Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (137)

Един театрален ефект

Щастлив, че намира причина за отлагане на смъртната присъда, главният прокурор кимна на господин Голт да отиде при него.

— Възнамерявам — каза му той — да отложа екзекуцията за утре; но това отлагане да не се разбере в „Консиержри“. Никому нито дума. Да излезе така, че уж палачът отишъл да следи за подготовката на екзекуцията. Изпратете ми под много добра охрана испанския свещеник, искат го от испанското посолство. Стражата да преведе Карлос Ерера по вашата стълба, за да не може да се срещне с никого. Предупредете хората си да го държат от двете страни и да не го пускат до вратата на кабинета ми. Сигурен ли сте, господин Голт, че този опасен чужденец е разговарял само със затворниците?

— А! Точно когато излизаше от килията на осъдения на смърт, една дама пожела да го види…

Тук двамата съдебни сановници размениха по един поглед, но какъв поглед!

— Каква дама? — запита Камюзо.

— От неговата енория… някаква маркиза — отговори господин Голт.

— От зло по-зло! — извика господин дьо Гранвил, като гледаше господин Камюзо.

— Жандармите и надзирателите ги заболя главата от нея — продължи господин Голт объркан.

— Във вашата служба няма незначителни неща — каза строго главният прокурор. — „Консиержри“ не току-така е обградена със стени. Как е влязла тази жена?

— С редовен пропуск, господине — отговори директорът. — Тази отлично облечена дама, която бе придружена от лакей с ливрея и от друг прислужник и бе с великолепен екипаж, дойде да види изповедника си, преди да отиде на погребението на онзи нещастен младеж, чието тяло наредихте да вдигнат…

— Донесете ми пропуска от Префектурата — каза господин дьо Гранвил.

— Издаден е по препоръката на негово превъзходителство граф дьо Серизи.

— Как изглеждаше тази жена? — запита главният прокурор.

— Стори ми се жена от доброто общество.

— Видяхте ли лицето й?

— Носеше черен воал.

— Какво си казаха?

— Ами набожна жена беше, с молитвеник… какво би могла да каже?… Поиска от абата да я благослови, коленичи…

— Дълго ли разговаряха? — запита следователят.

— По-малко от пет минути; но никой от нас нищо не разбра от приказките им, като че ли говореха на испански.

— Разкажете ми всичко, господине — каза главният прокурор. — Повтарям. И най-малката подробност е за нас от огромен интерес. Това да ви служи за урок!

— Тя плачеше, господине.

— Плачеше ли наистина?

— Не можахме да видим, защото криеше лицето си в кърпичката. Остави триста златни франка за затворниците.

— Не е тя! — извика Камюзо.

— А Биби-Люпен — продължи господин Голт — се провикна: „Това е крадла.“

— Той разбира от тия работи — каза господин дьо Гранвил. — Издайте заповед — обърна се той към Камюзо — и запечатайте бързо всичко в дома й, навсякъде! Но как е получила препоръка от господин дьо Серизи?… Донесете ми разрешителното от Префектурата… Вървете, господин Голт! Веднага ми изпратете този абат. Докато го държим туй, опасността не може да стане по-голяма. А с един двучасов разговор може да се извърви много път в душата на човека.

— Особено прокурор като вас — забеляза изящно Камюзо.

— Ще бъдем двама — отвърна учтиво главният прокурор.

И отново се замисли.

— Би трябвало във всички приемни на затворите да стои по един надзирател, и то с добра заплата, някой пенсионер от най-опитните и най-предани полицейски агенти — каза господин дьо Гранвил след дълго мълчание. — Биби-Люпен би трябвало да свърши там живота си. Така бихме имали око и ухо в място, изискващо по-зорко наблюдение от сегашното. Господин Голт не можа да ни каже нищо положително.

— Той е много зает — каза Камюзо. — Между единичните килии и нас се получава празно пространство, а не би трябвало да е така. За да се стигне от „Консиержри“ до нашите кабинети, се минава по коридори, през дворове, по стълбички. Стражата не може непрекъснато да внимава, а задържаният мисли само за себе си. Казаха ми, че някаква дама се появила пред Жак Колен, когато го извели от килията, за да го доведат при мен на разпит. Стигнала чак до стражницата, горе на малката стълба при „Сурисиер“. Писарите ми го съобщиха и аз смъмрах стражите.

— О, цялата Съдебна палата трябва да се преустрои — каза господин дьо Гранвил, — но това ще струва между двадесет и тридесет милиона!… А я поискайте тридесет милиона от Камарата за нуждите на правосъдието!

Отвън се чуха стъпки на много хора и звън на оръжие. Навярно водеха Жак Колен.

Главният прокурор доби важно изражение, зад което прикри човешкото в себе си. Камюзо направи същото.

Разсилният отвори вратата и Жак Колен се появи спокоен и невъзмутим.

— Искали сте да говорите с мен — каза прокурорът, — слушам ви.

— Господин графе, аз съм Жак Колен, предавам се!

Камюзо изтръпна, главният прокурор запази спокойствие.