Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (141)

Дебютът на Жак Колен в комедията

Точно когато Жак Колен излизаше от кабинета на господин дьо Гранвил, главният секретар на министър-председателя, депутатът граф де Люпо, пристигна придружен от някакъв дребен болнав старец. Облечен в тъмнокафява топла дреха, сякаш навън царуваше зима, с напудрени коси, с безстрастно и бледо лице, той вървеше като болен от артрит, пристъпваше неуверено с големите си груби обувки, подпрян на бастун със златна дръжка, гологлав, с шапка в ръка и с петлик, украсен със златна лентичка за седем ордена.

— Какво има, драги де Люпо? — запита главният прокурор.

— Изпраща ме принцът — пошепна той на ухото на господин дьо Гранвил. — Имате пълни пълномощия да изземете писмата на госпожите дьо Серизи и дьо Мофриньоз, а също и писмата на госпожица Клотилд дьо Гранлийо. Можете да се разберете с този господин…

— Кой е той? — запита тихо главният прокурор де Люпо.

— Нямам тайни от вас, драги главен прокурор, това е прочутият Корантен. Негово височество нареди да ви кажем да го осведомите лично за всички обстоятелства около това дело и За условията за успех.

— Направете ми услугата — прошепна главният прокурор на де Люпо — да кажете на принца, че всичко е вече готово и че не съм имал нужда от този господин — посочи той Корантен. — Но колкото до края на делото, отнасящо се до пазителя на държавния печат, ще отида при негово величество да приема нарежданията му, защото трябва да издействуваме помилването на двама души.

— Мъдро сте постъпили, като сте предприели вече нещо — каза де Люпо и се ръкува с главния прокурор. — Кралят не желае перовете и големите родове да бъдат обругавани и чернени точно когато предприема нещо голямо… Това не е вече някакво си гнусно криминално дело, а политически процес…

— Кажете все пак на принца, че когато сте дошли при мен, всичко е било вече свършено.

— Наистина ли?

— Така мисля.

— В такъв случай, когато сегашният пазител на държавния печат стане канцлер, вие ще го заместите, драги мой…

— Не съм славолюбив… — отговори главният прокурор.

Де Люпо си тръгна, като се смееше.

— Замолете принца да поиска от краля да ме приеме за десет минути към два и половина добави господин дьо Гранвил, изпращайки граф де Люпо.

— А казвате, че не сте славолюбив! — хвърли лукав поглед де Люпо към господин дьо Гранвил. — Хайде, вие имате две деца и сигурно желаете да станете поне пер на Франция…

— Ако писмата са у господин главния прокурор, намесата ми става излишна — забеляза Корантен, останал сам с господин дьо Гранвил, който го гледаше с напълно обяснимо любопитство.

— Човек като вас никога не е излишен в една толкова тънка работа — отговори главният прокурор, виждайки, че Корантен е разбрал или чул всичко.

Корантен кимна с леко, почти покровителствено движение.

— Познавате ли въпросното лице, господине?

— Да, господин графе, това е Жак Колен, шеф на Дружеството на десетте хиляди, съхранител на парите от три каторги, каторжник, който е успял да се укрие цели пет години под расото на абат Карлос Ерера. Как е бил натоварен с мисия от испанския крал до покойния наш крал? Ние всички се губим в догадки за истината в тази история. Чакам отговор от Мадрид, където изпратих две писма и един човек. Този каторжник пази тайната на двама крале…

— Той е извънредно опитен! Пред нас има само два пътя — да го привлечем към нас или да се отървем от него — каза главният прокурор.

— И ние имахме такава мисия и това е голяма чест за мен — добави Корантен. — Принуден съм да мисля много, и то за толкова хора, че измежду тях все ще срещна един умен човек.

Това бе изречено толкова сухо и с толкова вледеняващ тон, че главният прокурор замълча и се залови с подписването на някои бързи дела.

Не можем да си представим учудването на госпожица Жаклин Колен, когато Жак Колен се появи в чакалнята на Съдебната палата. Тя застана неподвижно с ръце на хълбока, защото бе облечена както зеленчукопродавачка. Колко и да бе свикнала с фокусите на племенника си, последният му номер надминаваше всичко.

— Е, ако продължаваш да ме разглеждаш като кабинет по естествена история, ще ни вземат за редки птици, може да ни спрат и ще загубим време — каза Жак Колен, улови под ръка леля си и я отведе вън от чакалнята. Той слезе по стълбата на Търговската галерия, която излиза на улица Барийьори. — Къде е Пакар?

Чака ме при Рижата. Разхожда се на кея Фльор.

— А Прюданс?

В къщи; представих я за моя кръщелница.

— Да вървим при нея…

— Виж да не ни следят…