Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Някои разяснения

— Йороп — каза Карлос, отвеждайки я в един ъгъл на будоара, където никой не можеше да чуе и думичка от разговора им, — доволен съм от теб, моето момиче.

Йороп вдигна очи и го погледна с израз, който така промени посърналото й лице, че свидетелката на тази сцена Азѝ, която пазеше на вратата, се запита дали причината, поради която Карлос държеше в ръцете си Йороп не е по-дълбока от онази, заради която тя се чувствуваше зависима от него.

— Но това не е всичко, моето момиче. Четиристотин хиляди франка са нищо за мен… От Пакар ще получиш фактура за сребърна посуда за тридесет хиляди франка; на нея е отбелязано полученото капаро, но златарят Биден е направил разходи. Секвестираните от него предмети навярно ще бъдат обявени утре. Върви при Биден, той живее на улица Арбр-сек, и той ще ти даде разписки от заложната къща за десет хиляди франка. Ясно ти е, нали? Естер си е поръчала сребърни сервизи, но не ги е платила и не ги е взела; тя ще бъде заплашена, че ще се оплачат от нея за измама. Значи, на златаря трябва да се дадат тридесет хиляди франка и десет хиляди на заложната къща, за да си вземем сервизите. Всичко: четиридесет и три хиляди франка с разноските. В сервизите има и сплав, баронът ще ги смени с други и оттам ще измъкнем от него още няколко хилядарки. Вие дължите… какво дължите за две години на шивачката?

— Може да са шест хиляди франка — отговори Йороп.

— Добре, ако госпожа Опост иска да й се плати и да си запази тази клиентка, нека изготви сметка за тридесет хиляди франка, за четири години. Същото ще направиш и с модистката. Бижутерът Самуел Фриш, евреинът от улица Сент-Авоа, ще ти даде назаем разписки, ние трябва да му дължим двадесет и пет хиляди франка, освен това ще дължим и шест хиляди франка за скъпоценностите, които сме заложили. Ще върнем на бижутера скъпоценностите, половината от тях ще бъдат фалшиви; баронът няма да ги погледне. И най-после до осем дни ще измъкнеш още сто и петдесет хиляди франка от нашия играч.

— Госпожата трябва малко да ми помогне — отвърна Йороп, — поговорете с нея, защото тя стои като ударена и аз трябва да проявявам повече досетливост, отколкото трима автори в една пиеса.

— Ако Естер започне да се видиотява, ще ме предупредиш — каза Карлос. — Нюсенжан й е обещал кола с коне, а тя ще поиска сама да ги избере и купи. Ще отидете при търговеца на коне, където работи Пакар. Ще получим прекрасни и скъпи коне, които след известно време ще започнат да куцат, така че ще трябва да ги сменим.

— Бихме могли да измъкнем шест хиляди франка от сметката на парфюмериста — добави Йороп.

— О — възрази Карлос, поклащайки глава, — да напредваме бавничко, стъпка по стъпка. Нюсенжан си е проврял само ръката в машинката, а на нас ни трябва главата му. Освен всичко това нужни ни са още петстотин хиляди франка.

— Ще успеете да ги получите — отговори Йороп. — Може би госпожата ще стане по-мила с тоя тлъст глупак и като станат парите около шестстотин хиляди, ще му поиска още четиристотин хиляди, за да го обикне повече.

— Слушай сега, момичето ми — каза Карлос. — В деня, когато получа и последните сто хиляди франка, за тебе ще има двадесет хиляди.

— За какво ще ми послужат те? — запита Йороп, отпуснала ръце, като човек, комуто животът се вижда невъзможен.

— Ще можеш да се върнеш във Валансиен, да си купиш едно хубаво дюкянче и ако искаш, да станеш почетна жена; по света има всякакви вкусове и Пакар си е мислил понякога за тази работа; на главата му не тежи нищо, няма нищо и на съвестта му, двамата може да си допаднете — възрази Карлос.

— Да се върна във Валансиен!… Допускате ли такова нещо? — възкликна Йороп.

Родена във Валансиен от много бедни родители тъкачи, Йороп бе изпратена на седем години в една тъкачница, където съвременната индустрия бе злоупотребила с физическите й сили, а порокът преждевременно я бе покварил. Прелъстена на дванадесетгодишна възраст и станала майка на тринадесет, тя бе тръгнала със съвсем развратени хора. При едно убийство се бе явила шестнадесетгодишна като свидетелка пред наказателния съд. Под напора на някакъв остатък от честност и на ужаса, внушаван от правосъдието, тя допринесе с показанията си за осъждането на обвиняемия на двадесет години каторжен труд. Престъпникът (един от рецидивистите, чиято организация налага страхотни отмъщения) бе казал на момичето пред самия съд: „След десет години, Прюданс (Йороп се наричаше Прюданс Сервиен), ще се върна за да те закопая, та ако ще и да ме порежат за това.“ Председателят на съда се опита наистина да успокои Прюданс Сервиен, обещавайки й подкрепата и заинтересоваността на правосъдието; нещастното момиче бе изпълнено от такъв истински ужас, че се разболя и лежа почти година в болницата. Темида е разумно същество, представлявано от група непрекъснато сменявани индивиди, чиито добри намерения и спомени са подобно на тях самите извънредно преходни. Прокуратурите и съдилищата не могат да предотвратят престъпленията, те са създадени, за да ги поемат, след като са извършени. В това отношение една превантивна полиция би била истинско благо за страната, обаче думата „полиция“ плаши законодателя, който не умее вече да прави разлика между управление, администриране и създаване на закони. Законодателят се стреми държавата да обхване всичко, сякаш тя е в състояние да действува. Каторжникът навярно все още мислеше за жертвата си и щеше да си отмъсти, а правосъдието щеше да е забравило и единия, и другия. Разбрала инстинктивно (ако щете, в едри линии) опасността, Прюданс напусна Валансиен и дойде на двадесет и седем години в Париж, за да се укрие. Там тя върши четири занаята, между които най-добрият бе работата й като фигурантка в един малък театър. Запозна се с Пакар, на когото разказа нещастията си. Пакар — дясната ръка на Жак Колен и негов поддръжник — разказа на господаря си за Прюданс, а като почувствува нужда от робиня, господарят каза на Прюданс: „Ако искам да ми служиш, както се слугува на дявола, ще те отърва от Дюрю.“ Дюрю бе името на каторжника, дамоклевият меч, надвиснал над главата на Прюданс Сервиен. Без тези подробности на мнозина критици верността на Йороп би се сторила малко вероятна. А никой не би разбрал развръзката, която готвеше Карлос.

— Да, момичето ми, ще можеш да се върнеш във Валансиен… Дръж, чети. — И той й подаде снощния вестник, като й показа с пръст следното съобщение: „Тулон. Вчера бе извършена екзекуцията на Жан-Франсоа Дюрю… Още сутринта гарнизонът…“ и т.н.

Прюданс изпусна вестника; краката й се подкосиха; тя се възраждаше към живот, защото, както сама казваше, откакто Дюрю я заплашил, хлябът никога не й се бил усладил.

— Виждаш ли, удържах на думата си. Трябваше да минат четири години, за да падне главата на Дюрю, като го накарам да попадне в клопка… Така! Свърши си тук работата и ще завъртим някаква малка търговийка в твоя градец с двадесет хиляди франка като жена на Пакар, на когото разрешавам да се залови с почтено занятие.

Йороп взе отново вестника и зачете с жадни очи подробности, които пресата не се уморява да дава за екзекутирането на каторжници от преди двадесет години: внушителното зрелище, свещеника, успял да накара нещастника да се върне към църквата, обръщението на стария престъпник към бившите му другари, вдигнатите за стрелба дула на пушките, коленичилите каторжници; след това износените разсъждения, които с нищо не променят режима в каторгите, където гъмжи от престъпления.

— Трябва да вземем отново Азѝ на работа — каза Карлос.

Азѝ се прибра, без нищо да разбере от изражението на Йороп.

— За да се върне тя като готвачка тук, като начало предложете на барона вечеря, каквато никога не е ял — продължи той. — После му кажете, че Азѝ е загубила всичките си пари в игра на карти и отново е започнала работа по къщите. Няма да имаме нужда от лакей за колата; Пакар ще бъде кочияш, кочияшите не напускат мястото си, а там почти не можеш да ги стигнеш, шпионите по-малко могат да го засегнат. Госпожата ще го накара да носи напудрена перука и дебела филцова триъгълна шапка с галони; това ще го промени, пък и аз ще го гримирам.

— Ще имаме прислужници в къщи, така ли? — запита Азѝ, поглеждайки изпод вежди.

— Почтени хора — отговори Карлос.

— Все малодушни — възрази мулатката.

— Ако баронът наеме жилище, Пакар има един приятел, който може да стане портиер — продължи Карлос. — Ще ни трябва още само един лакей и една прислужница за кухнята, вие ще можете да наблюдавате двама души…

Точно когато Карлос се гласеше да си ходи, дойде Пакар.

— Стойте тук — каза той, — на улицата има хора.

Тези толкова прости думи направиха ужасно впечатление. Карлос се качи в стаята на Йороп и стоя там, докато Пакар не дойде да го вземе с наета кола, която се доближи до самата къща. Той пусна перденцата и колата тръгна със скорост, която би разстроила всякакъв опит за преследване. Като стигна до квартал Сент-Антоан, нареди да го свалят на няколко крачки от пиацата за фиакри, докъдето отиде пеш, и така стигна до кея Малаке, избягвайки любопитните хора.

— Виж, момче — каза той на Люсиен, показвайки му четиристотин банкноти по хиляда франка, — надявам се, че това е аванс срещу цената на имота Рюбампре. Ще рискуваме сто хиляди. Сега пускат първите омнибуси и парижани ще се уловят на тази новост; след три месеца парите ни ще се утроят. Познавам тоя род работи: от капитала ще вземат и ще раздадат прекрасни дивиденти, за да вдигнат шум около акциите. Подема се една идея на Нюсенжан. Когато откупуваме имението Рюбампре, няма да платим всичко наведнъж. Ти ще отидеш при де Люпо и ще го замолиш да те препоръча на адвоката Дерош, един хитрец, когото ще посетиш в кантората му; ще му кажеш да отиде в Рюбампре и да огледа мястото, а ти ще му обещаеш двадесет хиляди франка, ако той успее да ти уреди тридесет хиляди ливри рента, като закупи за теб за осемстотин хиляди франка земята около развалините на замъка.

— Как бързо ги нареждаш!… Бързаш! Бързаш!

— Винаги бързам. Но да оставим шегите. Ще внесеш сто хиляди екю в бонове в Държавното съкровище, за да не им губиш лихвите; можеш да ги оставиш на Дерош, той е не само хитър, но и почтен… Като свършиш и това, тръгвай за Ангулем и убеди сестра си и зет си да поемат една малка неофициална лъжа. Роднините ти могат да кажат, че са ти дали шестстотин хиляди франка, за да улеснят женитбата ти с Клотилд дьо Гранлийо, това не е нещо позорно.

— Спасени сме! — провикна се Люсиен зашеметен.

— Ти, да! — продължи Карлос. — Само че това ще стане, когато излезеш от църквата „Сен-Тома д’Акен“, оженен за Клотилд…

— От какво се боиш? — запита Люсиен, наглед силно заинтересуван за съветника си.

— Явиха се някакви любопитни лица по следите ми… Трябва да заприличам съвсем на духовник, а това е много неприятно! Като ме види с молитвеник под мишница, дяволът няма да ме покровителствува вече.

В същия миг барон дьо Нюсенжан, който бе тръгнал под ръка с касиера си, стигна до вратата на своя дом.