Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (30)

Разочарования

На връщане оттам баронът улови Йороп за ръка и с насмешлива почтителност я заведе в кабинета си.

— Е, топре, миличка, фие сте много штастлифа, саштото зте на зслужба бри най-кразивата шена на звета… Ако фие изкате та рапотите са мен, са моите интерези, фашто полошение е уретено!

— Това няма да направя и за десет хиляди франка! — възкликна Йороп. — Разберете, господин барон, че аз съм преди всичко честно момиче…

— Та. Ас мисля та платя са фашата чезност. Тофа фаф таркофията се нарича сенна реткост.

— И това не е всичко — продължи Йороп. — Ако господинът не се хареса на госпожата, а има такава вероятност, тя ще се разсърди, аз ще бъда изгонена, а службата ми струва хиляда франка годишно.

— Тос капитал от хилята франка здава двадесет хиляти франка и ако ас фи ки там, фие ште си купите нешто.

— Бога ми, щом така разбирате работата, деденце, всичко се променя — каза Йороп. — Къде са парите?

— Ето ки — отвърна баронът, показвайки банкнотите една по една.

Той видя как блясваха очите на Йороп при всяка банкнота, а то издаваше нейната алчност; на това именно и разчиташе.

— Вие плащате за службата ми, ами за честността и за съвестта ми?… — продължи тя, като вдигна нагоре хитрото си лице и хвърли на барона един театрално-комичен поглед.

— Съвезта не здруфа колкото злушпата; но та топафим оште пет хиляди — отвърна той и прибави пет банкноти по хиляда франка.

— Не, двадесет хиляди за съвестта и пет хиляди за мястото, в случай че го загубя…

— Както изкате… — каза баронът и прибави петте банкноти. — Но са та ги зпечелите, ште ме зкриете фаф зтаята на тфоята коспотарка прес ношта, кокато тя озтане сама…

— Съгласна съм, ако ме уверите, че никога няма да кажете кой ви е въвел там. Предупреждавам ви обаче за едно: госпожата е силна като турчин, тя люби безумно господин дьо Рюбампре и да вложите и един милион на нейно име в банката, пак няма да я накарате да му изневери… Глупаво е, но тя е такава, щом обича, е по-лоша и от почтена жена. Когато отива на разходка в гората с господина, господинът рядко остава през нощта при нея; тази вечер е на разходка, така че ще мога да ви скрия в моята стая. Ако госпожата се върне сама, ще дойда да ви потърся; ще почакате в салона, аз няма да затварям вратата на спалнята й, а останалото… по дяволите! То си остава ваша работа… Пригответе се!

— Ас ште ти там тфатесет и петте хиляди франка фаф салона … Пиено — платено!

— А — отвърна Йороп, — толкова ли сте били недоверчив?… Ще прощавате, ама…

— Ти ште имаш мноко случаи та ме окрапфаш… Ште се сапоснаем по-топре…

— Така да бъде! Елате на улица Тетбу в полунощ; само че донесете тридесет хиляди франка. Почтеността на камериерките се плаща по-скъпо след полунощ, също като файтоните.

— Од бретпаслифост ште ти там етин чек са панката…

— Не, не — възрази Йороп, — или пари, или нищо…

В един часа през нощта скрилият се в таванската стая на Йороп барон дьо Нюсенжан бе обзет от всички вълнения, присъщи на мъжете, тръгнали на лов за жени. Той чувствуваше, че живее, кръвта му сякаш вреше чак в пръстите на краката му, а главата му сякаш щеше да се пръсне като прегорещена парна машина.

— Тушефно ас се фалнуфах са пофече от зто хи лят и екю — довери той на дю Тийе, разказвайки му това приключение.

Той се вслушваше и в най-малкия шум от улицата и към два часа сутринта чу още откъм булеварда колата на любимата жена. Когато пътната врата се отвори, сърцето му заби така, че раздвижи коприната на жилетката му; най-после щеше да види неземното, пламенното лице на Естер!… В сърцето му отекна шумът от спускането на подвижната стълбичка и от затварянето на вратичката на колата. Очакването на върховния момент го вълнуваше повече, отколкото ако ставаше дума да загуби цялото си състояние.

— Ах — възкликна той, — тофа е шифот! Тофа сначи тори та шифееш брекалено, ас зтафам незпозобен та рапота!

— Госпожата е сама, слезте долу — каза му появилата се Йороп. — Само не вдигайте шум, слон такъв!

— Злон дакъф! — повтори той със смях, вървейки като по нажежени въглища. Йороп вървеше напред със свещник в ръка.

— Тръш, прой ки! — каза баронът, като влязоха в салона, и подаде на Йороп банкнотите.

Тя взе, без да се усмихне, тридесетте хилядарки и излезе, като преди това заключи барона. Нюсенжан отиде право в спалнята, където намери хубавата англичанка, която му каза:

— Ти ли си, Люсиен?…

— Не, хупаво тете — възкликна Нюсенжан, но не можа да продължи.

Той остана слисан, като видя една жена, която бе точно обратното на Естер: вместо мургавината, която бе съзрял, видя руса коса, а вместо силата, от която се бе възхищавал — слабост! Вместо знойното слънце на Арабия — тиха британска нощ.

— Ах, моля ви се, откъде се появихте?… Кой сте вие? Какво желаете? — викна англичанката, дърпайки звънеца, без да успее да получи някакъв звук.

— Ас слоших бамук на званците, но не се блашете… ас си отифам — каза той. — Ето дридесет хиляди франка, фърлени фаф фотата. Фие ли сте липофницата на Лусиен де Рюпампре?

— Чакай малко, момчето ми — отвърна англичанката, която говореше добре френски. После продължи, като подражаваше на говора му: — А ти кой си?

— Чофек, попатнал фаф капан!… — отвърна баронът жалко.

— Попатнал фаф капан, са та има етна хупафа шена ли? — запита го тя шеговито.

— Посфолете ми та фи испратя утре егна огърлица, та си збомняте са парон ди Нусинген.

— Не ко поснафам!… — смееше се тя като луда. — Но огърлицата ти ще намери добър прием, дебели насилнико.

— Фие ште се сапоснаете сас неко. Тофиштане, коспошо. Фие зте кралзко ятене, а ас сам само етин нештазтен панкер на пофече от шезтесет котини и фие ме накарахте та распера голко е силна шепата, гоято ас люпя, саштото фашата несемна хупост не моша та ме накара та я сапрафя.

— Я фиж, мноко мило е тофа, което ми касфате — отговори англичанката.

— По-мила е онаси, гоято ми ко е фтъхнофила…

— Вие говорехте за тридесет хиляди франка… на кого ги дадохте?

— На фашта хидруша камериерка…

Англичанката позвъни; Йороп не бе далеч.

— Ах — възкликна тя, — мъж в спалнята на госпожата и при това не е господинът!… Какъв ужас!

— Давал ли ви е тридесет хиляди франка, за да го въведете тук?

— Не, госпожо, защото ние и двете не струваме толкова.

И Йороп започна да вика: „Крадец!“ така грубо, че изплашеният банкер се измъкна през вратата, а там тя го изблъска по стълбите надолу.

— Тлъст мошеник — крещеше тя, — ще ме издава на господарката ми! Дръжте крадеца!… Дръжте го!

Отчаян, влюбеният барон успя благополучно да се добере до колата си, която бе спряла на булеварда; той не знаеше вече на кой шпионин да се довери.

— Да не би госпожата случайно да желае да ми отнеме печалбата?… — запита Йороп, устремила се като фурия към англичанката.

— Не ми са известни френските нрави — отвърна господарката.

— Защото само думичка да кажа утре на господина и госпожата ще бъде изхвърлена — продължи дръзко Йороп.

— Тас броклета камериерка — каза баронът на Жорж, който естествено запита господаря си доволен ли е, — измъкна от мене дритесет хиляти франка… но то е моя колема крешка, много колема крешка!…

— Значи, тоалетът не можа да послужи на господина. Дявол да го вземе! Не бих съветвал господина да взема напразно хапчета…

— Шорих, ас умирам от отчаяние… Тофа е ферно… Ас имам лет на сарцето… Нема я Ездер, бриятелю.

В изключителни обстоятелства Жорж неизменно ставаше приятел на господаря си.