Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (72)

Един продукт на Съдебната палата

И така, докато затворническите коли отвеждаха Жак Колен и Люсиен в „Консиержри“, съдия-следовател, който бе вече закусил, пресичаше Париж пеш според простите нрави на парижките магистрати, за да отиде в кабинета си, където вече бяха пристигнали всички материали по процеса. Ето как.

Всички следователи имат по един писар, нещо като положил клетва съдебен секретар — човешка разновидност, която продължава да съществува без възнаграждения и без премии; тя произвежда прекрасни образци, у които мълчанието е естествено и пълно. Откак съществуват парламентите до днес, в Съдебната палата не е известен случай на издаване на тайни от писар, изпълняващ и длъжността секретар при следствените дела. Жанти бе продал разписката, дадена от Луиз дьо Савоа на Санблансе, един военен писар бе продал на Чернишев плана за похода в Русия; всички тези предатели са били горе-долу богати хора. Надеждата да получи служба на писар в Съдебната палата и съзнанието за естеството на това занятие са достатъчни, за да превърнат секретаря на съдия-следователя в щастлив съперник на гроба, защото, откак химията напредна, и гробовете проговориха. Този служител е своего рода пишеща ръка на следователя. Мнозина разбират, че човек може да бъде главната ос на една машина, но ще се запитат как е възможно той да си остане само проста гайка; и ако гайката е доволна, дали не се страхува от машината?

Писарят на Камюзо, двадесет и две годишен младеж на име Кокар, бе дошъл същата сутрин да вземе материалите и бележките на съдията и вече бе приготвил всичко в кабинета му, а Камюзо още се шляеше по кейовете, разглеждаше някои любопитни предмети по магазинчетата и продължаваше да се пита: „Как да постъпя с хитрец като тоя Жак Колен, ако предположим, че това е той? Началникът на обществената безопасност ще го познае и аз ще трябва да покажа, че си върша работата, макар и само за пред полицията. Виждам толкова много пречки, че най-добре би било да осведомя маркизата и херцогинята, като им покажа данните от полицията; така ще отмъстя и за баща си, на когото Люсиен бе отнел Корали… Като разкрия тия толкова големи престъпници, ще докажа и умението си и скоро от Люсиен ще се отрекат всички негови приятели. Хайде, разпитът ще покаже.“

Привлечен от един часовник на Бул, той влезе при търговеца-антиквар.