условни думи.

Тези херцози и перове на каторгата бяха образували от 1815 до 1819 година прочутото Дружество на десетте хиляди (виж романа „Дядо Горио“), наречено така заради условието, според което не можеше да се предприеме грабеж, ако парите са по-малко от десет хиляди франка. И днес дори, през 1829 и 1830 година, се печатат мемоари, в които се посочват състоянието и силите на това дружество и имената на членовете му от един от най-известните членове на криминалната полиция. В тях виждаме с ужас цяла армия от специалисти, мъже и жени, и то така страшна, ловка и тъй често успяваща армия, че крадци като Леви, Пасторел, Колонж, Шимо, на възраст от петдесет до шестдесет години, се сочат като хора, бунтуващи се против обществото още от люлка!… Какво признание за безсилието на полицията е съществуването на толкова възрастни крадци!

Жак Колен бе касиер не само на Дружеството на десетте хиляди, но и на най-големите крадци, герои на каторгата. Според признанието на компетентните власти каторжниците винаги са имали капитали. Странно положение, но разбираемо. Освен при особени случаи нито една открадната сума не се намира. Затворниците, които не могат да вземат нищо със себе си в каторгата, са принудени да прибегнат до доверено лице, достойно да му поверят капиталите си, както в обществото се доверяваме на някоя банка.

Първоначално Биби-Люпен — който от десет години бе началник на обществената безопасност — също се бе числил към аристократичната върхушка на големите крадци. Измяната му бе дошла от оскърбено честолюбие; непрекъснато предпочитаха големия ум и необикновената сила на Тромп-ла-Мор. Оттам идваше и непресъхващото настървение на прочутия началник на обществената безопасност срещу Жак Колен. Оттам произлизаха също и някои компромиси на Биби-Люпен по отношение на бивши негови другари, с които съдийството започваше вече да се занимава.

И така, в желанието да си отмъсти, на което следователят бе дал пълен ход поради необходимостта да установи самоличността на Жак Колен, началникът на обществената безопасност бе избрал много умело помощниците си, изпращайки срещу мнимия испанец Ла Пурай, Фил-дьо-Соа и Бифон, защото Ла Пурай се числеше към Десетте хиляди, както и Фил-дьо-Соа, а Бифон бе от върхушката.

Ла Биф, опасната женска Бифон, която още се изплъзваше от всички полицейски търсения благодарение на дегизировката си на жена от доброто общество, бе свободна. Тази жена, която знаеше да се превръща възхитително в маркиза, баронеса или графиня, имаше хола и прислуга. Своето рода Жак Колен в рокля, тя бе единствената жена, която можеше да се сравнява с Азѝ, дясната ръка на Жак Колен. Всъщност всеки от героите на каторгата има по една предана жена. Същото ще ви кажат и съдебните летописи, както и тайната хроника на Съдебната палата: никаква любов на почтена жена, нито дори чувството на набожната към духовния й ръководител, нищо не може да надмине привързаността на любовницата, споделяща опасностите на големите престъпници.

У тези хора любовната страст е почти винаги първопричина за смелите им начинания и убийства. Прекомерната любов, която ги влече, както казват лекарите, поради телесното им устройство към жената, поглъщат всичките физически и нравствени сили на тези енергични мъже. Оттам и безделието, разяждащо дните им; защото излишествата в любовта изискват и почивки, и силна храна. Оттам и ненавистта към всякакъв труд, принуждаваща тези хора да прибягват към бързи средства за сдобиване с пари. И все пак необходимостта да се живее, и то да се живее добре, която и бе, това е нещо неудържимо, е дребна работа в сравнение с разточителствата, внушавани от проститутката, на която тези щедри медоровци искат да подаряват скъпоценности и рокли и която обича да се храни добре, защото вечно е гладна. Тя иска да има шал и любовникът й го открадва, а жената вижда в това доказателство за любов! Така се стига до кражбата, която, ако решим да разгледаме човешкото сърце под лупа, ще бъде призната за естествено чувство у човека. Кражбата води към убийство, а убийството води любовника стъпка по стъпка към ешафода.

Изглежда, че (ако вярваме на медицинския факултет) разюзданата физическа любов у тези мъже е причина за седем десети от престъпленията. Впрочем поразителни, осезателни доказателства се откриват винаги при аутопсията на екзекутираните. Ето защо тези невероятни любовници — страшилища за обществото — печелят обожанието на метресите си. Тази именно преданост на жената, застанала вярно пред вратата на затвора, заета непрекъснато с изобличаване на хитрините на следователя — неподкупния пазител на най-тъмни тайни, прави толкова процеси неизяснени и непрогледни! Там се корени силата и слабостта на престъпника. На езика на проститутките да си честен, означава да не отстъпваш от нито един от законите на тази привързаност, означава да дадеш всичките си пари на затворения, да бдиш над него, да му бъдеш всячески вярна и да си готова на всичко за него. Най-жестоката обида, която една проститутка може да хвърли в опозореното лице на друга, е да я обвини, в изневяра към стегнатия й (хвърления в затвора) любовник. В такъв случай на нея гледат като на жена без сърце!…

Както ще видим, и Ла Пурай обичаше страстно една жена. Фил-дьо-Соа, философ-егоист, който крадеше, за да си създаде положение, приличаше много на Пакар, фанатичния привърженик на Жак Колен, който бе избягал с Прюданс Сервиен, забогатели със седемстотин и петдесет хиляди франка. Той не бе привързан към никого, презираше жените и обичаше само себе си. Що се отнася до Бифон, както вече знаем, наричаха го така заради Ла Биф. А тези представители на върхушката от света на крадците имаха основание да искат сметка от Жак Колен за неща, доста трудни за установяване.

Човекът, у когото те бяха вложили парите си, знаеше единствен колко от съдружниците му бяха останали живи и колко пари има всеки. Особено голямата смъртност сред доверителите бе влязла в сметките на Тромп-ла-Мор, когато реши да гепса касата в полза на Люсиен. Като се изплъзваше цели девет години от вниманието на другарите си и на полицията, Жак Колен бе почти сигурен, че ще наследи (според казаното в устава на големите крадци) две трети от доверителите си. Не би ли могъл той да представи като обяснение изплащания на суми на крадци, които бяха гилотинирани? Защото никакъв контрол не можеше да стигне този водач на големите крадци. Доверяваха му се напълно по необходимост, защото животът на преследвано животно, воден от каторжниците, включваше в отношенията на порядъчните хора от този нецивилизован свят най-голяма деликатност. От задигнатите сто хиляди екю Жак Колен можеше тогава да се отърве със стотина хиляди франка. В този момент, както видяхме, на Ла Пурай, един от доверениците на Жак Колен, му оставаха да живее само двадесет дни. Осигурен с много по-голяма сума, отколкото онази, която му пазеше неговият шеф, Ла Пурай сигурно щеше да бъде доста сговорчив.

Един от непогрешимите белези, по които директорите на затвори и техните агенти, полицията и сътрудниците й и дори следователите познават завърналите се жребци, тоест онези, които вече са яли боба на каторжниците, е това, че са свикнали със затвора; рецидивистите много естествено познават реда в него, там те са си в къщи, от нищо не се учудват.

До този момент, внимавайки да не се издаде, Жак Колен бе играл великолепно ролята си на невинен и чужденец както в „Ла Форс“, така и в „Консиержри“. Но убит от скръбта, смазан от двойната си смърт — защото през тази съдбоносна нощ бе умрял два пъти, той пак стана Жак Колен. Надзирателят остана смаян, като видя, че няма защо да обяснява на този испански духовник откъде се отива на двора. Съвършеният актьор забрави ролята си и слезе по витата стълба на кулата Бонбек като човек, свикнал с „Консиержри“.

„Биби-Люпен е прав — каза на себе си надзирателят, — този е завърнал се жребец, Жак Колен е.“