Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (8)

„Плъхчето“ се превръща в каеща се грешница

— Дете мое — поде свещеникът, като помълча, — майка ви е била еврейка и вие не сте кръстена, но не са ви водили и в синагога: все едно, че се намирате в преддверието на църквата, където са и малките деца…

— Като малките деца — повтори тя разнежено.

— … също както сте и в картотеката на полицията, някакъв номер извън хората, съставляващи обществото — продължи безстрастно той. — Ако любовта, зърната в някакво мигновение, ви е накарала да повярвате преди три месеца, че се раждате отново, трябва да почувствувате, че от онзи ден наистина сте като дете; следователно трябва да се държите като че ли сте дете, да се промените напълно и аз се нагърбвам да ви направя неузнаваема. Най-напред ще забравите Люсиен.

Горката девойка почувствува сърцето си сломено от тези думи; тя вдигна очи към свещеника и кимна отрицателно; не бе в състояние да говори, защото отново видя палач в лицето на спасителя.

— Най-малкото ще се откажете да го виждате — продължи той. — Ще ви заведа в един дом на църквата, където получават възпитание девойки от най-добри семейства; там ще станете католичка, ще ви научат да изпълнявате религиозните обреди, ще узнаете какво е религия; оттам можете да излезете истинско младо момиче, непорочно, чисто, добре възпитано, ако…

Той вдигна пръст и замълча. След това продължи:

— Ако се чувствувате силна да изоставите тук Ла Торпий.

— Ах! — възкликна нещастното дете; всяка дума звучеше като музика, при която райските врати бавно се разтварят. — Ах! Да мога да излея тук цялата си кръв и да си влея нова…

— Изслушайте ме!

Тя млъкна.

— Бъдещето ви зависи от дълбочината на забравата. Мислете колко голямо задължение поемате: една дума или движение, с което би могла да се прояви Ла Торпий, ще убие любимата на Люсиен; нещо, казано насън, неволна мисъл, нескромен поглед, нетърпеливо движение, безпътен спомен, някакъв пропуск, движение на главата, което би издало какво знаете или какво други знаят за нещастието ви…

— Продължавайте, отче — помоли момичето с екзалтираността на светица, — всичко ще ми бъде приятно и леко: да вървя с обувки от нажежено желязо и да се усмихвам, да се стегна с железен корсет с шипове и да запазя грациозността на танцьорка, да ям хляб с пепел, да пия пелин!

Тя падна на колене, целуна обувките на духовника, заплака и ги намокри със сълзите си, прегърна краката му и се притисна към тях, като шепнеше нещо несвързано и плачеше в същото време от радост. Възхитително красивите й руси коси се разпуснаха и се разпиляха като килим пред нозете на небесния пратеник, застанал мрачен и суров пред нея, когато тя се изправи.

— С какво ви обидих? — запита Естер изплашено. — Чувала съм да говорят за жена като мене, която измила с благовония краката на Исус Христос. Уви! От добродетелния живот станах толкова бедна, че мога да ви предложа само сълзите си.

— Не чухте ли какво ви казах? — отвърна той жестоко. — Казах, че от дома, където ще ви заведа, трябва да излезете така променена физически и нравствено, че никой от мъжете или жените, които са ви познавали, да не може да извика: „Естер!“ и да ви накара да се обърнете. Вчера любовта не ви даде сили да погребете проститутката така, че тя да не се появи никога вече; тя се проявява в обожанието, което дължим само на бога.

— Но нали той ви изпрати при мене? — запита тя.

— Ако по време на превъзпитанието се сетите за Люсиен, всичко ще бъде загубено, помнете това — продължи той.

— Кой ще го утеши? — запита тя.

— А вие за какво го утешавахте? — запита свещеникът с глас, в който за първи път от началото на тази сцена се прокрадна нервен трепет.

— Не зная, той често е идвал тъжен.

— Тъжен? — запита свещеникът. — Казвал ли ви е защо?

— Никога — отвърна тя.

— Бил е тъжен, че обича жена като вас! — викна той.

— Уви! Сигурно е затова — каза тя с дълбоко смирение, — аз съм най-презряната от всички жени и можех да получа прошка от него само със силната си любов.

— Тази любов трябва да ви вдъхне смелост за сляпо подчинение. Ако веднага ви отведа в дома, където ще се извърши превъзпитанието ви, тук всички ще кажат на Люсиен, че днес, неделя, сте заминали с някакъв свещеник; възможно е той да тръгне по следите ви. След една седмица, ако не се явя отново, портиерката ще ме помисли за такъв, какъвто не съм. Ето защо след една седмица в седем часа ще излезете незабелязано и ще се качите във файтона, който ще ви чака на ъгъла с улица Фрондьор. През тези осем дни избягвайте Люсиен; намирайте разни предлози, забранете му да идва, а ако дойде, качете се при някоя приятелка; аз ще разбера дали сте го виждали пак и в такъв случай всичко ще бъде свършено, няма дори да дойда при вас. Тази седмица ви е необходима да си приготвите прилично бельо и да заличите външността си на проститутка — довърши той и остави на камината една кесия. — Във вида и облеклото ви има нещо много познато на парижаните, което издава каква сте. Никога ли не сте срещали по улиците, по булевардите скромна и добродетелна девойка с майка си?

— О, да, за мое нещастие. Да видиш майка и дъщеря заедно, е наше най-голямо изпитание, то събужда разкаянието, стаено в потайните кътчета вътре в нас и разяждащо сърцата ни!… Много добре зная какво ми липсва.

— Добре тогава, знаете как трябва да изглеждате следната неделя — каза свещеникът, като стана.

— О — рече тя, — научете ме една истинска молитва, та да мога да се помоля на бога.

Трогателно бе да гледаш как свещеникът караше тази жена да повтаря „Ave Maria“ и „Pater Noster“ на френски.

— Много е хубаво — каза Естер, след като бе повторила без грешка тези две прекрасни и известни молитви — израз на католическата вяра.

После, когато свещеникът си тръгваше, запита:

— Как се наричате?

— Карлос Ерера, испанец съм и съм изгонен от родината си.

Естер хвана ръката му и я целуна. Но това не бе вече куртизанката, а ангел, възраждащ се след падението си.