Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (106)

На какво са способни парижанките

— Какво представляват тези разпити? — запита Леонтин кротко Камюзо, застанал объркан пред жената на един от най-високопоставените мъже в страната.

— Госпожо — отговори той, — един писар записва въпросите на следователя и отговорите на подследствените; протоколът се подписва от писаря, от следователя и от арестуваните. Протоколите са част от процедурата, не определят характера на обвинението и изпращането на арестуваните пред наказателния съд.

— Добре — продължи тя, — ами ако бъдат унищожени?…

— Ах, госпожо, това би било престъпление, което никой следовател не може да извърши, престъпление по отношение на обществото!

— Още по-голямо престъпление спрямо мен е обаче, че са написани, но засега това е единственото доказателство против Люсиен. Я ми ги прочетете, та да видим има ли някакъв начин да се спасим. Божичко, не става въпрос само за мен, аз бих умряла на драго сърце, а за господин дьо Серизи.

— Не смятайте, че съм забравил какво уважение ви дължа, госпожо — каза Камюзо. — Ако например господин Попино бе натоварен с това следствие, щяхте да бъдете много по нещастна, защото той нямаше да отиде да се съветва с главния прокурор. Никой нищо нямаше да знае. Вижте, госпожо, всичко е иззето от дома на господин Люсиен, дори и писмата ви…

— О! И писмата ми!

— Ето ги, те са запечатани… — каза следователят.

Във вълнението си графинята позвъни, сякаш си беше в къщи; влезе прислужникът от канцеларията на главния прокурор.

— Донесете свещи! — каза тя.

Прислужникът запали една свещ и я сложи на камината, а през това време графинята разглеждаше писмата си, броеше ги, после ги смачкваше и ги хвърляше в огнището, след което бързо запали купчината листове, като си послужи с последното писмо, което нагъна като факла. С двата протокола в ръка Камюзо гледаше глупаво как горят писмата. Графинята, която изглеждаше заета единствено с унищожаването на доказателствата за любовта си, наблюдаваше следователя с крайчеца на окото си. Без да бърза, тя измери движенията си и с котешка пъргавина сграбчи двата протокола и ги хвърли в огъня; Камюзо ги извади оттам, но графинята се хвърли върху него и улови пламналите документи. Последва борба, по време на която Камюзо викаше:

— Госпожо! Госпожо! Вие посягате на… Госпожо…

Някакъв мъж се втурна в кабинета и графинята не можа да не изпищи, като позна граф дьо Серизи и зад него господин дьо Гранвил и господин дьо Бован. Обаче Леонтин искаше на всяка цена да спаси Люсиен, затова не пускаше страшните обгербвани листове, които държеше като с клещи, макар пламъците да бяха обгорили вече нежната й кожа.

Най-сетне Камюзо, чиито пръсти също бяха засегнати от огъня, като че ли се засрами от това положение и пусна документите; останало бе само парчето хартия в ръцете на двамата борещи се, което огънят не бе успял да обхване. Тази сцена стана за по-кратко време, отколкото е нужно, за да се прочете описанието й.