Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (80)

Азѝ в най-приятелски отношения с херцогинята

— Улица Ньов-Сен-Марк! — извика тя на кочияша.

Азѝ можеше да разчита на безусловната дискретност на една търговка на тоалетни принадлежности, наречена госпожа Нурисон, известна още под името госпожа дьо Сент-Естев, която й заемаше не само индивидуалността си, но и дюкянчето си, където именно Нюсенжан се бе пазарил за намирането на Естер. Там Азѝ бе у дома си, защото бе наела стая в жилището на госпожа Нурисон. Тя плати на кочияша и като поздрави госпожа Нурисон по начин тя да разбере, че няма време да размени с нея и две думи, качи се в стаята си.

Далеч вече от всякакво шпиониране Азѝ започна да развива листчетата така грижливо, както учените разгъват старинните папируси. Като прочете нарежданията, тя счете за необходимо да препише на лист за писма редовете, отнасящи се до Люсиен; после слезе при госпожа Нурисон, с която се поразговори, докато една от малките прислужнички в дюкянчето доведе файтон от булевард Де-з-Италиен. Азѝ взе още и адресите на херцогиня дьо Мофриньоз и на госпожа дьо Серизи, известни на госпожа Нурисон от връзките й с камериерките им.

В ходене насам-натам и за разни подробности отидоха повече от два часа. Херцогиня дьо Мофриньоз, която живееше в горната част на квартал Сен-Жермен, накара госпожа дьо Сент-Естев да я чака цял час, макар че прислужницата й, след като почука, пъхна под вратата на будоара картичката на госпожа дьо Сент-Естев, на която Азѝ бе написала: „Дошла по неотложна работа във връзка с Люсиен“.

Още от пръв поглед по лицето на госпожа дьо Мофриньоз Азѝ разбра колко ненавременно бе посещението й; ето защо тя се извини, че е нарушила почивката на госпожа херцогинята заради опасността, в която се намира Люсиен.

— Коя сте вие?… — запита херцогинята, оглеждайки безцеремонно от главата до петите Азѝ, която в Съдебната палата можеше да бъде взета за баронеса от някакъв си Масол, но тук, по килимите на малкия салон в двореца Кадинян, бе като петно от машинно масло по бяла сатенена рокля.

— Търговка на дамски принадлежности съм, госпожо херцогиньо; в подобни обстоятелства хората се обръщат към жени, чийто занаят изисква пълно умение да се пази тайна. Никога никого не съм издала и бог знае колко знатни дами са ми поверявали диамантите си, като са ми искали фалшиви накити съвсем като истинските…

— Вие имате и друго име, нали? — усмихна се херцогинята, защото си спомни нещо при този отговор.

— Да, госпожо херцогиньо, при важни обстоятелства съм госпожа дьо Сент-Естев, в търговията обаче се наричам госпожа Нурисон.

— Добре, добре — прекъсна я херцогинята, променяйки тона си.

— Аз мога да направя големи услуги — продължи Азѝ, — защото ние познаваме тайните на мъже и жени. Досега съм работила с господин дьо Марсе, когото госпожа херцогинята…

— Стига! Стига!… — извика херцогинята. — Да говорим за Люсиен!

— Ако госпожа херцогинята желае да го спаси, би трябвало да не губи време в обличане; впрочем госпожа херцогинята не може да бъде по-красива, отколкото е сега. Да ви изяде човек, толкова сте хубава, вярвайте на старата жена! И още, госпожо, не карайте хората ви да впрягат колата ви, ами се качете с мен във файтона… Да отидем при госпожа дьо Серизи, ако искате да предотвратите беди, по-големи от смъртта на този ангел…

— Да вървим! Тръгвам с вас — каза херцогинята след кратко колебание. — Като сме двете, ще вдъхнем смелост на Леонтин…