Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (85)

Как един каторжник доказва, че има забележителни качества

— Имате ли документи, които да удостоверят званието ви? — запита съдията.

— Да, господине, паспорта ни, едно писмо на негово католическо величество, с което се разрешава мисията ми… Освен това можете да изпратите в испанското посолство бележка, която ще напиша пред вас, те ще ме потърсят. Ако имате нужда от още доказателства, бих могъл да пиша на негово светейшество кралския епископ и той ще изпрати незабавно частния си секретар.

— Все още ли твърдите, че сте на умиране? — запита Камюзо. — Ако наистина изпитвате страданията, от които се оплаквахте при арестуването ви, би трябвало да сте мъртъв — продължи той иронично.

— Вие водите дело срещу смелостта на един невинен и срещу нравствената му сила! — отвърна кротко обвиняемият.

— Кокар, позвънете и извикайте лекаря на „Консиержри“ заедно с един санитар. Ще бъдем принудени да свалим редингота ви и да пристъпим към проверка на белега на рамото ви… — продължи Камюзо.

— Аз съм в ръцете ви, господине.

Арестуваният запита съдията ще бъде ли така добър да му обясни за какъв белег става дума и защо го търсят на рамото му. Но следователят очакваше този въпрос.

— Вие сте заподозрян, че сте Жак Колен, избягал каторжник, чиято смелост не се спира пред нищо, дори и пред светотатство… — отговори отривисто Камюзо и впи поглед в очите на арестанта.

Жак Колен остана спокоен, не трепна и не се изчерви; той погледна Камюзо с наивно-заинтересовано изражение.

— Аз да съм каторжник, господине?… Нека бог и орденът, към който се числя, ви простят тази заблуда! Кажете ми какво трябва да направя, за да не постоянствувате в това толкова тежко оскърбление спрямо човешките права, църквата и моя господар — краля.

Без да отговори, следователят обясни, че ако му е било поставяно клеймото, налагано от законите на осъдените на принудителен труд, при удар по рамото буквите веднага ще се появят.

— Ах, господине — заяви Жак Колен, — би било жалко, ако предаността ми към кралската кауза ме погуби.

— Изяснете се, нали за това сме ви повикали.

— Именно! Аз сигурно имам много белези на гърба си, защото привържениците на конституцията стреляха в гърба ми като изменник на родината и ме оставиха, считайки ме за мъртъв, а аз бях верен на моя крал.

— Разстреляли са ви, а сте жив! — забеляза Камюзо.

— Бях се уговорил с някои войници, на които благочестиви хора бяха дали малко пари; те ме поставиха толкова далеч, че до мене стигнаха почти всички халосни куршуми; войниците се целеха в гърба. Негово превъзходителство, посланикът, ще потвърди този факт.

„Тоя дяволски човек има отговор за всичко. Толкова по-добре тогава“ — помисли Камюзо, който бе строг само колкото да задоволи изискванията на правосъдието и на полицията.