Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Клопка за каторжници

Като влезе в двора на „Консиержри“, Камюзо отиде при директора на затвора и го отведе далеч от всякакво човешко ухо, посред плочника.

— Драги господине, направете ми удоволствието да отидете в „Ла Форс“ и да разберете от вашия колега дали при него не се намират случайно няколко затворници, които да са били в тулонската каторга от 1810 до 1815 година; вижте също дали няма такива и при вас. Ще доведем тук затворниците от „Ла Форс“ за няколко дни и вие ще ми кажете дали ще познаят в човека, представящ се за испански духовник, Жак Колен, наричан Тромп-ла-Мор.

— Добре, господин Камюзо, пристигнал е Биби-Люпен…

— А! Дойде ли? — възкликна съдията.

— Беше в Мьольон. Съобщихме му, че става въпрос за Тромп-ла-Мор, той се усмихна от удоволствие и чака нарежданията ви…

— Изпратете ми го.

Директорът на затвора представи тогава на следователя молбата на Жак Колен, като описал и тежкото му състояние.

— И аз имах намерение да го разпитам пръв — отвърна Камюзо, — но не заради здравословното му състояние. Тази сутрин получих докладна записка от директора на „Ла Форс“. Е, тоя юначага, който твърди, че бил в агония от двадесет и четири часа, така добре е спал, че влезли в килията му, без той да чуе лекарят, когото директорът на затвора наредил да повикат; лекарят дори не му опипал пулса, оставил го да спи; това доказва, че навярно не само здравето му е било добро, но и съвестта му е била спокойна. Ще повярвам на болестта му, само за да видя каква е играта на моя човек — усмихна се господин Камюзо.

— Всеки ден научавам по нещо от арестуваните и затворниците — забеляза директорът на „Консиержри“.

Полицейската префектура е във връзка с „Консиержри“, ето защо съдебните служители, както и директорът на затвора, могат да отидат там извънредно бързо, понеже познават подземните ходове. Така се обяснява чудноватата леснота, с която прокуратурата и председателите на наказателния съд могат да получат известни сведения още докато трае заседанието. Затова, когато господин Камюзо се изкачи по стълбата, водеща към кабинета му, на площадката намери изтичалия през чакалнята Биби-Люпен.

— Какво усърдие! — усмихна се съдията.

— О! Защото, ако това е той, ще видите едно страшно хоро на двора, стига само да има бивши каторжници.

— А защо?

— Тромп-ла-Мор е излапал чорбата и знам, че те са се заклели да свършат с него.

Те означаваше каторжниците, чиито пари, поверявани от двадесет години на Тромп-ла-Мор, бяха изхарчени, както знаем, за Люсиен.

— Бихте ли могли да намерите свидетели на последното му арестуване?

— Дайте ми две призовки за свидетели и ще ви ги доведа още днес.

— Кокар — каза съдията, като сваляше ръкавиците си и поставяше бастуна и шапката си в един ъгъл, — попълнете две призовки по данни на господина.

Той се погледна в огледалото на камината, на чиято поставка имаше вместо часовник леген и кана с вода. От едната страна — гарафа с вода и чаша, от другата — лампа. Съдията позвъни. След няколко минути влезе разсилният.

— Има ли вече хора да чакат за мене? — запита той разсилния, чиято работа се състоеше да приема свидетели, да проверява призовките им и да ги подрежда според часа на пристигането им.

— Да, господине.

— Вземете имената на хората и ми ги донесете.

Тъй като скъпят времето си, следователите понякога са принудени да водят по няколко следствия едновременно. Това е обяснението за дългото чакане на някои свидетели в помещението, където стоят разсилните и където отекват звънците на следователите.

— След това — продължи Камюзо — ще ми доведете абат Карлос Ерера.

— А! Сега за испанец ли се представя? Казаха ми, че се представял за свещеник. О, това е старият номер на Колен, господин Камюзо! — възкликна началникът на обществената безопасност.

— Няма нищо ново — отвърна Камюзо.

И подписа две от онези противни призовки, от които всички се боят, дори най-невинните свидетели, когато биват призовани от Темида със заплахата за тежки наказания в случай на неподчинение.